Идеята за превръщането на Марс в свят, който е по-благоприятен за обитаване от хора, е често срещана в научната фантастика. Може ли това да се осъществи в реалния живот? Отговор на този въпрос дават учени, които предлагат нов подход за затоплянето на съседната ни Червена планета, предаде „Ройтерс”, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс адвансис”.
Предложеният метод се състои във впръскването в атмосферата под формата на аерозоли на специално проектирани частици, подобни по размер на предлагания в търговската мрежа брокат и направени от желязо или алуминий. Те ще улавят изплъзващата се топлина и ще разпръскват слънчевата светлина към марсианската повърхност.
Идеята е да се увеличи естественият парников ефект на Марс, за да се повиши температурата на повърхността му с около 28 градуса Целзий в течение на едно десетилетие.
Това само по себе си няма да направи Червената планета обитаема за хора, но учените, които предлагат този подход, го виждат като потенциално осъществима първоначална стъпка.
„Тераформиране” означава модифицирането на околната среда на дадена планета, за да стане тя по-подобна на Земята. За Марс затоплянето на планетата е необходима, но недостатъчна първа стъпка.
„Предишните концепции бяха фокусирани върху освобождаването на парникови газове, но те изискват големи количества ресурси, които на Марс са оскъдни”, казва планетарният учен от Чикагския университет Едуин Кайт, един от ръководителите на изследването.
По думите на Кайт предложеният от тях подход за използване на специално проектирани наночастици за затопляне на атмосферата на Марс и моделиране на климата може да бъде много по-ефективен от предишните концепции.
НАСА изпрати роботизирани роувъри да изследват марсианската повърхност, а спускаемият апарат „ИнСайт” - да проучи вътрешността на планетата. Програмата „Артемис” („Артемида”) на американската космическа агенция има за цел през следващите години да изпрати астронавти на лунната повърхност за първи път от 1972 г. в подготовка за потенциални бъдещи човешки мисии до Марс.
Предизвикателствата пред заселването на хора на Червената планета са многобройни: липса на кислород за дишане, вредно ултравиолетово лъчение заради рядката атмосфера, солена почва, враждебна за отглеждането на култури, прашни бури, които понякога покриват голяма част от планетата, и други. Особено сериозна пречка са и ниските температури.
„Искаме да покажем, че идеята за затопляне на Марс не е невъзможна. Надяваме се, че нашето откритие ще насърчи по-широката научна общност и обществеността да изследват тази интригуваща идея”, казва водещият автор на изследването Самане Ансари от Северозападния университет в Илинойс.
Средната температура на марсианската повърхност е около минус 65 градуса Целзий. Заради рядката атмосфера слънчевата топлина на повърхността на Марс лесно се изплъзва в космоса. Предложеният подход ще има за цел да позволи съществуването на вода в течно състояние на повърхността на Червената планета, която има вода под формата на лед в полярните си региони и под повърхността.
Учените предлагат в продължение на години непрекъснато да се впръскват в атмосферата малки пръчковидни частици - нанопръчици, със скорост около 30 литра в секунда. „Идеята е или да изпратим материала, или още по-добре, да изпратим инструмента за производство и да нанопръчиците да се правят на планетата, тъй като желязото и алуминият са в изобилие на повърхността на Марс”, казва Ансари.
Изследователите са наясно с възможността за непредвидени последици при тераформирането на друг свят в полза на човечеството, пише БТА. Учените, например, са нетърпеливи да разберат дали на Марс е имало живот в миналото - или може би в момента, под формата на микроби, живеещи в подповърхностните слоеве.
"Въпреки че наночастиците биха могли да затоплят Марс, както ползите, така и потенциалните разходи от този начин на действие в момента са несигурни. Има малка вероятност марсианската почва да съдържа съединения, токсични за целия живот, произхождащ от Земята. В такъв случай ползата от затоплянето на Марс е нулева", допълва Кайт.
„От друга страна, ако на повърхността на Червената планета има възможност да бъде създадена фотосинтетична биосфера, това може да увеличи капацитета на Слънчевата система за разцвет на човечеството”, казва още ученият.
