Сладко пътешествие към щастието с български вкус

В летните жеги. Несебър застава редом до Париж, Виена, Сицилия

Дона МИТЕВА

Светът на сладоледите се намира в Несебър, където е позициониран първият у нас сладоледен салон, създаден още през 1998 година, превърнал се в неизбежна спирка в летните жеги за туристи и местни.

А домакините в лицето на Тонка Стоянова непрекъснато изненадват своите посетители с нови и нови вкусове.

Тази година тя залага на

родното – българския вкус

„От години забелязвам, че чужденците искат да опитват местни храни, сладкиши, характерни за страната. И аз мисля какво да направя, за да задоволя тези търсения. Обикновено България я свързват с розата и розовото масло с парфюма… Изобщо с козметиката. Никой не свързва българската роза с ядливи продукти. Аз обаче им предлагам едно кулинарно преживяване, свързано с нея. Изработихме специално меню, което започва с текста на неповторимата песен, изпълнявана от Паша Христова „Една българска роза“, леко видоизменен. Текстът е написан на английски, за да достигне до по-голяма част от нашите посетители.

Има и специален QR код, който пък при сканиране им поднася възможността да чуят самата песен. Така кулинарното преживяване го превръщам и в духовно, емоционално и запомнящо се“, разказва Тони за най-новите изкушения от салона си. Самото меню, наречено

„Опитай вкуса на България“,

предлага на гостите не само сладолед с вкус на локум и българска роза, а и гофрета „Изкушение на розата“, шейк „Роза“, мусов десерт „Дамасцена“, приготвен от мус от бял шоколад и роза, сърцевина от ягода и е с хрупкава бадемова коричка. Не е забравена и гюловица, на като компания ѝ прави и дюлевата ракия. Сред напитките е и чаят от роза дамасцена и лимонадата от рози.

„Според мен и в заведенията трябва повече да се залага на българската кухня. Пици, спагети, суши туристите могат да ядат в други страни.

Пробвала съм аз самата да си поръчам един обикновен миш-маш като лятно ястие. В повечето случаи ми се казва, че го няма в менюто. През лятото няма лук, домати и чушки? Липсват яйца ли?

Има и такива заведения, където ако поръчаш кюфтета или кебапчета, сервитьорите гледат доста странно“, разсъждава сладкарката от Несебър, която е и част от проекта за Черноморска кухня.

В този проект идеята е да се изгради верига от ресторанти във всички черноморски държави, които да предлагат подбор от едни и същи ястия, характерни за всяка една от тях. За жалост събитията в Украйна до голяма степен възпрепятстват в момента развитието и усъвършенстването на идеята.

Както в модата има тенденции и всеки сезон се характеризира с определени нюанси, цветове, силуети и т.н., така е и при сладоледа. Клиентите стават все по-взискателни. Конкуренцията все по-сериозна. Не е достатъчно само сладоледът да е студен, сметанов и сладък, за да се хареса.

Сладоледът може и да е солен и  нетрадиционен

Този сезон предприемчивата несебърлийка е направила още по-нетрадиционни солени сладоледи освен този т. нар. солен карамел. „Соления сладолед предлагаме като разядка, гарниран с крекер или доритос. Продължавам да развивам темата с родните вкусове, затова съм направила солен таратор и солена лютеница като сладоледи. Другия солен вкус, който предлагаме, е манго – къри, който чужденците много харесват, както и капрезе – сушени домати и песто“, изброява тя и добавя един също интересен вкус на сладолед розмарин с бял шоколад.

Във Виена имат тортата „Сахер“, тирамисуто е сладкарската визитка на Италия. Да, и българите имаме торта „Гараш“, създадена в Русе, но авторът ѝ не е българин, а унгарец.

От четири години Тони Стоянова работи и за това  

Несебър да има свой десерт

и той да се запише на кулинарната карта. И това вече се случва. В руско издание под номер 14 на вкусовете е градът на ЮНЕСКО и неговото сладко изкушение, което носи и един от символите – вятърната мелница.

„Вложили сме сърце и душа в създаването на този уникален десерт, който съчетава изкуството с неповторимия вкус на нашия домашно приготвен сладолед. Отначало създадох сладоледа – арт ескимо. Вътре вложих зелена смокиня, която е част от нашия град, тъй като във всяка втора къща има смокиня и може да се каже, че е наш символ.

После изработих и сладкиша, който е от кексово тесто, също има зелени смокини и е залят с млечен шоколад. Когато ще се транспортира, се предлага и в специална кутия“, разказва историята на двата продукта с вятърната мелница авторката им.

Връща се назад в спомените и разказва как се ражда идеята: „Стояхме пред витрината със Соломон и Гергана Паси и си говорехме. Просто ги познах като известна двойка. Към нас се приближи една японка, която попита кой е най-характерният сладкиш за нашия град и за страната, който да купи и отнесе като подарък. Замислих се – такъв няма.

Така реших да направя сладкиш, който да могат самите гости, когато дойдат в Несебър, да отнесат със себе си като спомен или пък като подарък. А сладоледа могат да си го хапнат на място“.

Резултатите вече са налице,

което много радва стопанката на сладоледения салон. Тя с удоволствие разказва и за българи, които търся тези продукти. „Преди дни дойдоха десет жени, които казаха, че са на почивка в Слънчев бряг. Подчертаха, че специално идват при нас. Всички те си купиха от сладоледа с вятърната мелница и се снимаха с него.

Вчера пък възрастно семейство от Кърджали дойде, защото дъщеря им ги изпратила с поръката да намерят заведението ни и да ѝ купят от сладкиша за подарък.

Често вече чувам и такива реплики: „Изпълних си мечтата да опитам от сладоледа с мелницата“, което наистина много ме радва“, обяснява Тони и за реакциите на българите.

Носталгията по вкусовете от детството

и по десертите на баба – мляко с ориз и канела или тайните подаръци на дядо – парче халва, несебърлийката е претворила в студени изкушения. Предлага сладоледи с вкус на мляко с ориз и такъв на слънчогледова халва.

„Интересно и добре е да познаваме кухнята на други държави, но още по-добре е и да пазим нашите си родни вкусове. Можем да ги развиваме и обогатяваме, но нека да сме стъпили на спомените, на автентичните български рецепти. Това наистина впечатлява чуждите гости“, обяснява кулинарните си приключения с българските вкусове Тони и мимоходом подхвърля, че предлага и сладолед със зелено сирене от Родопите и неизменната несебърска смокиня. 

Не са забравени и веганите, нито тези хора, които търсят сладолед без добавена захар. Голям е изборът и за тях. „Залагам и на сезонните плодове. Освен това продуктите, които ползвам, са от местни производители. Така подкрепям и техния бизнес и затварям цикъла. Имам един човек, който всяка сутрин ми носи по една-две щайгички с малини. Други от плодовете ходя аз да си ги купувам предимно от населени места около Несебър“. В момента се предлагат ледени изкушения с круша и тиквени семки, има с кайсии, започва да се работи и с праскови.

„Правенето на сладолед, особено пък и на този без добавена захар, изисква много прецизна работа. Измерва се захарността на плода, изчисляват се пропорциите. Не е като да се работи с полуфабрикати. При мен всички продукти са истински. Всичко е баланс“, обобщава Тони.

За всеки вкус може да се намери по нещо, дори и за четириноги. В сладоледения салон това лято вече се правят и

кучешки рождени дни,

защото освен за хора, там се предлага и сладолед за кучета – без захар.

„Вече няколко такива празника съм имала. Стопаните идват при  нас с любимеца си и му поръчат и на него сладолед и така заедно празнуват рождения му ден. Имала съм и компании по няколко семейства, които след вечеря хапват нещо освежаващо и освен за себе си, поръчват и за кучетата си сладолед“, споделя феята на студеното изкушение.

Предходни години в началото на сезона тя правеше и специални кучешки партита, на които се промотираха специалните сладоледи за домашни любимци, които вече са добре познати сред стопаните на домашни любимци.

Извън активния сезон, който в момента ангажира изцяло енергията и времето ѝ, Тони прави мастър-класове за деца и тематични срещи, на които кани астролози, лекари, представители на различни бизнеси, така че да държи ритъма на живота в заведението висок.

„През есента ще продължа с тези дейности. Особено внимание отделям на децата, защото у тях трябва да се създава култура на хранене, поведение в заведение. Да се отработват навици за измиване на ръцете и хигиена преди докосване на храната. И още редица такива неща“, споделя плановете си занапред сладкарката, която държи да помага на родителите да възпитават добри навици у подрастващите.

За това, че Тонка Стоянова е обучител, говори и фактът, че в момента в нейния салон своя

стаж карат и студенти от Узбекистан от градовете Ташкент и Фергана. Те учат във филиала на Икономическия университет на Рига, Латвия и са завършили първи и втори курс. В Несебър са по програмата „Еразъм“. „Въпреки че са мюсюлмани, с една доста по-различна култура, тук много им харесва. Социализират се лесно. Комуникираме на руски и английски. Вече споделят, че много им харесва нашето море, а също така и българската кухня“, обяснява за своите практиканти. Те ще останат в България три месеца.