Дона МИТЕВА
За проекта на „Грийнпийс България“ за създаване на резерват „Маслен нос“, който да е изцяло морска акватория, местните жители от Приморско се изказват категорично против. Те изтъкват доводи, които касаят техния поминък. Еколозите пък са на обратното становище, защитавайки факта, че морето трябва да има шанс да се възстановява най-вече от човешката дейност. Така се оформят две противоположни мнения. Потърсихме доц. Виолин Райков от Институт по океанология – БАН, който да коментира идеята от независима гледна точка.
Ето какво сподели той: „Още никой не е искал официално становище от нас. За мен това е нещо съвсем ново. Това е един доста дълъг процес по обявяването, а може и да не стигне никога до финализиране.
Със сигурност като постъпи в Екоминистерството – тогава ще бъде разпратено до всички компетентни институции. Нормално е от там да пратят искане за становище, защото то трябва да е подкрепено с научни данни, да няма разногласия и да бъде огледано от всички страни. Чак тогава да се минава към процедури по създаването на такъв резерват. Нормално е да е дълъг процесът, защото не става дума само да обявиш един резерват, а трябва да се оформят режими на ползване, екосистемни услуги, които са позволени, други, които са ограничени и т.н. Законодателството трябва да се спазва и прилага стриктно.
Точно за тази цел трябва да има компетентни мнения и цялата налична информация да е на лице и хората да могат да се запознаят с нея. А експертите като нас да излязат с официално становище“.
По думите на доц. Райков има достатъчно морски защитени области. „Ако наистина е предложение за нова област, това, което разбирам, трябва да се разбере точно какво обхваща, дали граничи с вече съществуващи.
От консервационна гледна точка идеята е много хубава, но реално погледнато в голяма част от тези зони има и човешка дейност. Така че трябва да бъдат отчетени всички ефекти. Не говоря само за рибарите, а ми има и транспортни, каботажни плавания. С други думи, това касае морския пространствен план. Този план е вече приет“, казва експертът и подчертава значимостта на широките обсъждания, защото има много заинтересовани страни, дейности, екосистеми и услуги – всякаква човешка дейност.
„Смятам, че колегите трябва да са взели предвид всички компоненти, като са разработвали предложението за воден резерват. Но все пак нека да го видим, за да говорим конкретно и експертно.
От биологична и природозащитна гледна точка – да това е най-добрият вариант: да могат да се създадат условия. То пак има и в такива зони човешка дейност, но няма да е агресивна, няма да има драгажни дейности, няма да има тралене. Ще бъде ограничено преминаването и т.н.
По принцип човешките дейности влизат в конфликт с тези защитени зони. В това се корени и проблемът да се намери баланс. Всеки обича природата и всеки би желал да има чисто море и да е пълно с риба и живот. Това е безспорно, но едно такова решение трябва да е погледнато от всички страни“, заключи доц. Райков.
