Петър Панчев- краевед
В Преображенското въстание през 1903 година е имало въстаници и от Айтоския край. Един от тях е поручик Коста Стоянов Сапунджиев, роден на 03.01.1860г в с.Малка поляна, Айтоско.Той е включен в списъка на офицерите от Българската армия, взели активно участие в провеждането на Преображенското въстание.Има и други участници, но техните имена не са известни.В спомените на Христо Настев – главен учител в Бунар-Хисар и легален ръководител през 1899г. и 1900г. на Бунар-Хисарския революционен район- отбелязва, че през пролетта на 1903г. заедно с войводата Тодор Шишманов отишли в Айтос, където намерили двама негови хора от Бунар-Хисар, за да ги включат в четите.За съжаление, Настев не посочва техните имена.
След Илинден в Бургас идва да се лекува войводата Киро Узунов, който е бил ранен. По това време в града е и поручик Коста Стоянов, който е служил по това време в 5-ти пехотен резервен полк в гарнизона в гр. Сливен. Като активен участник в подготовката на Преображенското въстание войводата Узунов му поръчва да събере няколко души и да отиде в Източна Тракия да го замести. Когато поручикът и Настев са при Узунов минава фотограф, който прави снимка на тримата.
От Бургас Стоянов, Настев и още двама четници заминават за с.Урум – ени – кьой, където Страти Ганузлията ги завежда при четата, която се намирала в гората край селото.
На 6 август, при започване на въстанието, вече като войвода на четата на мястото на Иван Делибозов, който доброволно предава войводството, поручик Стоянов нарежда на Христо Настев с 20 души от „смъртните дружини” (селски чети) да разрушат телеграфните стълбове при Босна. Там има турски пост, който четата се готви да нападне.
Нараснала междувременно от 30 на 150 души ,с развяно знаме чета потегля към с.Сармашик (Бръшлян), където мъже и жени от селото излизат да ги посрещнат.
Четниците прекарват нощта на една поляна извън селото. На сутринта те потеглят към връх „Свети Пантелеймон”, но когато сядат да обядват, при тях пристига куриер и съобщава, че четата на Димо Джелебов се сражава при с.Стоилово и ги вика на помощ. Тръгнали на там , друг куриер ги пресреща и им съобщава, че турците са се изтеглили от селото, а също така се е изтеглила и четата на Джелебов.
Тръгвайки за Конашката гора, четата на войводата Стоянов е застигната от куриер, който съобщава, че турска войска е заградила село Сармашик. Тъй като аскерът е много, четата не влиза в сражение, а се отправя към с.Гьоктепе (Звездец), където да се нападне войската през нощта. По този въпрос обаче настъпва раздвоение – онези, които не желаят да се напада селото, заминават за България, а другите четници остават при поручик Стоянов до край.
Въстанието е потушено. Свободата, изгряла нас Странджа, е била за кратко.Но странджанци с въодушевление изпълняват бунтовната песен на Яни Попов „Ясен месец веч изгрява”, посветена на героите от въстанието. Позната от изпълнението на големия странджански певец Сава поп Савов, песента ще бъде изпълнявана и от следващите поколения странджанци като символ на свободата.
