Всички в България знаят, че Ахмед Доган е философ. Точно заради това най-добре трябваше да си дава сметка, че опитът му да запази на всяка цена сараите си в кв. „Бояна“ и на „Росенец“, не може да стане с провокации и отчаяни опити за щурм.
Повече от денонощие, неистовите усилия на върхушката около Доган да нахлуе противозаконно в т.нар. „Боянски сарай“, остават без успех. Не защото полицията е много, а защото няма автентична подкрепа за фалшивата теза, че това е домът на Сокола. Истината е, че това е имот, собственост на частна фирма, която има пълното право да се разпорежда с него и никакви апокрифни договори отпреди 16 години, не могат да отменят фактите.
Напълно тенденциозно в медиите се налага тезата, че в Бояна има опълченци, които са готови да бранят с телата си сарая на почетния председател на ДПС. Нищо подобно, пред портите от снощи са предимно дерибеите и неколцина техни верни протежета – кой шофьор, кой арендатор, кой подставено лице на бизнеси и т.н.
Те не пазят имуществото на почетния председател, те пазят своето право да се разпореждат със съдбите на около 300 000 български граждани от турски произход, гласоподавателите на ДПС. Само че точно тези, които гласуват за Движението, тях ги няма, нито в „Бояна“, нито в „Росенец“.
Защото и те вече осъзнаха, че докато с години са брали тютюн на полето, слизали са километри в земята, за да вадят въглища, в зима и пек не са слизали от скелето на поредния строеж, друг си е правил златни кафези за фазани. Златни, като тежките като вериги ланци на първите „защитници“, които в четвъртък вечерта цъфнаха пред „Росенец“, яхнали мощни лимузини „Мерцедес“ за по 200 000 лв. едната.
Луксът на палатите, обитавани от Доган, вече над 20 години са онова, което българските турци най-накрая осъзнаха, че не могат повече да търпят.
Само обзавеждането на една от кичозните спални в „Росенец“ струва колкото цяла къща на едно бедно семейство в родопско село.
Колко ли струва само тежката порта в „Бояна“ – сигурно колкото друго семейство от Делиормана ще получи за труда си – за година или дори за две. Точно заради това, автентичните депесари не са нито на зимния, нито на летния сарай, няма и да бъдат.
Вместо тях там цъфнаха мултимилионери – депутати от 20+ години, уредили с апетитни бизнеси цялата си фамилия, а дори и правещи далавери с ДДС-измамници, трафиканти на дрога. Втори ден пред сараите са дерибеите и техните най-доверени лица, които нямат друг избор, иначе изобщо не биха тръгнали да се блъскат с изключително професионално изпълняващите задълженията си полицаи.
Цинично е, когато дерибеите на Доган – Джевдет Чакъров, Рамадан Аталай, Илхан Кючук и Сие, втори ден повтарят, че не са разговаряли с Доган. С него не били говорили, но лично синът на Доган – Демир, и той цъфна лустросан на ул. „Стар Беловодски път“, за да мотивира агитката за щурм. Само слънчевите очила на богатия син на Ахмед Доган сигурно струват колкото заплатата на един от полицейските офицери, които от вчера са принудени да пазят закона от погазването му от дерибеите, в името на това да запазят възможността да живеят на гърба на бедния електорат на ДПС и на бюджета на държавата. Дерибеите трябва да осъзнаят, че държавата не им е бащиния и това вече се случва, макар и трудно.
Доган е исторически обречен, но изглежда не го съзнава. Поне това се разбира от откъсите, които някой друг подбира с негови фрази от одиозните сбирки в „Росенец“. Обречен е, защото разчита на платен и зависим антураж на дерибеите, да му спасят, против всякаква правна норма, завладените луксозни палати – в София и край Бургас.
А отчаянието на дерибеите е дори още по-голямо, защото за разлика от Доган, те изглежда осъзнават своята обреченост.
Заради това са и толкова настървени, заради това заставиха и докараните насила пред сарая в „Бояна“ служители да опънат няколко палатки, за да правят нощно бдение. Опълченецът на палатка, а дерибеят - в спалнята от „1001 нощи“.... Приказката за философа обаче свърши.
