Днес църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.
Според народните поверия, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна. На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.
