Георги РУСИНОВ
Комисия и институции ще се съберат на заседание и ще коментират все по-честите сигнали за мръсен въздух в Бургас. Инициативата идва от Екологичната комисия към Общински съвет – Бургас. Председателят ѝ Стоян Грозев предложи на колегите си най-скоро да се съберат на извънредно заседание, на което да присъстват и представители от РИОСВ-Бургас, РЗИ-Бургас, „Лукойл“ и Пристанище Бургас.
„Основното, което искам да повдигнем като въпрос и да дискутираме е острата задушлива миризма на нефтопродукти, която се усеща в града. Тези дни имаше много силна такава в „Изгрев“. Аз лично като усетя всеки път подавам сигнали към РИОСВ-Бургас. Няма някакъв ясен коментар откъде могат да бъдат тези миризми. Затова го повдигам този въпрос, тъй като ние сме ресорна комисия и можем да вземем отношение по тази тема“, започна Грозев.
Колегата му Димитър Сотиров се съгласи, че действително напоследък има зачестяване на тези миризми, като добави, че е възможно и високите температури също да са фактор.
„В контакт съм с компетентния орган в лицето на РИОСВ-Бургас. Доколкото знам, всеки път при такива случаи те извършват проверки на територията на целия град. Нямам информация от тях да е установен източникът. И това е една малка мистерия. Може би трябва да се създаде някаква междуведомствена комисия с РЗИ-Бургас, РИОСВ-Бургас. Доколкото разбирам, сигналите се препращат и към Пожарната. Всеки подава сигнал, където смята, че са компетентни органите и накрая резултат няма. Така че за мен решението е да направим по-широка комисия с участието на тези структури, може би и Морска администрация, за да може да се работи по локализирането на проблема. Това не е нормално“, посочи общинският съветник.
Стоян Грозев добави, че именно и той е смятал да предложи създаване на междуведомствена комисия и среща с различните институции. Д-р Мартин Кръстев припомни, че преди няколко месеца на заседание на Екологичната комисия експерт от Община Бургас е обяснил, че миризмите идват от утайниците на „Лукойл“.
„Те не са изчистени и не се очаква да бъдат изчистени скоро. Когато ги попитах какво може да се направи и дали тези измервания значат нещо, ми отговориха, че „това, че не мирише добре, не значи, че е вредно“. Така че най-вероятно нищо няма да се направи. Това са някакви въглеводороди, които миришат неприятно, но не са вредни според тях“, заяви Кръстев.
Иван Иванов се съгласи, че трябва компетентните органи да излязат с официално мнение и да кажат каква е причината за тези миризми и имат ли въздействие върху хората и околната среда.
„Иначе относно тези утайници наистина може би ще продължи доста във времето. Много тромава процедура е. Ако идва наистина от тях, може да се наблюдава и напред във времето“, уточни той.
Председателят на комисията каза, че неслучайно е повдигнал темата, защото наред с изсичането на дървета, до него са стигнали няколко такива сигнала и за миризмите в града.
„Тези утайници, за които говорим – да, те периодично създават проблеми. Повече от 30 години е заложено тяхното изчистване и така до момента не е финализирано. Допреди известно време, ако тази миризма се ограничаваше до района на „Славейков“ и „Изгрев“, сега я усещаме и в центъра на града, което ме кара да си мисля, че е свързано и с товаро-разтоварната дейност на Пристанището, но не мога да го твърдя на 100%“, поясни Грозев.
Темата с утайниците продължи да се коментира и д-р Кръстев отново припомни част от отговора на експертите.
„Миризмите се дължат на 250 000 тона от първоначално 400 000 тона нефтени продукти. Новият срок, който е даден за закриване на утайниците е 31 декември 2025-а. Неприятното в случая е, че срокът е бил многократно удължаван през годините. Въпреки, че ангажимент към изпълнението имат Министерство на екологията и Министерство на финансите, Дружество по приватизацията и самият „Лукойл“, нищо не се променило. Така, че тези миризми най-вероятно ще продължат и в бъдеще. Каквато и комисия да събираме, не зависи само от нас“, категоричен бе той.
В края на дебата се взе решение при първа възможност такава среща с четирите институции да бъде свикана, за да се получат официални отговори, които да станат достояние на гражданите, тъй като сигналите зачестяват.