Борис МИНЧЕВ
Приключи летният туристически сезон. За собствениците – за едни добър, за други не чaк толкова, има и много недоволни.
Зимният идва и ще има същите проблеми.
За работещите – въпреки увеличените заплати, като цифра, се наблюдава „изискване“ на служителите с цел компенсиране – с повишено по обем работно време и неспазване на никакви норми. Което обезценява „голямата“ заплата.
Да, заплата от 4000 лв. за готвач на морето за лятото, но за почти денонощна работа, с много малко почивка. И защо е тази заплата: заради липса, естествено, на кадри, не за умения.
Тук има да се вметне – какво увеличаване на сезона се търси? Хотелиерите едва изкарват два месеца. Абсурд е да изкарат целогодишно, на това положение. Искат някой им даде, да се „увеличи“ още поне два месеца сезона.
Има липса на достатъчна заетост на легловата база и повишаващи се разходи. Естествено, липса вече не на квалифицирани кадри изобщо, а на всякакви кадри, че не и на кадри, ами просто „хора за работа“. Тоест „опит като сервитьор да има, но не е задължителен“.
Това, разбира се, е отражение и на ставащото в държавата. Сектор „Туризъм“ не е на остров, че да е в цветущо състояние и той като дейност, насочена изключително за и към човека и неговото добро преживяване и обогатяване, естествено, показва в това направление почти всички аспекти на битието ни.
Наблюдава се вече и „внос“ на работна ръка и от екзотични за нас дестинации. Работа за малко пари и ниско качество. След работа те стават туристи и не можем да ги изкараме от олинклузива. Ползата е съмнителна.
Живеене по квартири за тях и в построени специално помещения, често контейнери, с добри условия за този си вид, и дългосрочно наемане – като практика, ще продължи и за следващата година.
Обедняване на туриста. Изключително увеличение на къмпинг туризма, в собствени каравани.
Почивките от 2 до 5 дни са нормални. Много по-рядко вече е почивка за 10 дни и почти изключително рядко за 15, да не говорим за 20 дни.
Прави впечатление, че евтините места за настаняване (МН) са вече по-търсени и тук има леко примирение от страна на туриста с по-ниските условия, които те предлагат. Само да сме на морето. Ако може и да си готвим.
Наблюдава се още и завръщане на щайгите с домати и краставици. Увеличава се търсенето на квартири с кухня.
Хората събират цяла година за 5 дни на морето.
В големите хотели се наблюдава вече и не чак толкова евтин олинклузив – 5000 лв. в 4 звезди за десет дена за двама едва стигат. Та с тези цени, естествено е да се предпочете друга дестинация.
Разходи – „европейски“, покупателна способност – българска. Нима не е така във всички сфери на икономиката у нас?
Кои обаче са доволните?
Казват: „Аз този сезон единия етаж не можах да го напълня много“. А какви действия направи, за да го напълниш? Има неразбиране при задаване на такъв въпрос.
Диагнозата, както навсякъде, където има проблеми в икономиката е: „Управленска немощ“ и „Липса на административен капацитет“.
В икономическа среда, която „дава“ на стопанските субекти, без почти те да си мръднат пръста и да извършват действия е лесно. Това обаче е в миналото, но живее в главите и на много „хотелиери“.
Съвременен маркетинг и управление – какво да се прави, как да се привличат клиенти, в частност туристи, какви активности да се извършват, как да се систематизират по видове, по време и какви управленски решения да се вземат – за мнозина са въпроси без отговор, и то правилен.
А „скъпите“, платежоспособни туристи се привличат със създадени добри и над средното ниво условия, нововъведения и активности.
Тези, които ги правят, са много доволни. Те ще имат туристи и хората им ще са добре.
Другите са като бабите с табелите „свободни стаи“, да хванат някой от рейса. Те вече на тротинетки. Което е все пак напредък.
Има и съсредоточаване само върху вътрешното управление на МН, както се управлява една къща. Тоест решаване на битовизми. Кое бебе иска да папка в хотела. И това е от години. Но условията вече диктуват друго. Диктуват да се излезе от черупката и да се разбере как да става тази работа – да имаме туристи и какво да правим, че да е пълен хотелът. Да се доведе бебето е първо, после другото. Няма бебе, няма нищо и всичко приключва.
Това, разбира се, е трудно постижимо, без подходящо образование и правилна настройка. В което жалко положение са 90% от собствениците.
За да се подобрят нещата, е нужно да се вдигне нивото на образованост и управление, търсене на връзка с университетите и повишаване на квалификацията. Това обаче е процес дълъг и не е за всеки.
Ето например само преди година-две не се обръщаше чак толкова внимание на екипите, на хората, работещи в икономиката. Казваше се: „То има други, „чакат на опашка“ за едно място“. Сега се разбира, че качествените служители – те са важни.
