Георги РУСИНОВ
Очаквано най-коментирана тема на днешната сесия на Общински съвет – Бургас бе докладната записка, касаеща гларусите. Общинските съветници от КОД/БВ предлагат изготвяне на анализ, с който популацията на жълтокраката чайка в Бургас, както е познат гларуса, да бъде преброена и на база този анализ да се вземат мерки срещу дискомфорта, който създават за бургазлии и гости на града.
Единият от вносители Стоян Грозев посочи, че темата е започната още в предходния мандат и това са мотивите сега да се внесе тази докладна.
„Сами разбирате, че темата е пиперлива. Бих искал да успокоя всички, които са против тази докладна. Няма да бъдат прилагани нехуманни мерки. Предметът на докладната е изготвяне на доклад, за да се види колко е популацията, създават ли дискомфорт на жителите и гостите на Бургас. Европейска директива забранява дейности, които застрашават дивите птици, но чл.9 дава възможност за изключение. Много е важно да се види реалната популация“, каза той и припомни, че след питане на тогавашния депутат, а сега евродепутат Ивайло Вълчев, министърът на екологията е отговорил, че популацията на гларусите е нараснала 4 пъти.
Такъв официален документ обаче липсва за територията на Община Бургас. Именно заради това вносителите смятат, че е редно да се изготви такъв доклад.
Общинският съветник Веселин Пренеров коментира, че тази тема е толкова стара и че се претопля през 2-3 години.
„Гларусите ги има преди нас, ще останат и след нас. Да, тази тема създава граждански интерес, но до там. Гларусите са един от любимите символи на всеки морски град. Почвам да се притеснявам, че обезличаваме образа на бургаския гларус. Това може да разтревожи детската психика, защото гларусът е влязъл дълбоко в детското творчество. Много детски заведения носят името на гларуса. Всичко това ме навежда, че трябва много внимателно да пипаме по темата. Да, Министерство не можа да уточни колко точно са гларусите в България. И какво като научим бройката? Какво ще ни помогне това? Според мен изходът е друг. Това, което правят всички южни градове – контрол и самосъзнание. Ограничаваме им достъпа до храна, открити кошчета за смет и т.н. Няма какво повече. Това, че ще се дадат едни пари за да ги преброим – нито можем да ги намалим, нито да ги увеличим. Те са част от атрактивността на всеки морски град като Бургас“, обясни той.
От тук започна и дебатът символ или вредител е гларусът за Бургас.
„Дълбоко уважавам вашата култура, начин на мислене, още повече, че знаете колко близък ми беше Гого от Тоника и любима песента „Бургаски вечери“. Но честно казано като вземат да крякат на главите ни (б.а. гларусите), направо забравям за тази песен. Популацията е много голяма. Не знам дали сте минавали покрай сметището, за да видите за какво количество става въпрос. Затова е хубаво да се направи анализ. Добре, дечицата рисуват гларуси, но рисуват и други неща. Скоро имаше случай на мъж с въздушна пушка стрелял по птиците, просто не издържал. Нека направим този анализ, пък после ще видим за мерки“, коментира Георги Манев.
Стоян Грозев отвърна, че е запознат със становището на Пренеров и го уважава.
„Ще внеса повече конкретика. Вие назовахте няколко от мерките, които трябва да се спазват. Но никъде те не са споменати официално, както и за нашия град. За финансирането – не мисля, че 35 000 лева от бюджета на общината биха били причина да се наруши финансов баланс, а ще се постигне нещо полезно да се вземат мерки заради дискомфорта, който ни създава този вид“, заяви вносителят.
Колегата им от групата Мариела Кирова посочи, че подкрепя в известна степен изказването на Веселин Пренеров и изцяло това на Стоян Грозев.
„Сметището ни е открито и е абсолютно невъзможно ограничаването на гларусите там. От друга страна, ако ние разчитаме на самоконтрола, не знам как ще постигнем ефективни резултати, тъй като все още има хора, които си изхвърлят отпадъците през балконите. Надявам се да се подкрепи докладната“, каза още тя.
След репликите към него Веселин Пренеров добави, че е съгласен с вносителите и че се надява да се върви в една посока за съвместно и комфортно съжителство с гларусите, които също са градски обитатели на Бургас.
„Дай Боже тези мерки, които наистина не са разписани, да доведат до едно нормално съжителство. Добре, ок, бих ви дал едно стимулиращо да за тази докладна записка. много малко градове се справят с този проблем. Нека не превръщаме любимия гларус в любим враг“, апелира той.
Дебатите продължиха още малко в тази посока като се зададоха въпроси от типа на как точно преброителите ще знаят, че даден гларус е Гошо и дали не е Пешо. Също така, че щом липсват каквито и да е данни досега за популацията им, как точно ще се прецени, че тя е малка или голяма. Димитър Сотиров отговори, че данни има, но те са доста стари вече и не може да се вземат като чиста монета.
„Именно заради това е необходим този анализ“, уточни той.
В края на дебата, кметът Димитър Николов коментира, че администрацията внимателно е следила дебата и ще направи максималното да се изпълнят всички точки по докладната, които предстои да се гласуват.
С 36 гласа „за“ и 5 „въздържали се“ тя бе приета.
