Гръбнакът на земеделието се разпада

Фамилните ферми се изкупуват от големи фирми

Дона МИТЕВА

Трите най-сериозни проблема за земеделците в средата на лятото са: сушата, пазарите, които не се възстановяват – цените вървят надолу и себестойността. Всичко това води до сериозни проблеми за онези, които се занимават със земеделие, най-вече за тези, които са се отдали на фамилните ферми. И все по-често се чуват изявления от страна на фермери, че искат да продават, да спират да си блъскат главите с всички изисквания, които от ден на ден стават все по-големи и все по-трудни за покриване, а същевременно цените да вървят надолу и сметките да не излизат.

„Няколко пъти вече съм казвал, че фалити в прекия смисъл на думата надали се очакват, по-скоро продажба на стопанства, което е процес от доста време. Фамилните стопанства се продават на големи фирми.

Държавата не трябва да допуска в никакъв случай разрухата на фамилните стопанства. Това е на първо място. Те трябва да се запазят под всякаква форма. Защото те са гръбнакът на земеделието. Те са най-устойчиви в кризи. Те са хората, които се грижат за социалния мир в селата и ги поддържат живи.

Големите фирми не са добър вариант за земеделие в Европа“, категоричен е Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и фермер от Бургаски регион.

Може и да има воля

в народните представители и в последния момент да се гласуват промени в бюджета, които да осигурят за септември нужните средства по „Украинската помощ“ за зърнопроизводителите. Всички помнят, че първият транш от тази помощ бе отпуснат след дълги протести. И сега протестната готовност не е отменена.

Може и зам.-министърът на земеделието Таня Георгиева да бъде отстранена от работа поради настояване на фермерите, които я обвиняват в некадърност и несправяне с работата в декларация, изпратена до президента Румен Радев, премиера Димитър Главчев и министъра на земеделието и храните Георги Тахов.

„Заместник-министър Георгиева демонстрира системна неспособност за справяне с професионалните си ангажименти, както и липса на воля, мотивация и активност за осигуряване и запазване на финансови средства за селскостопанския сектор“, се изтъква в документа и се споделят конкретни факти. Зад искането застана Българската аграрна камара, където членуват всички земеделски браншове, което опровергава твърдението, че има разчистване на сметки между Георгиева и конкретни земеделци.

От бранша няколко пъти напомнят на управляващите, че войната в Украйна не е приключила и че тези средства са нужни, кризите в сектора не са свършили.

Илия Проданов предпочита работата на полето с трактора пред тежките преговори в държавните институции

„Истината е, че ситуацията в сектора е прекалено тежка и липсата на редовно управление на страната определено влияе и на нашите отношения. Няма дългосрочна политика, няма вземане на решения, които да покажат няколко години напред хоризонта на развитие. Може би от това идват честите кризи в отношенията ни с властта, но за нас като браншови представители е най-важно да защитаваме интереса на нашите колеги, заяви Илия Проданов. Той припомня и това, че от бранша от години настояват за дългосрочна и устойчива политика по отношение на земеделието.

„Работим като луди, а

 държавата ни дърпа назад

А не трябва да се забравя, че покрай нас има много хора, на които даваме хляб – от една страна са работниците в стопанствата ни, от друга – разните техничари, защото все нещо се поврежда, все се търси някой майстор, който да го поправи. Ако ни няма нас – земеделците, няма да ги има и тях. В цялата ни история българското село е било гръбнакът на държавата, а сега ни затриват. И да има, и да няма редовно правителство – ние загиваме“. Така рисува картината Александър Сотиров, млад фермер, който заедно с баща си управлява стопанство в айтоските села Ябълчево и Карагеоргиево. Той е и зам.-председател на регионалния клон на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Без да е черноглед, а напротив, винаги е бил оптимист и е вярвал в успеха, Александър, като млад и амбициозен човек, започва все по-често да си задава въпроса дали фамилното стопанство ще оцелее. „Тази година ни удари и градушката. Грах и слънчоглед изобщо няма да имаме. В по-голямата си част пуснахме комбайните да жънат в нивите, за да приберат сламата. А зърното, което успяхме да приберем, говоря за пшеницата – сега мога да продам за по 35 – 36 стотинки на килограм“, обяснява зърнопроизводителят.

Към това Илия Проданов добавя детайла, който е много съществен: „Такава е цената на пристанище. Ако говорим за извозване от вътрешността на страната цената пада още много заради транспорта. 30, 40, 50 лева на тон е надолу, в зависимост от километрите“.

Александър Сотиров добавя още един детайл, който препраща към отношението на управляващите към труда на земеделците. „Извикахме комисия, за да оцени щетите от градушката. Въртят, сучат правят така, че да не признаят 100% загуби, за да не можем да вземем обезщетение. Това от една страна, от друга – от няколко години все питаме и искаме, дори ако трябва да помогнем финансово, за да се изгради противоградна площадка за нашия район и това не се случва“, казва той и се пита всичкото безхаберие дали е нарочно, или просто особено временните правителства се стараят да не нагазват в дълбоките води на проблемите в земеделието, които се трупат и залежават вече с години.

„Ако не ти е унищожена реколтата на 100%, няма как да вземеш такъв протокол. Държавната помощ за пропаднали площи финансира само при 100% пропаднали. Но това е дълга тема, защото тук трябва да се говори и за застраховане, за финансиране по друг начин, да се направят промени в нормативната уредба“, допълва темата Проданов.

„За какво ли не се направиха комисии, които непрекъснато заседават, само за проблемите в земеделието няма комисия, която да се захване и методично да решава проблем след проблема, за да можем да работим спокойно“, казва Александър Сотиров.

Той и няколкото стопанства, на които помага като консултант, са и

сред пострадалите от чиновническите грешки,

които ги лишават от субсидии. Те са едни от неправомерно санкционираните по екосхемите. „Ползваме една и съща тор, няма да обявя търговската марка, за да не правя реклама. Купили сме я от едно и също място, за половината колеги торта е призната, а ние сме санкционирани, че не е сред препаратите, които са разрешени за ползване. И заради това не можем да си получим субсидиите. Обясни ни се, че е станала грешка в системата. За мене някой чиновник – държавен служител, не си е свършил съвестно работата. Става дума за един и същи продукт, който всъщност е разрешен и колегите са си взели вече парите. На същото положение са и колегите от стопанствата, на които съм консултант.

Чакаме уж да се разреши тази грешка, иначе ни обясниха, че можем да си търсим правата през съда“, разказва Александър.

Всеки знае как се влачат делата, което означава, че стопаните не могат да разчитат и на тези средства. По думите на младия фермер, без да се ангажира с точна бройка, но много са стопанствата, които са неправомерно санкционирани. Това за него и колегите му са средства, които са им крайно нужни, за да продължат обработката на площите.

Февруарските протести се помнят

Като се заговаряме за субсидиите, той обяснява и друго – да, през април им бе изплатена част от т.нар. „Украинска помощ“, но за сметка на нея той е забелязал, че са намалени другите субсидии. „И какво излиза на практика – взеха си от нас парите от другите субсидии и ни ги дадоха като украинска помощ. Да не говорим за това, че сега няма предвидени такива средства за септември в бюджета, и не се знае дали изобщо ще се стигне до ново плащане“, изразява съмнение земеделецът.

Той казва още, че в региона има и такива стопанства, които не са пострадали от градушката и имат добри добиви, но и те не знаят какво да правят, защото не искат да продават зърното на безценица.

Въпреки желанието и любовта към земята и това, което прави Александър, сериозно се замисля дали може да оцелява стопанството му занапред. Най го притеснява това, че има ангажименти към други хора: „Трябва да платим рента, трябва да се разплатим за препаратите, да подготвим сеитба – всичко това е свързано със средства, които не знаем откъде да вземем. Ако изкупната цена е достатъчно висока, аз съм от хората, които смятат, че може да не се получават и субсидии. Имам и колеги, които на срещите с държавните служители са казвали, че не искат субсидии, но

искат да ги оставят на мира – да си работят земята както намерят за правилно

 и добре е да има адекватна изкупна цена на продукцията им. Буквално са им отговаряли в очите, че това няма как да стане, че държавата, ще намери как да ги контролира и санкционира. Няма лошо в това да има норми, които да се спазват, но да си върши работата държавата както трябва, а не да замита проблемите ни под килима и да се прави, че няма такива, защото ние даваме хляб на доста хора, но и ако не си изпълняваме задълженията, завличаме много хора.

Мисля си, че управляващите или не си дават сметка за това каква е реалната картина в земеделието, или целенасочено се опитват да ни унищожат – такива като нас, които се занимаваме с фамилни стопанства. Ние с трима души работници обработваме 6 хиляди декара земя. И не сме единствените. Имам приятел, който започна да се занимава със земеделие като хоби. Сега вече си има свое стопанство и също дава хляб на няколко работници“, разказва Александър. Последните две седмици отново е прекарал вместо в трактора пред лаптопа, за да попълва изискуемите планове и да ги подава към институциите. А в това време технологичните срокове си текат.

Александър Сотиров (със знамето) носи в себе си българския дух и любовта към земята

Той има поглед не само върху зърнопроизводството, а и в овощарството, защото гледат и овошки. „Берачите вземат повече пари от това, което ни остава на нас. Крушите ги затривам. Пускаме за продажба и плодохранилище – модерно, добре направено. В която и верига от магазини да вляза – въпреки големите реклами, че се залага на българското, намирам плодове от къде ли не. Последно видях ябълки от Нова Зеландия“, дава пример той.

Александър Сотиров е категоричен в преценката си, че няма отрасъл в земеделието, който да се похвали, че няма сериозни спънки и проблеми, които да му пречат да работи нормално. В потвърждение на неговото твърдение е и фактът, че и лозарите в региона също надигат глас и се готвят за протести.

Самият зърнопроизводител е на мнение, че нищо чудно и те също да излязат отново по улиците.

Сушата оставя своя отпечатък върху реколтата

като цяло и от няколко години Илия Проданов говори за възстановяване на „Напоителни системи“, особено за региони като нашия, където няма пълноводни реки.

По негови думи, като цяло язовирите, където ги има, не се експлоатират по правилния начин.

„За никого не е тайна това, че в последните години, особено в нашия регион, няма достатъчно вода, но за това земеделците нямат никаква вина. Ние определено страдаме от безводието. А напояването е в основата на битката със сушата”, обяснява Проданов.

Специално за Бургаски регион той вижда огромен шанс в язовир „Мандра“. „От „Мандра“ може да се напоява, но със сигурност трябва държавна помощ, да се възстанови дейността на „Напоителни системи“ и да се изгради система, защото в момента има някакъв зачатък около Сунгурларе. Реално остава единствено шансът на собствени водоизточници, който има някакви микроязовири, или сондажи – където има. А в нашия край няма и голям дебит на подземните води. Общо взето всеки се спасява в битката със сушата”, заключава земеделецът.

Водата, по негови думи, за региона е налице, но хидромелиоративната система е разрушена и там е мястото на държавата, а на този етап няма предвидени действия в тази посока. Трябва да се изгради помпена станция и довеждащи до нивите тръби или канали. Проданов припомня, че в миналото такива е имало чак до Карнобат.

Последните дни се преекспонира темата за това, че към съседните Турция и Гърция отива повече вода от предварително договорената от българските реки.

„Количеството вода, което оттича към съседните държави, е обект на договор, който следи количествата. Защото и Турция, и Гърция трябва да си планират какво да я правят тази вода. Не може да се пуска безконтролно вода.

Проблемът идва оттам, че ние не я използваме тази вода и тя си изтича. Не я използваме, не защото трябва да я даваме, а защото нямаме инфраструктура.

Примерно от река Арда нямаме изградена нито една инфраструктура, чрез която да използваме водата за напояване. И това си е само наша вина“, обяснява Проданов. Тук той припомня, че въпросната зам.-министърка, срещу която са се обявили, не е могла да договори с ЕК приема по подмярката за инвестиции в стопанствата за напояване, както и е провалила приема по Плана за възстановяване отново за напояване.

Фермерът не отрича и това, че липсата на постоянно правителство влияе върху работата на отделните институции, но е сигурен в това, че да се придвижват напред задачите, които имат срокове, е необходимо да има опитни и кадърни служители на различни държавни нива, които да управляват ресора.