Калайдисването и бакърджийството в община Карнобат са все още живи
Със занаятите още се занимават семействата Тодорови и Петрови от село Крумово градище. Подобни майстори обаче, през годините се срещат по-рядко, а и търсенето намалява. Измежду калайджиите вече почти не се срещат желаещи да усвоят поминъка. Наименованието на етноса им идва от занаята, предаден им от предците.
Калайджиите изработват казани за ракия, тави за лютеница, бакъри и още много други медни изделия, калайдисват и тави. Майсторите споделят, че бакърджийството е по- трудоемко от калайдисването, но и при двата занаята си има тънкости.
За изработка по-лесно се правят тавите, а медните бакъри изискват повече време.
При калайдисването е важно да се улучи точният момент на нагряване на тавата. Не трябва да е прекалено гореща или обратното, ако не е добре загрята, защото калаят няма да хване. Ако тавата е чукната или почерняла, след като се пречисти с калай, става като нова. Калайдисването на една тава отнема около 2-3 часа, зависи колко е изхабена – дали е ръждясала или изгоряла, майсторите веднага преценят за колко време ще успеят да я поправят.
„Занаятът си отива и няма кой да го наследи, младите нямат интерес“, споделят майсторите пред karnobat-voice.com и подчертават, че поръчките са все по-малко. Ако преди 30 години, на ден са калайдисвали по 10-15 тави, то през последните 10 години търсенето значително намалява и за година изпълняват около 10 поръчки. Най-силните сезони за калайдисването са лятото, когато хората си правят зимнина, и зимата, когато колят прасета и им трябват тави за маста.
Търсенето е по-малко, защото хората предпочитат да си закупят тави от магазина или да си вземат готови буркани, отколкото те да си направят зарзавата.
Калайджиите са на мнение, че техните тави са с по-високо качество от тези, които се предлагат в магазините. Купешките могат да изглеждат по-красиви и лъскави, но са по-тънки и бързо изгарят на огъня, докато ръчно изработените са огнеупорни и манджата няма как да загори. „Сега няма сметка от занаята“, категорични са майсторите калайджии. Преди цената на калая е била по-евтина – 10-12 лв., а в момента е към 100 лв. Така услугата се оскъпява, а хората не искат да дават толкова пари за калайдисване.
Занаятчиите са единодушни, че не виждат бъдеще за калайдисването и бакърджийството. Сега все още се намират майстори, но младите не искат да се учат и след години подобни занаяти ще попаднат в графата „изчезнали“.
