„Аз през живота си съм написал над 500 песни, но толкова хубава песен ме е яд, че не съм“. Това да ти го каже маестро Стефан Диомов… Какво повече?“, казва лауреатът от конкурса
Интервю на Георги РУСИНОВ
– Как Ви се отрази участието на „Бургас и морето“ и успехът, който постигнахте преди две години с песента „Преди много луни“, която спечели вота на публиката?
– Доста неща се промениха за добро. Преди „Бургас и морето“ и изданието, в което спечелихме, ни познаваха в града, но като цяло повече като музиканти, които свирят по заведения и частни партита. С това явяване се заявихме като артисти, което ни изстреля в съвсем друга посока. Започнаха други хора да ни обръщат внимание и нещата се промениха доста откъм професионален план. Още следващата година получих предложение да започна работа в „Горещ пясък“, където станах клавирист. Едва ли, ако не беше „Бургас и морето“, щяха да се сетят за мен. Това по една или друга причина явно е подтикнало да ме забележат.
Другото интересно е, че започнаха да ми обръщат внимание като човек, който може да композира. Ще стане сигурно въпрос в интервюто за хита на Тони Димитрова. Обърнаха внимание на дуета ни с Дишо като цяло и неговия характерен глас. В момента записваме парче на маестро Стефан Диомов, който поиска точно Деан да го изпее и аз да го изсвиря на тазгодишния му коледен концерт. Ако всичко върви по план, най-вероятно ще звучи и по радиата. Интересни неща се случват след онзи конкурс.
– Когато правихме интервюто с Вас преди две години, което беше преди успеха, Ви търсих като текстописец и зададох въпроса: „Трябва ли да се отваря конкурсът малко или много към други стилове, към по-млади участници?“. Една определена част от хората си го приемат като конкурс за шлагерна песен, но виждаме, че в последните години той се променя.
– Това, което забелязвам е, че има една тенденция на подмладяване. Тази година специално „Бургас и морето“ ще е в две вечери. Едната ще е стандартният конкурс, а другата – за откриване на млади таланти. Това са два абсолютно различни проекта, за да може да не се представя едно и също на различна публика. За младите дарования музиката най-вероятно ще е по-модерна за хората от тази възрастова група. Но пък това едва ли ще е толкова интересно за хората, които по принцип са си фенове на „Бургас и морето“. Според мен това е по-добрият вариант. Скачането много в различни стилове и възрастови групи ще повлияе негативно на фестивала. По-скоро трябва да се обърнем към по-младите композитори, но не говорим за тези, които стоят пред компютъра, а наистина композитори, които композират музика, а не да нареждат мелодии в пространството.
– Разкажете за новата Ви песен с Тони Димитрова, за която стана дума?
– Казахте, че ме търсите като текстописец и да, аз смея да твърдя, че пописвам, но по-скоро съм текстописец наистина, отколкото поет. Тук вече в тази песен изначално бяха думите на прекрасната Яна Вълчева. Това момиче просто е бургаски брилянт. Трябва много хора да разберат за нея. Самият факт, че аз съм мъж и в един момент чета нещо, което е написано от първо лице, женски род и така ме удари, че тя реално песента беше готова още в главата ми. Момичето пише много естествено и много докосва с думите.
Какво се получи на практика? Аз ѝ писах и ѝ казах, че тези думи трябва да се облекат в ноти. Тя ме побутна и ми каза да действам. И то бързо стана. То просто си зазвуча музиката. През цялото време обаче си представям как Тони я пее. Но не мога да ѝ кажа: „Тони, виж тук какво написах“ и стана така, че ѝ изпратихме едно видео, срам не срам. Тони веднага го хареса и стана така, че тя повярва в този проект. Доста време трябваше докато се запише, защото тя беше в други записи, по турнета. Трябваше да му се обърне време и внимание. Стана така, че един път го изпя в зала 1 на НДК, без да е записана още песента. Светльо Михайлов беше на китара и едно момче – Иво Дуков – невероятен пианист, ѝ акомпанираха. Парчето звукна.
Какво беше учудването, когато заваляха всякакви клипове само с това парче. Хората започнаха да питат къде може да се намери. Реално тогава влязохме и го записахме. Светльо Лобошки направи аранжимента, за което му благодаря. Това видео в „Ютуб“, само с една снимка, без клип, имаше 450 000 гледания. Коментарите бяха разделени 50/50 с похвали за музиката и за текста. Това означава, че реално ние като хора, които правим музика, е нужно да ползваме поети за текстовете, защото това нещо се отблагодарява. Много малко композитори пишат вече поезия. Измислят си някаква мелодия и си нареждат думички. И от там нещата стават точно изсмукани от пръстите.
– Това, което казвате е много точно, защото поезията е наистина важна за създаването на музика. За едни други стилове няма да говорим сега.
– Напоследък тенденцията обаче е, че правиш мелодия и поръчаш на някой текстописец, не поет, да ти драсне текст.
– Може и ChatGPT да вземат да използват в един момент, както са тръгнали нещата?
– Ето това вече ще е краят на нашия бизнес. Но аз съм оптимист. Няма как да ни вземат душичката.
– Иска ми се да е така! Няма как машина да усети чувства, емоции, да създаде нещо толкова красиво, каквото ражда човешката душа.
– Според мен това след време ще направи така, че истинското изкуство и истинският труд да се оценят. Ще преминем на друго ниво и ще струва други пари. Онова обезсмисля нещата. Сещате ли се в момента колко струва един грамофон, на какви пари се продават плочите? Това са непреходни неща, които изкуственият интелект няма как да замести.
– Много хубава аналогия. То и VHS касетите щяха да заменят плочите, CD-тата щяха да ги обезсмислят, но виждаме, че от трите, плочите са оцелели и има един засилен интерес към тях.
– Да, така е. Виждаме, че всичко е преходно, но някои неща си остават вечни и класика.
– Няма как да минем и без въпроса за бъдещите проекти. Какво планирате, подготвяте?
– В момента участваме с Тони Димитрова на националното ѝ турне с една песен – аз, Дишо и Ивелин Мирков. Това парче също още не е записано, но го прави по концертите, точно както беше и с „Помниш ли“ в предното ѝ турне. Така се получи, че това парче върви с подобен успех и то ще бъде записано съвсем скоро. Обръщам си внимание на мои неща, пиша си работи, които на мен ми носят удовлетворение. Предстои много хубав поетично-музикален спектакъл на 5 септември на Ченгене скеле – „Споделени дълбини“ по стихове на Яна Вълчева, Ваньо Вълчев и Динко Динков. Музиката е моя и на Дишо, и на Сами Мануелян. Авторска музика с поезия. Мисля, че ще бъде много добро събитие.
– Имате ли фаворит в „Бургас и морето“ тази година?
– Ние ги работим нещата и де факто всички парчета вече са ми минали през пръстите. Тази година смятам, че изданието ще е по-силно от миналогодишното. Има по-изравнени шансове, доста песни са с равен старт. Открояват се няколко, но няма да ги споделя, защото съм в оркестъра. Нека оставим хората да преценят, и компетентното жури.
– Много е хубаво, че се получават такива добри колаборации между бургаски артисти.
– Това се случва благодарение на новата вълна, която идва малко след нас като възраст. Те са нови дръзновения. Аз им казвам даже, че малко не са се родили в точното време, като че ли са позакъснели с епохата си, защото са хора с души като нас. Което е хубаво, защото в случая мисля, че ще се родят много интересни неща в Бургас. Поемаме щафетата от тези доайени като Стефан Диомов, Ваньо Вълчев, Недялко Йорданов. На коледния концерт на Диомов, когато свирихме „Преди много луни“, каза: „Аз през живота си съм написал над 500 песни, но толкова хубава песен ме е яд, че не съм написал“. Това да ти го каже маестро Стефан Диомов… Какво повече?
