Неделя, 01 Сеп 2024
    
Култура Поморие

Взривяващо: Здравка Евтимова на откриването на „Яворови дни“ -2024 г. в Поморие: „Да обичаме Яворов с кръвта и костите си!“

  30.08.2024 13:01  
Взривяващо: Здравка Евтимова на откриването на „Яворови дни“ -2024 г. в Поморие:  „Да обичаме Яворов с кръвта и костите си!“

Четиридневният форум превръща града в столица на поезията по Южното Черноморие

П.К. Яворов стъпва в Поморие преди 125г.

 

Моника ИЛИЕВА

 

Взривяващо начало за Национални поетични празници „Яворови дни“ в Поморие – градът се превърна в столица на поезията по Южното Черноморие. 66-и път Поморие чества паметта на ненадминатия Пейо Крачолов Яворов,  намерил вдъхновение на скалите на морския бряг – градът, в който геният на българската лирика е избрал да стъпи преди 125г. и написва най-значимите си литературни творби. В продължение на четири дни любители на словото и на Яворовата поезия ще празнуват духа му с поезия, музика, изобразително и театрално изкуство, ще почетат заслужено онзи, който не живя – а горя, в чиито гърди са се борили непримиримо две души – на ангел и демон.

„Август е поезия и вдъхновение в Поморие“ – с тези думи се обърна към  събралите се пред паметника на поета-символист, кметът на Поморие Иван Алексиев. „Телеграфистът дошъл в 1899г. в Анхиало и търсещ вдъхновението на скалистия морски бряг, получава сили да напише едни от най-емблематичните произведения в нашата литература. През септември 1900г. напуска Анхиало, но духът му остава – доказателството –издание 66 на поетични празници „Яворови дни“. 66 години без прекъсване и на това място!“, припомни кметът на морския град. Иван Алексиев честити началото на „Яворови дни“ – 2024, сравнявайки ги с празник на духа – „дух, който е запазен в нашия град, откойто всички имаме нужда. Нека през тези няколко дни и чрез изкуството, отдадем своята почит и уважение към великия талант на поета“.

Поздравителен адрес бе поднесен от името на Румен Радев -  президент на Р България. Чрез него по категоричен начин той афишира симпатии към морския град и любов към поезията  – „Това впечатляващо събитие е не само повод да почетем паметта на големия български поет Пейо Яворов, но и възможност да отпразнуваме красотата на словото и силата на духа. Традицията на Яворовите дни препраща към дълбоките корени на литературната и книжовната идентичност на народа ни. Тя напомня за непреходната стойност на поезията и изкуството, които вдъхновяват и обогатяват нашия живот, създавайки усещане за приемственост между поколенията. Макар и да прекарва само една година в Анхиало, Яворов се превръща в символ на града“.

Яворовите скали – сърцето на Поморие – така Мария Нейкова – областен управител на област Бургас, нарече емблематичното място в поздравителен адрес. „Скалите, на които аз също търся и намирам покой и вдъхновение. Изразявам благодарността си към кмета на Поморие Иван Алексиев, че направи още по-вдъхновяваща крайбрежната алея със стихове на Яворов, за да може всеки, съзерцавайки морето и движейки се покрай гравираните плочи с фрази, да усеща мелодиката на красивите стихове на Яворов“, се казва още в адреса на областния управител.

В безспорен център и кулминация на откриването се превърна писателката Здравка Евтимова. „Изключително много се вълнувам да говоря за Яворов, да говоря за човека, за поета, който продължава и столетия напред ще продължава да формира силата на българския дух. Ще ни прави такива, че нито една буря да не може да ни заличи от света, нито една заплаха да не ни уплаши. Нито едно сътресение да не отнеме силите ни да отглеждаме децата си с огромна обич и огромна вяра, така че те да знаят кой е Пейо Яворов, който за 36 години – толкова продължава неговият живот – успява да подари епоха на българската литература. Поет, който достига върховете на световната поезия. Ще цитирам Уинстън Одън: „Има незаслужено забравени книги, незаслужено запомнени книги – няма.“ „Хайдушки копнения“ на Яворов, неговата огнена и мощна поезия няма да бъде забравена, защото винаги ще има хора под българското небе, които ще израстват с неговите думи. Талантът на Яворов е другото лице на бъдещето на тази земя“, започна ударно тя.

По думите й – пламенни и откровени – талантът на Яворов зрее в сърцата, в кръвта и с костите на нашите деца – „Ние сме длъжни да откриваме таланта им. Да се прекланяме в таланта на хората, които се намират в най-силната творческа сила. Да се отнасяме с уважение към хората в напреднала младост. Защото яворовото сърце, яворовия талант живее във всеки един от нас. Не трябва да подминаваме блясъка, остроумието, силата на всеки един от нас – това ни е завещал Яворов“. Писателката допълни, че неговият талант е бъдещето, защото тук под българско небе живеят хора, които ще се стремят, както кметът Алексиев каза „да достигнат онзи недостижим връх оставен ни от Яворов“.

Евтимова е категорична, че Яворов със своя гений е показал, че талантът не търпи доносничество и подмазвачество: „Всеки един тръгнал по пътя на роболепието и предателството, съсипва онова, което Яворов е оставил в кръвта на нашите деца.“

Писателката отправи благодарност към присъстващите, пожела стабилно здраве – основата на целия живот – така че да могат да разказват с любов за Яворов на малките деца, които да напишат нещо и за Поморие, и за България, и за град Тервел и град Перник откъдето идва тя. Завеща им – „Да обичат Яворов с кръвта и костите си!“

„Черноморски фар“ припомня, че днес е предвидена среща-разговор с авторката. В пространството пред паметника на поета – едно от най-романтичните кътчета в града, разкриващо красива морска гледка  – Здравка Евтимова ще запознае посетителите с последните си две книги - "Резерват за хора и вълци" (2022) и "Луничави разкази" (2023).

Пейо Тотев Крачолов е роден в Чирпан на 13 януари 1878 г., но през септември 1899 г. в Анхиало, днешно Поморие, се ражда Пейо Яворов. Вдъхновен от морето, неспокойният дух на младия телеграфист трескаво търси и размишлява. Край скалите на морския бряг Яворов написва едни от най-хубавите си произведения – поемата „Калиопа“,  елегията „Арменци“, сакралната изповед „Към морето“ и още над 30 творби. Появяват се и нови мотиви, които по-късно също са реализирани върху белия лист. В края на август 1900 г. Яворов напуска Анхиало и заминава за София, но натрупаните впечатления и споменът за тази година оставят отпечатък върху творчеството му до после