Моника ИЛИЕВА
В края на тази седмица ще я видим в ново амплоа – водеща на музикалния конкурс „Бургас и морето“ – емблема на едноименния град. Не крие вълнението си. Напротив! – споделя, че това е детската ѝ мечта и в заключение добавя, че „макар и на по-късен етап, те все пак се сбъдват“, за което е много щастлива и благодарна. Пето поколение талант – актьорската професия е заложена в генетичния ѝ код. И как иначе, след като е дъщеря на актьорите Аглика Бояджиева и Емил Марков. Пред мен в цялата си прелест се изправя Милена Маркова-Маца, от която се опитвам да „изчопля“ в аванс нещо пикантно от тазгодишното издание на музикалния конкурс. Усилията ми се оказват напразни. „Нищо от кухнята няма да издам. И все пак... Нямам рокля! Не знам как ще съм облечена. Ако до утре не се получи, мисля че ще ме обхване лека паника“, отсича фурията в комедийния бранш. / Благодарение на "Черноморски фар“ Милена успя да си открие рокля буквално в последния момент и за нея благодари на „Диома фешън“/
Миленчето от Бургас
„Аз цял живот съм казвала, независимо на кое ниво от стълбицата съм, че Милена Маркова е Миленчето от Бургас. И ще си остане цял живот или поне много се старая“, пленително долага пред „Черноморски фар“ чаровната брюнетка. Според Маркова човек трябва да бъде себе си без да се променя, да се надскача безпричинно или да слиза по-надолу. „Така че аз съм си аз!“, категорична е тя.
Що се касае до псевдонима Маца, с който е позната на хората от малкия екран – обръщението идва от бащата на детето ѝ. Не е свързано с мацка, а с котка.
Житейската роля най-близо до сърцето ѝ
Ролята на майка, на грижовен приятел – такава е житейската ѝ роля. Замисля се и добавя – „и на любима, и на дъщеря“.
Дали се вслушва във вътрешния си глас?
Отговорът си има своята предистория. Преди години го игнорира, отказва да се вслушва в него. С времето стига до извода, че има силно развита интуиция. „И от известно време слушам вътрешния си глас, разбираме се много добре, защото е много приятно да комуникираш с интелигентен човек“, коментира Милена, избухвайки в заразителен смях. И допълва, че е на такъв етап в живота си, че няма време за компромиси, предпочита да се грижи за себе си и да се обича повече. Това е начинът да бъдеш полезен и на околните в по-голяма степен.
Забранява си да се гледа отстрани
Категорична е, че един актьор не трябва да се гледа отстрани и не бива да бъде суетен. Не така стоят нещата в реалния живот – „Най-вече гледам ситуациите отстрани, не себе си. Мога да се погледна как реагирам в дадена ситуация. На това съм се научила. Защото човек трябва да погледне и от другата камбанария, за да разбере обективно конкретна ситуация. А не само аз, аз, аз...“,
Съдбата е шведска маса
За нея съдбата е шведска маса от малко блюда и е много важно кое ще избереш, защото тя – нейно величество – винаги дава възможности – „ляво-дясно; бяло-черно – изборът дали ще растем и какво ще изберем, е изцяло наш“.
Автоиронията и автосарказмът са двете категории, без които не може да живее. От думите ѝ става ясно, че когато срещне човека, който носи тези качества, душата ѝ ще бъде пленена. Убедена е, че могат да общуват на един език.
Последната изиграна роля в театъра
„Последната ми роля е в "Психокриминале", поставено от Борислав Чакринов – светла му памет – роля, която аз много обичам. Играе се в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас. От малко повече от две години се изявявам на тази сцена. Най-накрая се прибрах в родния град, напълних душата и сърцето си“, искрено споделя актрисата.
Според Маркова театърът ѝ дава легитимното основание да показваш 100-те жени в себе си. А да си артист, продължава тя – означава да не забравяш или заглушаваш детето в себе си: „Трябва да се радваш на това, което правиш, защото ние сме деца, които си играят на театралната площадка. Да можеш да разголваш себе си пред непознати, колкото и хората да си мислят, че е лесно – това е една много емоционална, изтощителна професия. И затова трябва да намираме адекватен начин да се презареждаме“.
В ежедневието си водещата на „Бургас и морето“ обича да рисува. Хоби, към което се обръща постоянно в свободното си време. Нарича го така – защото не е професионален художник, макар че учи в художествена гимназия в Бургас. „Общо взето това обичам да правя – да рисувам, да чета, да седя край морето и да комуникирам с хора, които ме обогатяват душевно и мисловно“, споделя момичето, чието детство е преминало в Бургас.
След час разговор си вадя заключението, че пред мен стои човек в абсолютен баланс със себе си и околните. Споделям го и получавам утвърдително потвърждение, както и голяма доза „Маца“ – „Да, за което много се извинявам!“.
Милена Маркова не крие, че семейството ѝ е дало много – от една страна, майка ѝ, известната актриса Аглика Бояджиева, от друга, баща ѝ – Емил Марков, когото всички познаваме. „Аз много се радвам, че съм в Бургас, където е майка ми – жената, която ме е отгледала, която ми е дала сили и много уроци. И най-накрая, както се казва, наесен с песен ще имам възможността да играя за първи път с нея на една сцена, от което ми е много трепкаво и вълнуващо. Пиесата няма да назова, нека остане в тайна и провокира нетърпение“, убедително слага точка на разговора в тази посока.
Синът – най-хубавото нещо в живота ѝ
21-годишният Орлин – определя като „най-хубавото нещо, което съм правила в живота си“. Силно се надява, че ще тръгне по стъпките, предавани от поколение на поколение в родовете Бояджиеви и Маркови. „Постарах се да го направя добър човек. Но той си дойде с багажа – мъдрост и доброта. Аз се уча от него“, доверява на финала на разговора актрисата.
12 Мисли на Милена Маркова-Маца
Милена Маркова е родена на 8 март 1977 г. в Бургас, в семейство на актьори. Тя самата е актриса пето поколение. Прадядо ѝ Лефтер Бояджиев е режисьор и съосновател на театъра в Силистра. Баба ѝ по майчина линия е известната актриса и оперетна певица Ана Болгурова-Бояджиева, родом от Пловдив. Баща ѝ Емил Марков, неговият брат Митко Марков и майка ѝ Аглика Бояджиева също са актьори.
През 2000 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов. Година по-късно – 2001 г., получава наградата „Аскеер“ за изгряваща звезда за ролята си на Боряна по едноименната пиеса на Йордан Йовков.
Взема участие в телевизионните предавания „Аламинут“ и в третия сезон на „Форт Бояр“.
Играе и в постановките „Бардак“, „Бившата жена на моя живот“.
От 2011 до 2013 г. играе ролята на Гери в сериала „Етажна собственост“, излъчван по Нова телевизия.
През 2020 г. участва и във втория сезон на „Маскираният певец“ като гост-участник под маската на Коконата.
През 2022 г. участва в „Мелофобия“ в театър „Сълза и смях“, където играят Милица Гладнишка, Иван Велчев и Никеца, с режисьор Цвети Пеняшки.
- За Бургас
- Като за мъртвец или добро, или нищо!
- За сюжетите
- Бъдете режисьор на собствения си живот.
- За българското кино
- Пауза.
- За миналото
- Взетите уроци и излизане с усмивка.
- За това което не бива да правим
- Да бъдем лоши.
- За кризите
- Стълба.
- За импровизациите
- Задължително в живота, на сцената.
- За близките хора
- Само любов и подкрепа.
- За любовта
- Всичко!
- За малките жестове
- Задължително всеки ден, защото едно цвете не се ли полива – вехне.
- За компромисите
- Наложителни.
- За изкуството
- Трансформация, любов, смях, сълзи...
