Преди десетилетие изглеждаше, че световната ядрена индустрия е в необратим упадък.
Притесненията относно безопасността, разходите и това какво да се прави с радиоактивните отпадъци бяха намалили ентусиазма за технологията, която някога се смяташе за революционен източник на изобилна и евтина енергия.
Сега обаче широко се говори за възраждане, подхранвано от технологичните гиганти Microsoft, Google и Amazon, които обявиха инвестиции в сектора, както и от нарастващия натиск върху богатите държави да ограничат въглеродните си емисии.
Когато през 50-те и 60-те години на миналия век за пръв път бе разработена ядрена енергия с търговска цел, правителствата бяха съблазнени от нейния привидно неограничен потенциал.
Ядрените реактори можеха да използват и контролират същите страховити сили, които се освобождават от атомните бомби - за да осигурят електричество за милиони домове. Тъй като един килограм уран дава около 20 000 пъти повече енергия от килограм въглища, това изглеждаше като бъдещето.
Но технологията вдъхваше и обществен страх. И този страх изглеждаше оправдан от катастрофата в Чернобил, която в началото на 1986 г. разпространи радиоактивно замърсяване в цяла Европа.
Тя разпали широка обществена и политическа опозиция и забави развитието на индустрията.
Друга авария - в японската централа „Фукушима Дайчи“ през 2011 г. - отново засили опасенията относно ядрената безопасност. Самата Япония спря всички свои реактори веднага след това и оттогава само 12 от тях са рестартирани.
Германия реши постепенно да се откаже от ядрената енергия. Други държави намалиха плановете си за инвестиции в нови електроцентрали или за удължаване на живота на остарелите съоръжения.
По данни на Международната агенция за атомна енергия това е довело до загуба на 48 GW електроенергия в световен мащаб в периода 2011-2020 г.
Но развитието на ядрената енергетика не спира. В Китай например през 2011 г. е имало 13 ядрени реактора. Сега те са 55, а други 23 са в процес на изграждане.
За Пекин, който се опитва да посрещне бързо нарастващото търсене на електроенергия, ядрената енергетика е имала и все още има жизненоважна роля.
Сега интересът към този сектор изглежда отново се засилва и на други места. Това отчасти се дължи на факта, че развитите страни търсят начини да задоволят търсенето на енергия, като същевременно се стремят да постигнат целите за намаляване на емисиите съгласно Парижкото споразумение.
Предвид прогнозите, че 2024 г. ще бъде най-топлата година в историята, натискът за намаляване на въглеродните емисии се засилва. Подновяването на вниманието към енергийната сигурност след нахлуването на Русия в Украйна също е фактор.
Южна Корея например наскоро се отказа от плановете си за постепенно закриване на големия си парк от ядрени електроцентрали през следващите четири десетилетия - и вместо това ще построи още.
Франция отмени плановете си да намали зависимостта си от ядрената енергия, която осигурява 70% от електроенергията в страната. Вместо това тя иска да построи до осем нови реактора.
Освен това миналата седмица правителството на САЩ потвърди на Конференцията на ООН по изменението на климата (Cop29), която се проведе в Азербайджан, че възнамерява да утрои производството на ядрена енергия до 2050 г.
Първоначално Белият дом беше обещал да направи това в рамките на миналогодишната конференция Cop28. Общо 31 държави, сред които Великобритания, Франция и Япония, се съгласиха да се опитат да утроят използването на ядрена енергия до 2050 г.
Също така на Cop29, която приключва в петък, 22 ноември, САЩ и Обединеното кралство обявиха, че ще си сътрудничат за ускоряване на разработването на нови технологии за ядрена енергия.
Това се случи, след като в заключителното изявление или „равносметката“ от миналогодишното заседание на Коп28 беше договорено, че ядрената енергия трябва да бъде една от технологиите с нулеви или ниски емисии, които трябва да бъдат „ускорени“, за да се подпомогне борбата с изменението на климата.
Но гладът за чиста енергия не идва само от правителствата. Технологичните гиганти се стремят да разработват все повече и повече приложения, които използват изкуствен интелект.
И все пак изкуственият интелект разчита на данни - а центровете за данни се нуждаят от постоянно и надеждно електричество. Според Barclays Research днес центровете за данни отговарят за 3,5 % от потреблението на електроенергия в САЩ, но до края на десетилетието този дял може да нарасне до над 9 %.
През септември Microsoft подписа 20-годишен договор за закупуване на електроенергия от Constellation Energy, което ще доведе до повторното отваряне на печално известната електроцентрала „Три Майл Айлънд“ в Пенсилвания - мястото на най-тежката ядрена авария в историята на САЩ, където през 1979 г. реактор претърпя частично разтопяване.
Въпреки накърнения й обществен имидж, друг реактор в централата продължи да произвежда електроенергия до 2019 г. Главният изпълнителен директор на Constellation Джо Домингес определи сделката за повторното ѝ отваряне като „мощен символ на възраждането на ядрената енергия като чист и надежден енергиен ресурс“.
Други технологични гиганти възприеха различен подход. Google планира да купува енергия, произведена от няколко т.нар. малки модулни реактори (Small Modular Reactors или SMRs) - зараждаща се технология, която има за цел да направи ядрената енергия по-лесна и по-евтина за използване. Amazon също подкрепя разработването и изграждането на SMR.
Самите SMRs се популяризират отчасти като решение на един от най-големите недостатъци на ядрената енергия днес. В западните страни новите електроцентрали трябва да се строят по строги съвременни стандарти за безопасност. Това прави изграждането им прекалено скъпо и сложно.
Хинкли Пойнт С е добър пример за това. Първата нова ядрена електроцентрала във Великобритания от средата на 90-те години на миналия век се изгражда на отдалечен участък от крайбрежието в Югозападна Англия.
Тя трябва да бъде първата от серия нови централи, които да заменят остаряващия реакторен парк на страната. Проектът обаче изостава с около пет години от графика и ще струва с до 9 млрд. паунда (11,5 млрд. долара) повече от планираното.
Това не е изолиран случай. Най-новите реактори в американската централа Vogtle в Джорджия бяха открити със седемгодишно закъснение и струваха повече от 35 млрд. долара - над два пъти повече от първоначалния бюджет.
SMR са проектирани да решат този проблем. Те ще бъдат по-малки от традиционните реактори и ще използват стандартизирани части, които могат да се сглобяват бързо на места, близки до местата, където е необходима енергия.
Но въпреки че по данни на Международната агенция за атомна енергия в световен мащаб се разработват около 80 различни проекта, концепцията все още не е доказана в търговската мрежа.
Източник: BBC
