Гордост. Именити лекари и учители са родени в него
Проектът "Моят роден край в семейните спомени" се осъществява съвместно между СУ "Христо Ботев" гр. Айтос и Регионален исторически музей - Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на община Айтос. Проектът се ръководи от Татяна Байкушева, от страна на РИМ – Бургас, и от Николай Димитров, от страна на СУ "Христо Ботев". В него активно се включват учениците, които събират интересни данни за населени места в региона, разкази на местни жители за отдавна отминали събития, стари легенди, описания на традиционни обичаи и записват информация, свързана с важни природни забележителности, правят снимки на всичко, което им направи силно впечатление, цифровизират стари документи и фотографии. Вестник „Черноморски фар“ е медиен партньор на инициативата и на неговите страници се публикуват най-интересните истории, събрани от децата.
В днешния брой ще ви разкажем за село Мъглен. Данни за него е събрала ученичката Зейнеб Мехмед. Тя е написала реферат с обема на истинска книга, като се е постарала да разкаже множество интересни подробности за историята на населеното място. Представяме ви една малка част от информацията, като амбицията ни е в бъдеще пълният текст, който е и богато илюстрован, също да бъде достъпен за любознателните читатели.
Разположено в южните гънки на Айтоската планина и встрани от прохода Айтос-Провадия, откъдето през вековете са преминавали войски и търговски кервани, село Мъглен е рядко споменавано в историческите извори и в периодичния печат. Повече сведения за него започват да се срещат през XX век, когато Мъглен е благоустроен, засилва се стопанската дейност, подобрява се просветното дело и културната дейност, жителите му се замогват.
През 50-те и 60-те години миграционните процеси се засилват и голяма част от населението се премества в градовете Айтос, Бургас и Поморие. На тяхно място идват преселници от Родопите и от околните балкански села.
Благоприятно влияние за развитието на района оказва съществуването на множество водоизточници – извори, чешми и кладенци. Изградени са и микроязовири. Растителността е многообразна, а в миналото горите край селото са изобилствали от дивеч, който днес за съжаление намалява драстично.
За древното минало на Мъглен може да се съди по немалкото археологически находки, открити там. Регистрирани са няколко могили, пещи за добив на желязо, каменна пластика на Тракийски конник, съкровище от антични монети и много други.
В историческите извори, с които разполагаме се посочва, че селото е възникнало още в незапомнени времена. През 17-18. век то е наричано Чим Халил, Чимаал, а по-късно Чимал. В миналото селото е застроявано без план, а дворовете на къщите били големи. По-късно се слага началото на плановото строителство, част от улиците са шосирани, построени са мостове. По-голямата част от къщите са били едноетажни, дървени, покрити с турски керемиди. Постепенно в строителството започва използването на камък, тухли и европейски керемиди.
В памет на видния земеделец Кънчо Михов край селото е издигната красива чешма
До Съединението през 1885 година селото е в пределите на автономната област Източна Румелия. Тук, както и в други айтоски села, се заселват български бежански семейства. Сред тях са фамилиите на Ангел Янев и Иван Стойков от селата Карадаръ и Ковчаз, Лозенградско, а също и тези на Димитър Бучанов, Димитър Рачев, Паскал Христов, Тодор Петко, Тома Костадинов, Стоян Загорчев, Темелко Щерев, Христо Темелков и други.
В продължение на векове основният поминък на населението са скотовъдството и земеделието. Тук добре виреят зърнените култури, отглеждат се зеленчуци, създадени са множество овощни градини и лозови насаждения.
-В центъра на селото се издига паметник на видния участник в революционните борби Щерю Ангелов
В селото традиционно, след приключването на полската работа всяка година след Андреевден започва есенно-зимният празничен цикъл. Започвало се с Димитровден, когато винаги се е превел курбан за здраве. На Архангеловден паметта на починалите се е почитала с курбан и подавки. На зимния празник Никулден винаги се е приготвяла риба и се е отдавала почит към светеца. Игнажден, Рождество Христово, Нова година, Богоявление (Йордановден), Ивановден, Бабинден, Трифон Зарезан, Заговезни, Тодоровден, Благовещение, Възкресение Христово, Връбница, Лазаровден, Гергьовден, Еньовден, Петровден, Илинден, Голяма Богородица, всеки от тези празници местните хора са отбелязвали подобаващо, а традициите са запазени и до днес.
В селото има джамия, където всеки петък и на големите празници мюсюлманите от селото извършват своите религиозни обреди. На Рамазан байрам се събира цялото семейство, като младите искат прошка от възрастните и се черпят със сладкиши. На Курбан байрам се коли жертвено животно, обикновено овца и се раздава на съседите и на бедните хора за здраве.
Безспорно един от най-важните за Мъглен дни е денят, в който се провежда съборът на селото. Всяко домакинство отдалеч се подготвя за посрещането на гости – деца, внуци, роднини и приятели пристигат тук. Счита се, че колкото повече гости има в една къща, толкова по-уважавани са нейните стопани. На обяд навсякъде се подготвя богата трапеза, има много музика, глъч, смях и песни огласят селото, а на мегдана се извива кръшно хоро. През месец юни в селото се провежда традиционният събор „Кошина“.
Основно училище „Христо Ботев“ в село Мъглен е построено в периода 1933-35 г. Предприемач за строителството е бил Желязко Добрев от гр. Карнобат, а архитект Петър Падарев от гр. Сливен. През годините нивото на образованието в училището винаги е било на високо ниво. Там са преподавали учители с много добри педагогически умения като Тодор Данов, който е бил директор на ОУ „Н. Вапцаров“, гр. Айтос, Стефка Орлова, дългогодишен директор на училището в селото, Пенка Кирязова, настоящ директор на СУ „Христо Ботев“ в Айтос и много други доказани специалисти.
Важна роля за културно-обществения живот в селото има читалище „Пробуда 1929“, основано, както сочи името му, преди почти сто години – през 1929 година. След отбелязването на неговата деветдесетгодишнина, Община Айтос осигурява 365 хил. лева за неговия основен ремонт.
Още през 1925 г. В Мъглен е открита участъкова здравна служба. През последните години участъков лекар там е бил д-р Иван Куртев. Гордост за жителите на селото е, че в екипа на известния кардиолог проф. Чирков в София е бил включен и д-р Акиф Шабан, роден и израснал в тяхното село.
Важно за развитието на селото е ТКЗС „Щерю Ангелов“, чийто многогодишен председател Кънчо Михов успява успешно да внедри нови техники и технологии в работата на формированието и да получи рекордни резултати в зърнопроизводството. В негова памет край селото е издигната красива чешма.
Днес добрите традиции в земеделието са наследени от земеделска кооперация „Мъглен“, разполагаща с най-модерна съвременна техника.
В центъра на селото се издига паметник на видния участник в революционните борби Щерю Ангелов, родом от Мъглен, загинал през Втората световна война.
Жителите на Мъглен винаги са уважавали силата и смелостта и затова имат голям интерес към спорта. Особено популярна през годините е борбата.
Село Мъглен е едно от най-големите населени места в община Айтос. През последните години то промени значително своя облик в резултат на усилията на местната администрация. За общото благополучие на селото допринасят значително и всички негови жители, които заедно създават една по-добра среда за живот, с цел бъдещ просперитет на родния ни край.
