Дона МИТЕВА
Трудна година по отношение турбуленциите в държавата, които оказват влияние върху работата на местната власт и самочувствието на кметовете. Така определя първата година от петия си мандат кметът на община Карнобат Георги Димитров.
„По-бавно решаваме някои проблеми. Имаме затруднения при реализиране на основни приоритети. На практика нямаме нереализирани проекти, но има забавяне в реализацията на една част от програмите, които са алтернативните форми на финансиране на общините. Говоря да речем за регионалната програма, на програмата за развитие на селските райони, където кандидатстваме за Местната инициативна група. Това се чака от земеделските производители и от общината разбира се. Бавно и трудно вървят начинанията по т. нар. „Национална инвестиционна програма“, включена в държавния бюджет за 2024 г. , макар че тя е с хоризонт до 2026 година. Сравнително бавно вървят плащанията и това формира междуфирмена задлъжнялост“, коментира Димитров.
Кметът на Карнобат подчертава, че се изпълняват всички обекти по инвестиционната програма, които са заложени, но се чувства несигурност в това какво предстои, предвид случващото се в държавата.
„Община Карнобат е финансово стабилна, разчитайки основно на собствени приходи, които никак не са малко. Продължаваме да получаваме сравнително висока събираемост от местните данъци и такси и от другите ни неданъчни приходи. Общината разполага със солидна собственост, която много ревниво пазим. Избягваме разпореждане с нея, освен с онова, което не ни носи доходи. Независимо от това, тези доходи и собствени приходи не са достатъчни за всички ония начинания, които сме планирали да реализираме.
Към настоящия момент в общината се работи по проекти за вече над 50 милиона, при положение че годишният ни бюджет общо е 55 милиона лева. Останалите са или пари за делегирани държавни дейности, каквито са образованието, значителна част от социалните дейности и целеви средства, които получаваме от държавата, например за поддържане на четвъртокласната пътна мрежа, за капиталови разходи и т.н.“, споделя кметът и подчертава:
„Най-големият проект е водният цикъл на Карнобат. По националната инвестиционна програма, за която споменах, сме подали документи за около 15 милиона лева и една значителна част от тях или се работи по тях, или са пуснати обществените поръчки“.
Димитров припомни, че миналата седмица кметовете от областта имаха среща с министъра на регионалното развитие Виолета Коритарова.
„На тази среща споделих някои от проблемите. Не обвинявам в нищо Министерството, просто не е нормално при подадени проекти за 7 милиарда и двеста милиона лева от всички общини в страната, тези документи да се обработват от екип от десетина човека. Това е крайно недостатъчно, за да може програмата да върви по-бързо.
Вероятно има и проблеми с Министерството на финансите, защото тези средства, за да бъдат отпускани към общините, те трябва да бъдат събрани от преки и косвени данъци. Затова настояваме за редовно правителство, за да имаме по-дълъг хоризонт да правим своите планове и най-вече реализация на начинанията си“, обяснява кметът.
Община Карнобат кандидатства по различни алтернативни програми, където също има забавяне. По Трансгранично сътрудничество тя попада в обхвата на програмата „България – Турция“. „Имаме два проекта, в единия общината е водещ партньор, в другия е партньор. Там са Историческият музей, Институтът по земеделие. Очакваме в началото на годината да подпишем договор – на финалната права сме.
Бюрократичните забавяния ще ни принудят да изпълняваме проекти в съкратени срокове. Ще се работи с по-голямо напрежение“, обобщава Димитров.
Като най-сериозен проблем за следващата година кметът очертава довършване водния цикъл на глада, за да се приключи с разкопаните улици, които създават напрежение сред хората.
Разглеждайки план-сметката за приходите и разходите на общината, кметът подчертава, че тази година няма да се вдига такса смет, но вероятно малко ще бъдат увеличени данъците за недвижимо имущество. Те не са актуализирани през последните десет години. Увеличението няма да е драстично, категоричен е градоначалникът.
По негови думи проблемите се очертават за по-следващата година, когато ще влезе новият начин на определяне на такса смет. „Ако бъде отчетено, че замърсителят плаща – повечето отпадъци се генерират от битовия сектор, защото в момента облагаме в по-голяма степен фирмите и промишлените предприятия. Макар тази година почти изравнихме съотношението на събраните суми. Те са 46 – 47 за битовия сектор и 53 – 54 за промишлените предприятия. При положение че преди две години съотношението бе 70 към 30.
--700.jpg)
