От миди и рапани да се извличат ценни биологични вещества
Дона МИТЕВА
Лабораторията за син растеж към университет „Проф. д-р Асен Златаров“, ръководена от проф. Турманова бе представена на кръглата маса„ Морето – граница или врата ’24“, от гл. ас. д-р Емилия Иванова, катедра „Екология и опазване на околната среда“ и гл. ас. д-р Антония Иванова, катедра „Химически технологии“.
От техните доклади стана ясно, че водата в Бургаския залив е в норма, няма критични отклоненияот стандартите. Но замърсяването с микропластмаса и тежки метали е факт. Актуално прозвуча обобщението на гл. ас. д-р Емилия Иванова: „Делим не само морето, но и боклуците“.
Тя разясни още, че появата на микропластмаса е на тласъци и че резонно има сезонност. Не спести на присъстващите, че микропластмаса има и в бялата и в черната мида, а също така и в коремчетата на рибите.
Гл. асистент д-р Антония Илиева запозна присъстващите с дейността на лабораторията “Аквакултури и биотехнологии" за оползотворяване на остатъчен материал – черупки от миди и рапани, с цел извличане на ценни биологични вещества съдържащи се в тях.
„Лабораторията използва набор от инструментални методи за охарактеризиране на черупки и изследване влиянието на физикохимичните показателите на водата върху техния химичен и структурен състав. Специфични направления в лабораторията са синтез на хитозан, нанопрахове, биокерамика и др.“, разказа тя.
Споделено бе още, че може да се извлича хитин от отпадъците от скариди, а в
перспектива – водораслите да се превърнат в биодизел.
Модератор на кръглата маса бе Милен Димитров, управител на „Черноморски институт“.
