Интервю на Силвия Шатърова
Инж. Красимир Коев (16.01.1971 г.), изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното
Инж. Красимир Коев е роден е през 1971 г. в град Ямбол. Завършил е „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет в гр. София и „Стопанско управление на малки и средни предприятия“ в Технически университет – София. Специализирал е в Държавния департамент на САЩ и в Лондон, Великобритания.
Бил е ръководител на отдел в Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки. От 1 септември 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).
– Г-н Коев, каква реколта от грозде се очаква през тази есен?
– Надяваме се, че стопаните ще я съхранят. Имаше резки аномалии – интензивни валежи, градушки, има доста пострадали лозови масиви в страната, но не са критичен процент. В момента хората правят всичко възможно, за да съхранят гроздето. При тези жеги то се стресира и започва да се стафидизира. Няма сок, това означава, че като грозде ще имаме обем, но няма да има килограми, защото няма сок в него. Надяваме се, че през последните седмици преди гроздобера да навакса. Засега реколтата върви перфектно – без болести. Взели сме мерки тази година за нерегламентираните вносове, които всяка година притесняват нашите гроздопроизводители, да ги ликвидираме като опасност съвместно с НАП и Агенция „Митници“.
Взели сме решение от 15 август на всички наши гранични пунктове да не може да минава стока, която да подбива нашите гроздопроизводители като цени и да не се ощетява в същото време държавният бюджет.
– Има ли проблем през тези сушави дни с напояване, каква вода използват гроздопроизводителите за напояване?
– Всеки е решил индивидуално своите проблеми – някои са със сонди, други с водоноски. Не смятайте, че това е архивна практика, защото цяла Североизточна Италия в момента полива с водоноски, и то от 70 години. Съоръженията на „Напоителни системи“, където могат да подават вода, се ползват. Всякакви възможности се търсят и намират.
– Конкурентоспособни ли са на външните пазари нашите винопроизводители и могат ли те да успеят там без помощ на държавата?
– Да, има процент намаление в износа на наши вина, но има и огромен процент на завишение на вътрешните пазари и потребление. Що се касае за подпомагане от държавата – от 2007 година до ден днешен вървят мерки за промотиране на нашите вина – както навън в ЕС, така и извън Европейския пазар. Всяка година има отпуснати средства за участие във винени изложения.
Наскоро премина най-голямото винарско събитие в Дюселдорф, за него има прекрасни отзиви от всички винопроизводители. Държавата направи щанда, финансирахме всички големи събития, за да достигнат до тях изложители, съдействаме им с транспорт, щандове.
– Какво може да се направи в посока дъмпинга на външни производители, които влизат на ниски цени в търговските вериги.
– Това е конкуренция. В момента в Италия и Испания един гроздопроизводител от един декар може да добие до пет тона грозде. Нашите могат да добият един тон, нали разбирате, че испанци и италианци го имат в пет пъти повече. Чуждият производител извършва същите действия – оране, копане, поливане, но той получава пет пъти по-ниска себестойност и може да си позволи по-ниски цени. Друг е въпросът с какво качество е виното. На големите пазари като продаваш един милион литра еднородно на ниска цена – това привлича. Винаги сме препоръчвали и сега в нашата нова програма сме заложили приоритетно българските сортове – който засажда, той ще спечели. Белите традиционни вина трябва да са в повече. Няма как да започва морския сезон и да свършва бялото вино. Да си правим по-добре сметката за реализацията, и за розето се отнася. То стана модерно и се търси, а то се прави от червено грозде, така че да редуцират малко обемите от червено грозде.
Държавата поема 80% от информираността на туристите за винени турове – да идват американци, китайци, японци. Всяка година се обновява и винената карта, защото ежегодно между 10 и 20 нови винарни влизат в работа. Проблемът е, че нямаме единен електронен портал за продажби.
– Каква е тенденцията във винопроизводството?
– Местни и непознати сортове, това се търси. Идват чужденци тук, те не искат мерло, каберне, шардоне. Те си го имат и при тях и си го пият. Искат да опитат нещо като „Врачанска теменуга“, мелнишките сортове. Това, което е автентично, различно, това е тенденцията.
– По време на откриването на винено изложение в Бургас казахте, че три български вина се предлагат в престижни ресторанти в Дубай.
– Три вина са в ресторантските листи на „Бурж Ал Араб“ в Дубай, единствения седемзвезден хотел в света. И всичко тръгна от едно винено изложение в Хърватия. Не трябва да се подценяват такъв тип прояви.
