Върховният касационен съд (ВКС) отмени решението на апелативният съд в Бургас, с което частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Тотко Колев беше оправдан за престъпление по служба.
Така, делото, което е свързано с опит за измама с имот от 65 дка в Емона през 2007 г., продължава вече шест години, за трети път ще бъде гледано от апелативния съд, след като ВКС го върна за ново разглеждане. Първоначално през 2018 г. окръжният съд в Бургас осъди Колев условно на година и половина затвор с 3-годишен изпитателен срок. След това апелативният съд отмени присъдата, а при новото разглеждане първата инстанция оправда подсъдимия ЧСИ, след като прие, че деянията, за които прокуратурата е пратила Колев на съд, са несъставомерни, а за допуснатите от него нарушения на служебните задължения, не е бил обвинен. В началото на тази година апелативният съд потвърди изцяло оправдателната присъда, но след протест на прокуратурата, делото стигна и до ВКС.
Схемата
Казусът, за който Колев беше пратен на съд, е свързан с опит за измама с имот от 65 дка в Емона през 2007 г. В него е замесен осъденият на доживотен затвор по делото „Килърите“ бизнесмен Георги Вълев. Тогава той имал двама служители в своя фирма – шофьорът Бисер и елтехникът Илия. Първо Бисер подписва фиктивен запис на заповед, че дължи 61 000 лева на Илия, а година по-късно подписва и нов запис на заповед за 200 000 лева.
ЧСИ Тотко Колев образувал изпълнително дело, а в молбата на кредитора бил посочен способ на изпълнение – опис и оценка на нива в землището на несебърското с. Емона, без други подробности за имота. Гората обаче никога не е била собственост на длъжника Бисер.
ЧСИ изпратил стандартните запитвания до Службите по вписванията в Бургас и Несебър, но не получил отговори. След това съставил протокол за опис, като вписал скица, която не е издадена от кадастъра в Бургас, а е направена няколко дни преди това с програма MKAD. Вписал и цена от 262 800 лева, въпреки че вещото лице току-що било назначено и още не било определило оценката. На 11 април 2008 г. по изпълнителното дело било поискано присъединяване на още един изпълнителен лист срещу длъжника Бисер, този път за 200 000 лв., като основанието отново е запис на заповед, издаден от шофьора в полза на елтехника. И още на същия ден е внесена втора молба от името на Илия, в която той иска „да бъде обявен за купувач на имот в изплащане на вземането, при цена равна на оценката за сумата от 262 800 лв.“. Така с протокол от 24 април 2008 г. Тотко Колев обявил Илия за купувач на 65 дка в Емона и му ги възложил на 14 май 2008 г.
Постановлението за възлагане било с грешни граници на имота, не било подписано, не било изпратено и на страните, а въз основа на него не бил извършен въвод във владение на Илия. След това изпълнителното дело е прехвърлено във Варна заради споразумение, че Бисер дължи на Илия вече над 1 млн. лева и евентуално дългът може да бъде удовлетворен с имоти в Провадия. Длъжникът бил установен и за собственик на гората в Емона, удостоверението било представено в кадастъра в Бургас, който издал скица, като приложил и постановлението за възлагане на Тотко Колев, вече подписано и подпечатано.
Така имотът бил вписан и на 13 август 2008 г. Илия и съпругата му са признати за собственици на имота в Емона. След 4 години започнало прехвърляне на гората на фирма, която пък я препродала на трети лица, а схемата била разкрита след служебна проверка на община Несебър, която установява през какви трансформации е минала собствеността на имота ѝ. Тя завела дело, с което да си върне имота и то приключило успешно през декември 2017 г.
Защо ЧСИ беше оправдан
В началото на 2019 г. прокуратурата прати Колев на съд, след като го обвини, че е нарушил служебните си задължения, за да набави облага за взискателя по делото. Това е станало в периода от 11 декември 2007 г. до 14 май 2008 г. в Бургас. Според обвинението Колев е издал постановление за възлагане на недвижимия имот на взискателя, без да изпрати писмо до Службата по вписвания в Несебър с искане за възбрана върху имота в Емона. Три месеца преди това ЧСИ извършил опис на същия имот, без да е направил проверка на собствеността.
В обясненията си пред съда подсъдимият Колев заяви, че не отрича описаните в обвинението негови действия, но заявява, че те не са в нарушение на задълженията му. В тази връзка съдилищата в Бургас приеха, че той действително е изпратил призовка за доброволно изпълнение до Бисер, без да посочи имота, към който насочва принудителното изпълнение и без да уведоми Службата по вписвания в Несебър с искане за възбрана на имота. Обвинението на Колев обаче е изменено в хода на делото и прокуратурата твърди, че той е извършил престъпление по служба като е нарушил служебните си задължения със свои действия, а не чрез бездействие.
Това според съдилищата води до несъставомерност на деянията, тъй като нарушението на служебни задължения изисква конкретни действия и активно поведение. В мотивите към първата оправдателна присъда се казваше, че изпращането на призовка, което е активното поведение на ЧСИ, не е нарушение, а негово задължение, а е спорно и дали Колев е бездействал, тъй като чл. 325, ал.1 от ГПК не изисква в призовката за доброволно изпълнение да се вписва имотът, нито да се изпращат съобщения за наложени възбрани. Двете инстанции бяха приели за недоказано и твърдението, че Колев не е проверил собствеността на имота, тъй като са били предоставени скица на Агенцията по кадастъра в Бургас и решение на съда в Несебър, според които имотът е на шофьора Бисер.
Какво каза ВКС
В решението, с което делото се връща в Бургас, върховните съдии Красимира Медарова (председател и докладчик), Калин Калпакчиев и Николай Джурковски отбелязват, че по делото няма доказателства за приетото от съда в Бургас, че Бисер и Илия са посетили няколко пъти кантората на ЧСИ. ВКС се съгласява с довода на прокуратурата, че показанията на двамата са последователни и еднопосочни, като заявяват, че са били само веднъж в кантората на Колев и то по инициатива на работодателя си Вълев, не са получавали финансова изгода от участието си в изпълнителното производство и са били ангажирани по настояване пак на Вълев, както и че не са имали неуредени парични задължения, а подписаните от тях документи за това са с невярно съдържание.
За това ВКС казва, че изводът на апелативния съд, че Илия е бил три пъти в кантората на Колев е „напълно произволен“ и в противоречие с приетите показания. А това колко пъти ЧСИ се е срещал с Илия и Бисер има пряко отношение и към обвинението.
„Оспореният като доказателствен подход фактически извод е пряко свързан с предявеното обвинение и в частност със субективната страна на деянието, тъй като прокуратурата поддържа тезата, че подсъдимият е бил наясно с привидността на изпълнителното основание и това е дало пряко отражение върху изпълнението на задълженията му по изпълнителното дело, за които се твърди, че той многократно е нарушавал. Включително и чрез прилагане на предварително подписани от страните по изпълнителното дело документи, в нарушение на установената от закона времева поредност и това негово поведение е било с предвидената от закона специална цел, елемент от състава на престъплението по чл.282 от НК“, се казва в решението на върховните съдии.
ВКС намира за основателни и възраженията на прокуратурата, свързани с проверката за собствеността на възложения имот, която Колев е направил. Съдилищата в Бургас приеха, че ЧСИ е установил, че шофьорът Бисер е притежавал имота въз основа на решение на съда в Несебър и на скица от Агенция по кадастъра-Бургас. ВКС обаче посочва, че такива документи по делото няма, а въпросното решение и скица са неистински. В справка от съда в Несебър е било посочено, че решение с такъв номер не е издавано по повод собствеността на този имот и изобщо не съществува, а от кадастъра не е издавана скица с посочения номер и дата.
В материалите по изпълнителното дело нямало справка за недвижимата собственост на Бисер, а наличната скица била разпечатка от страницата на Агенцията по кадастър, която е публично достъпна и отразява само границите на недвижимите имоти, без информация за техните собственици.
„При тези данни, изводът на въззивния съд, че подсъдимият е извършил проверка за собствеността на недвижимия имот, предмет на постановлението за възлагане чрез съдебно решение, което не съществува в правния мир и от публична информация за границите на имота без да съдържа данни за собствеността му, не кореспондира с доказателствата по делото, относими към установяването на този факт, доколкото обясненията на подсъдимия остават изолиран източник на факти“, заявява ВКС.
В заключение върховните съдии пишат, че при липсата на доказателства за извършена от ЧСИ проверка за собствеността на имота, изводът на апелативния съд, че такава е направена „е формиран при превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници, респективно формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението страда от процесуални пороци“.
„Нарушението е съществено, тъй като засяга релевантни за състава на обвинението факти и обстоятелства. Подсъдимият Колев е предаден на съд за това, че в качеството му на ЧСИ е издал постановление за възлагане на недвижим имот без да извърши проверка за собствеността на имота, както и е предприел принудително изпълнение без да наложи възбрана върху същия имот след като го е посочил в призовката за доброволно изпълнение до длъжника. За пълнота следва да се посочи, че налагането на възбрана върху недвижимия имот няма за цел само да защити правата на кредитора, а има и оповестително действие и се предприема за защита на бъдещите приобретатели на имота, които биха участвали в публичната продан. Същата функция има и обявлението за насрочване на публичната продан, което съгласно установената в решението фактология подсъдимият Колев не е поставил на обществено достъпно място“, се казва в решението.
Прокуратурата е оспорила и становището на съда в Бургас за неправилно формулирано обвинение, наличието на специална цел и последиците от извършване на деянието и ВКС заявява, че не вижда неточности.
Източник: lex.bg
