Наука. За антиматерията и други съвременни чудеса разказва инж. Петя Желева, преподавател в Професионалната техническа гимназия
Дона МИТЕВА
„Всичко, което видях и научих в ЦЕРН, не може да се опише с думи, то трябва да се преживее – особено това, когато си на почти 100 метра под земята, в детектора CMS. Беше вълшебно, различно и неописуемо изживяване, приключение в света на съвременната наука“, казва инж. Петя Желева от Професионална техническа гимназия в Бургас след пътуването си до Женева. Тя е единственият участник от област Бургас, преминал обучение по националната учителска програма в Европейския център за ядрени изследвания този септември.
Местоположението на ЦЕРН
е уникално – малко градче, което е в две държави – Швейцария и Франция. Улиците носят имена на известни учени. Тук се намира най-големият ускорител на частици, в който се извършват революционни изследвания.
Директорът на гимназията Радка Костадинова, началникът на РУО Петя Петрова и инж. Петя Желева (от ляво надясно) по време на церемонията за връчването на наградите „Неофит Рилски“
„Бях избрана сред 30 учители, които взеха участие в квалификационния курс в ЦЕРН по Националната програма „Мотивирани учители и квалификация“, предназначена за преподаватели в областите „Техника“ и „Информатика“, обясни бургаската преподавателка.
Участниците в тази програма са одобрени с конкурс, организиран от Министерството на образованието и науката (МОН). Селекцията е въз основа на професионалната квалификация на кандидатите, тяхното участие в училищни, общински, национални и международни проекти.
В навечерието на 24 май инж. Желева, която е старши учител по математика и информационни технологии, беше удостоена с престижната грамота „Неофит Рилски“ отново от Министерството на образованието и науката, което допринесе и за включването ѝ в групата от българи участници в квалификационния курс в ЦЕРН. Високата награда ѝ бе връчена от Петя Петрова, началник на Регионално управление на образованието в Бургас, и Димитър Николов, кмет на Бургас.
„ЦЕРН е Централна лаборатория по ядрени изследвания с послание „Наука за мир“.
Мисията на ЦЕРН
в областта на науката е да разширява границите на познанието, като дава отговори на въпросите за тайните на големия взрив, как е изглеждала материята в първите моменти от съществуването на Вселената, какво е маса, как е придобита, защо някои елементарни частици нямат маса, от какво е направена 96% от Вселената т.н. „тъмна материя“, обяснява Желева.
Едно от най-впечатляващите за инж. Желева е било посещението в CERN Data Center – сърцето на научната и компютърна инфраструктура на ЦЕРН, където се запазват огромни количества данни, събрани от проведените експерименти, и има зала, която представя историята на компютърните технологии с редки експонати и информационни табла.
„В лабораторията S'Cool Lab участвахме в експерименти, при които наблюдавахме следите, оставени от алфа- и бета- частиците. Запознахме се с модерните техники за откриване на елементарни частици.
Обучението в ЦЕРН
предостави на всички участници възможността да се докоснем до най-новите технологии и научни постижения. Особено беше важно да научим за откритията в областта на медицината, включително като GRID технологиите, които се използват за анализ на медицински данни и диагностика на заболявания като рак“, разказва учителката.
В ЦЕРН работят и доста българи, учени от различни области, с които участниците в курса се запознават и контактуват.
България става официална страна член на ЦЕРН, след като ратифицира Конвенцията за членство в ЦЕРН и предава договора на ЮНЕСКО на 11 юни 1999 г. и българското знаме е издигнато до знамената на останалите 19 страни членки. Според проф. Лучано Маяни – бивш генерален директор на ЦЕРН, това е съществена стъпка към европейската интеграция на България.
„С помощта на всички български учени се потопихме в реалната физика, роботика, IT технологии.
В сърцето на ЦЕРН почувствах родолюбието,
когато видях българския трибагреник и осъзнах колко значим е българският принос в науката“, дава сметка за чувствата си бургазлийката.
За нея посещението в ЦЕРН е и пътуване назад във времето, защото има възможност да види къде се намира кабинетът на Тим Бърнърс-Лий , който е основоположник и създател на WWW и първия уеб-сървър, създаден от него.
„ЦЕРН обединява усилията на европейските държави за изследвания с мирни цели в областта на физиката на елементарните частици. Обучението ни, накратко казано, включваше лекции, изнесени от водещи български учени, работещи в ЦЕРН, както и посещения на някои от най-важните лаборатории и съоръжения.
Сред тях бяха фабриката за антиматерия (Antimatter Factory), контролният център на Международната космическа станция (AMS), както и детекторите ATLAS и CMS, разположени на 100 метра под земята. CMS детекторът е един от четирите основни детектора за регистриране на елементарни частици в Големия адронен колайдер (LHC), като в него има значително българско участие“, обобщава инж. Желева.
„Най-много ме впечатли центърът за идеи Ideasquare. В него стаите са преносими и могат да се разположат в която и да е точка на света. В него учени, студенти, докторанти творят нестандартни идеи. Например – пода с въздушни възглавници за защита при падане, хирургическа лаборатория на бъдещето, в която хирурзите ще работят със специална лампа, позволяваща да видят органите, без да се ползва скалпел, и още много „щури идеи“, но нали науката е безкрайна… като Вселената“, споделя още от преживяванията си инж. Желева.
Наред с лекциите и чудесата на ЦЕРН гостите имат и
културна програма,
чрез която се запознават с Женева и забележителностите на града. Освен това посещават старинното френско градче Анеси, наречено „Френската Венеция“, разглеждат Веве – града на Чарли Чаплин и шоколадите Нестле, Монтрьо – един от най-красивите курорти в Европа, а също така и замъка „Шийон“.
Сега със сигурност инж. Желева може да заяви на своите колеги и ученици: „Не, антиматерията не е научна фантастика, а ЦЕРН е единственото място, където тя се изучава от всички гледни точки. И не само това – там я произвеждат, за да я сравнят с материята, да открият как ѝ влияе гравитацията, защо при Сътворението, или при т. нар. Голям взрив количествата материя и антиматерия са били равни, но впоследствие нещо се случва и антиматерията рязко намалява“.
Запечатани спомени от вълнуващите преживявания на инж. Петя Желева
Тя с увлечение разказва за наученото от българския инженер в ЦЕРН Мирослав Атанасов. За задълбоченото търсене от страна на учените на разликите между материя и антиматерия. И за това как откриват и невероятните ѝ приложения в медицината.
Антиматерията се използва при създаването на изотопи за петскенерите, с които да се установи къде точно е туморът. Благодарение на антиматерията се правят прецизни снимки на мозъка. С нея може да се диагностицира деменцията и много други заболявания, чието ранно откриване е свързано с успешното лечение.
И допълва, че изследователите от Фабриката за антиматерия в ЦЕРН могат да направят както позитроний, така и антипротони…, за това, че е получен и антихелий…
А накрая обобщава: „Задаваме си въпрос дали тези изследвания ще ни разкрият тайните на антиматерията, но според учените се смята, че все още не разбираме достатъчно какво е това“.
Връщайки се от Женева и света на науката в реалността на преподавателската си работа в Бургас, инж. Желева е сигурна: „Благодарение на опита ми, натрупан в ЦЕРН, ще науча учениците да следват своите мечти, да вярват, че няма невъзможни неща, че способностите на човешкия мозък са безкрайни…, както е безкрайна науката“.
