Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България: Бургас е град-емблема. Тук бъдещето не се чака, то се създава

За града няма почивен ден, обликът му се променя с изключителни темпове, заяви тя в специално интервю пред "Черноморски фар"

Интервю на Силвия Шатърова

Йорданка Чобанова е назначена за ръководител на Представителството на Европейската комисия в България през март 2024 г. и изпълнява функциите на официален представител на Комисията в страната под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен.

Йорданка Чобанова има дългогодишен професионален опит в българските и европейските публични институции, както и успешна академична кариера в сферата на икономиката и иновациите. Между 2021 и 2024 г. работи като експерт в генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на Европейската комисия. Преди това е била посланик на България в Словакия от 2016 до 2021 г. Заемала е и поста заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство на България през 2014 г. В периода 2012–2016 г. е съветник по европейските въпроси на президента на Република България. От 2008 до 2012 г. е представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел. Преди това работи като старши сътрудник във фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

Завършила е Икономическия университет във Варна, факултет „Финанси“, а през 2003 г. се дипломира като магистър по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. През 2007 г. получава докторска степен от Европейския университетски институт във Флоренция. Сред изследователските ѝ интереси попадат въпросите, свързани с иновациите в Централна и Източна Европа и научноизследователската и развойна дейност. Автор е на множество публикации, сред които монографията „Стратегии на мултинационалните компании в Централна и Източна Европа“. 

– Г-жо Чобанова, форумът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ е част от Европейската регионална политика, подкрепата, която ЕС насочва за развитие на регионите и създаване на силни регионални центрове, които концентрират висок икономически, социален, културен потенциал. Явява ли се България такъв център и в това число домакинството на Бургас специално ли е?

– Първо поздравявам читателите и екипа на „Черноморски фар“ по случай официалния празник на Бургас – Никулден! Честит празник на всички бургазлии! Нека Свети Николай Чудотворец да ви закриля и дари със здраве, късмет и благополучие! На въпроса Ви – да, разбира се, Бургас е силен притегателен център в Черноморския регион. Това е град-емблема на политиката на сближаване и обликът му се променя с изключителни темпове през годините. Когато инициативността и визията на бургазлии се комбинират с европейската подкрепа, резултатите са осезаеми. Бургас се превръща в силен център на икономически растеж – жив, динамичен, пълен с креативност. Град, който дава много на България, но и на Европа. Морски и пристанищен град, университетски град, културен град, иновативен град, космополитен и отворен към света. Това е Бургас – със стратегическо местоположение, богат на таланти. И този дух и атмосфера привличат младите хора. Тук  бъдещето не се чака, то се създава. Не е случайно, че точно на празника на града БТА организира и форума-дискусия, за да отбележим успехите на Бургас, но също така и да очертаем възможностите за следващите три до пет години. Сътрудничеството премахва бариерите пред растежа на икономиката. Това включва и образователната система, научните изследвания, партньорствата между университетите и т.н. Посланието е, че ние, българите, трябва да работим по-тясно с останалите европейци във всички сектори, за да изграждаме по-високо качество и конкурентоспособност. 

– Как Бургас стои на европейската карта?

– Стои достойно и престижно. Поздравления към кмета г-н Николов и неговия екип.  Бургас често оглавява класации за едно от най-добрите места за живеене в България. Символично доказателство за това е наградата на публиката, която изградената с европейски средства бургаска библиотека спечели в конкурса Regiostars на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на ЕК. Бургас е носител и на други европейски награди, защото инвестира в достъпна и екологична градска среда. Друг впечатляващ пример е модерният ви скейтпарк, привлекателен за младежи от цял свят, който наскоро популяризирахме в тематична фотоизложба. Активно партнираме с общината и съм посещавала Бургас по различни поводи, включително с комисар Илиана Иванова. Наскоро Бургаският свободен университет домакинства среща на високо ниво, на която България и Румъния одобриха Хартата на мисията на ЕС „Възстановяване на нашите океани и води до 2030 г.“ и се ангажираха да ускорят възстановяването на река Дунав и Черноморския регион. Преди това в града ви са провеждани и други експертни срещи по Стратегическата програма за научни изследвания и иновации за Черноморския басейн и по линия на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, а през 2018 г., когато България беше ротационен председател на Съвета, Бургас бе домакин на Европейския ден на морето. Използвам възможността да благодаря отново от името на ЕК на хората и Община Бургас за солидарността и усилията им през 2022 г. да подпомогнат десетки хиляди хора, бягащи от Украйна. Добрият социално-икономически климат и активната политика на Община Бургас за приобщаването на децата от украински семейства в образователната система са високо ценени.

– Какви са възможностите пред него – икономически, регионални от гледна точка на това, че е врата и граница на ЕС?

– Бургас демонстрира завидна способност за привличане на финансиране и успешно управление на проекти. Бих казала, че се утвърди като модел за всеотдайна работа. Всъщност, май за Бургас няма почивен ден. Успехите са резултат точно на тази динамичност и желание мечтите да се сбъдват. Потвърждение е и привличането на инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост. Общината вече обяви 45 проекта за 130 млн. лв., одобрени за финансиране, които ще донесат ползи за града – енергийна ефективност на обществени и жилищни сгради, улично осветление, модернизация на Индустриалния парк. За проекта за нови училища и детски градини се очаква да се изградят три нови сгради с висок клас енергийна ефективност и да се създадат 1260 нови учебни места към образователната инфраструктура на Бургас.

На среща в новата сграда на библиотеката, с която града се гордее

– Какво бихте посъветвали кметовете на черноморските общини за издигане имиджа на региона?

– Кметовете са пряко избрани от хората, най-добре усещат настроенията им и знаят кое е съществено за тях. Приемането на България в Шенген през март тази година и отпадането на граничните проверки по въздух и море вече дава положителни резултати за туризма и търговията и беше от значителна полза за пристанището и летището в Бургас и черноморските общини като цяло. То допринася за издигането имиджа на региона, тъй като все повече туристи могат да го посетят. Свързаността определено играе своята роля. Бъдещото отпадане на паспортните проверки и по сухопътните граници и присъединяването към еврозоната още повече ще допринесат за развитието на Бургас и региона – не само туризма, но и индустрията, производството, логистиката и външната търговия.

От срещите ми във вече над 20 общини в България виждам, че хората очакват ефективни мерки, които да спрат изтичането на мозъци, така че тук да бъде добро място за живеене. Европа дава тази възможност и подкрепа, а именно добрите и смислени идеи могат да бъдат финансово подкрепени. Следователно сега е моментът да се възползваме от този шанс. Нека всички общини в България да ускорят процедурите по проекти и изпълнението на програмите от сегашния период. Само така хората ще усещат реалния ефект от европейското членство. Първо, спешни са реформите, които обуславят плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост с краен срок до август 2026 г. Второ, трябва да увеличим броя на успешните проекти по политиката на сближаване и да ги популяризираме по-добре. Призовавам да се мисли амбициозно, мащабно, но и оперативно бързо. Така ние, българите, ще повишим европейското си самочувствие. Колкото по-успешни са реформите и колкото по-насочени към висока ефективност са инвестициите, толкова по-осезаеми ще са ползите от членството в ЕС за хората.

– Имате дълъг стаж и опит в различни институции, вкл. в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз в Брюксел. ЕС измина дълъг път от присъединяването на България. Каква промяна намирате – в приоритетите и политиките, в механизмите и отношенията между страните? И каква оценка бихте дали на България в целия европейски контекст? Ролята на България и балканските държави в развитието на европейските региони?

– Европа и светът днес са различни от това, което бяха преди 17 години. Преживяваме период на безпокойство и несигурност – войни, миграционни кризи, инфлация и промени в глобалната търговия. Хората имат напълно легитимни опасения за бъдещето си. Нашата задача е да дадем ясни и ефективни решения на тези опасения, защото ако това не се случи, рискуваме да позволим на екстремизмът и националният егоизъм да набират сила.

В този смисъл планът на Европейската комисия за новия мандат е подробен и смел: превключваме на по-висока предавка, защото следващите пет години ще определят мястото на Европа в света за следващите петдесет. Залогът е дали ние ще определяме собственото си бъдеще, или ще позволим външни фактори да диктуват дневния ни ред. Заплахите са прекалено големи, за да се справим с тях като отделни страни – най-добрият вариант, с който разполагаме, е именно Съюзът от 27 нации, за да имаме по-голямо влияние.

От 2007 г. България участва равноправно в определянето на посоката, в която ЕС поема и се развива. Нашата страна разполага с реални възможности да допринася за общите политики, като ключът към успеха е лидерството на българското правителство, дипломати и българските евродепутати. А европейските правила означават да се реформираме и да се променяме. От 17 години сме пълноправни членове на Съюза, но това не беше краят на българските промени и демократични реформи, а началото. Всички държави в ЕС трябва да се адаптират към световната конкуренция за пазари и добри работни места. България играе важна роля в европейския политически дневен ред. Притежаваме задълбочена експертиза за Западните Балкани и именно България, по време на Председателството си през 2018 г., възобнови дискусиите за членството на Западните Балкани. ЕС ще продължи да се разширява като наш морален, политически и геостратегически императив, тъй като в свят, доминиран от велики сили, един по-голям и по-силен Съюз ни придава по-голяма геополитическа тежест.

– Как може да се оцени България от гледна точка изпълнението на политиките и приоритетите на ЕС? Има процедури, започнати срещу България за неизпълнение на европейското законодателство, и то в области от приоритетно значение… Доколко това е сериозен проблем?

– Всяка държава член участва както във формулирането, така и в прилагането на законите на ЕС. Стандартна практика е Европейската комисия, като пазител на Договорите на Съюза, да предприема правни действия срещу страните, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от европейското право. Такива решения се приемат всеки месец срещу много държави и обхващат различни сектори. Няма класация, която да поставя България на някакво определено място спрямо останалите. Процедурите за нарушение имат една-единствена цел – да се гарантира, че правилата се спазват еднакво от всички и навсякъде в интерес на гражданите и бизнеса. Целта не е да се санкционира съответната държава.

В разговор с кмета Димитър Николов за бъдещи проекти на града 

– Част от процедурите са в областта на околната среда и водите. Разглеждаме водите и водните ресурси като огромно богатство, а здравето на океаните и моретата се превърна в един от основните приоритети на ЕС. Липсва ли нещо в българските политики, за да са част от този приоритет, от синята икономика, от синия растеж? Вашето мнение и като доскорошен експерт в Дирекция „Морско дело и рибарство“ е много важно. От една страна сме морска държава, от друга „Морско дело и рибарство“ се води от българка… Дали не е необходима по-висока активност в синята икономика, вкл. със създаването на Национален интегриран морски дневен ред…

– Ние сме икономически зависими от здравето на морските територии. Опазването на екосистемите в океаните и моретата е приоритет за ЕС поради много причини – този природен ресурс е стратегически важен от гледна точка на сигурността и отбраната, околната среда, икономиката и работните места. ЕС разполага с най-голямата ексклузивна икономическа морска зона в света и почти 80% от стоките, които се търгуват, са транспортирани по море. Нашата цел е да запазим екологичното равновесие, включително в Черно море, защото от него зависят сектори като риболова. Както се казва – ако няма риба, няма и рибари. Ако запасите от риба не са устойчиви във времето поради замърсяване или прекомерен улов, това се отразява не само на рибарите и техните семейства, но и на работни места в други сектори в икономиката на крайбрежните общности, включително в туризма.

Освен риболова обаче, Черно море носи огромен икономически потенциал за страната ни, който все още не е напълно реализиран – в енергетиката, индустрията, търговията, научните изследвания. Наскоро директорът на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство” в Комисията Чарлина Вичева коментира, че научните институти на Бургас могат да бъдат основата за едно много по-съществено място на България в така наречената „синя икономика“. Целта на синята икономика е да се използват ресурсите на моретата по начин, който е икономически изгоден, но също така екологично устойчив и социално отговорен. ЕС насърчава иновации и технологии, които могат да помогнат за опазването на морската среда като същевременно създават работни места и растеж. В момента има много фондове, които предлагат възможности да се подкрепи икономическото развитие на страните с брегова ивица. Дали ще са биотехнологии, индустрия на базата на водорасли или офшорни вятърни паркове – потенциалът е голям и от България зависи да се възползва по най-добрия начин.

– Вероятно с политическата нестабилност, която си самоналожихме, даваме недостатъчно добри сигнали към ЕК. Как там се гледа на политическите процеси у нас? Включително и на изпълнението на Плана за възстановяване, което безспорно е свързано с тази нестабилност.

– България е суверенна и демократична европейска страна и съответно българският народ определя кой да управлява страната. Европейската комисия винаги е работела, работи и ще продължава да работи в тясно сътрудничество с легитимните български институции. Тук сме да подпомагаме процесите да се случват, реформите да се изпълняват и процедурите по реализация на проектите да не се бавят. Разбира се основната компетентност и отговорност за това е на българските институции. Много пъти сме казвали, че по отношение на европейските средства има ясно разписани правила и срокове, които трябва да се спазват. В случая с инвестициите по ПВУ, остават по-малко от 2 години до крайния срок да изпълнение на проектите и реформите, така че да се изплатят всички полагащи се суми на България. Затова времето е от значение и работата не трябва да спира.

– Вашият мандат като ръководител на Представителството на ЕК в България започна преди стартирането на новия мандат на ЕК. Днес вече е ясно какви са приоритетите и каква е структурата на ЕК, която ще организира тяхното изпълнение. България има важен ресор от гледна точка на съвременните технологии, дигитализация, комуникативни технологии. Г-жа Захариева нарече ресора „стартиращи предприятия, изследвания и иновации“ ресор на бъдещето. Справяме ли се в този сектор или ще следим напредъка на другите държави?

– За нас е гордост, че председателят Фон дер Лайен повери този ключов ресор именно на комисаря от България – г-жа Екатерина Захариева. Като част от Европа, България е в съревнование с глобални сили в Северна Америка и Азия, чиито индустрии и технологично развитие трябва да догонваме. Имах повод наскоро да поздравя техническите университети в България, че активно участват в големия европейски разговор – как университетите партнират с иноваторите; как регионите правят екосистеми от живи лаборатории и университети; и как частният сектор сътрудничи с университетите. С новия мандат на ЕК предстоят важни законодателни промени, които да премахнат съществуващите бариери между 27-те държави членки в сектора наука, образование и иновации. България има важна роля в тези процеси и съм убедена, че ще допринесе за това.

– В контекста на горния въпрос наскоро Европейският съвет прие Будапещенската декларация за ново европейско споразумение за конкурентоспособност, която е свързана с иновациите, изследванията и инвестициите... Говори се за намаляване на бариерите пред иновациите като се премахна  червените линии. Важна ли ще бъде ролята на България и нашия комисар в процеса на установяване на общ регулаторен режим с единен правилник за иновативни стартиращи предприятия в целия Европейски съюз?

– ЕС е най-големият пазар в света, но е време освен да сме потребители на вносни патентовани технологии, самите ние да продаваме такива на пазара и да запазваме добавената стойност и благосъстоянието тук, у дома. В ресора, за който ще отговаря г-жа Захариева, целта ще бъде с нови европейски закони да се насърчи новаторството сред фирмите и научните организации и – по-общо казано – в Европа бизнес да се прави по-лесно, по-бързо, с по-малко бюрокрация.

Ще се стремим да изградим единен пазар, включително в сектора на цифровите технологии, и да се улесни издаването на разрешителни. Ще има нов европейски фонд за конкурентоспособност, който ще помага за стратегическите технологии. Председателят Фон дер Лайен обяви, че ще предложи нов правен статут в помощ на иновативните дружества да се разрастват – под формата на т.нар. „28-и режим“, който ще осигури на бизнеса един по-опростен и хармонизиран набор от правила.

– Европейското финансиране, използването на европейските фондове като част от интеграцията в ЕС е от изключително значение. Както и въпросът за ефективността на използването на европейските фондове у нас. Как виждате страната ни в този процес в сравнение с другите страни? Не говорим за „усвояване“, а за въздействие за развитие. Надявам се да не доминират недобрите практики…

– От присъединяването на България към ЕС страната е получила близо 16,7 млрд. лв. безвъзмездна подкрепа за икономическо сближаване с другите страни членки. Благодарение на тези инвестиции в публичния сектор БВП на България нараства от 35% на 60% от средното ниво за ЕС – това говори за положително влияние на европейската подкрепа върху икономиката ни. Разбира се, все още има много какво да се желае. По отношение на – както ги наричате – „недобрите практики“, нашите служби и одитори безкомпромисно следят за технически и административни грешки при изпълнението на проекти и когато се установи грешка, може да бъде наложена финансова корекция. Ако имате предвид умишлени злоупотреби с европейски средства, тук също е затегнат контролът с новата Европейска прокуратура, подпомагана от ОЛАФ. Впрочем, точно сега Комисията провежда тематична информационна кампания с анимирани видеоклипове за практическите измерения на върховенството на закона във всекидневието на всеки от нас. Призовавам ви да ги разгледате в нашите канали в социалните медии с хаштаг #RuleOfLaw – могат да бъдат полезни дори като илюстративен материал за учебни часове или за работата на неправителствените организации. Колкото до следващия дългосрочен бюджет на ЕС, там също ще има промени. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече заяви, че ще изградим по-тясна връзка между финансовата подкрепа и препоръките в доклада за върховенството на закона. Това означава общ режим на обвързаност с условия, който да се прилага за всички фондове на ЕС. Можем да се поучим от модела на Механизма за възстановяване и устойчивост, който показа как бюджетът може да бъде свързан с реформи, които укрепват върховенството на закона.

– Предстоят годините на новия мандат, които в икономически план са доста предизвикателни. Кои са приоритетите на европейските политики, как ще се реализира европейската политика на сближаване, която е много важна за България и Балканите и как ще се отрази тя на регионалното развитие?

– Конкретно в регионалната политика се стремим към иновативна икономическа трансформация, по-конкурентна, по-свързана и по-зелена Европа. Иначе, ако трябва да го кажа в едно изречение – трябва да бъдем по-устойчиви, по-гъвкави, по-мощни икономически.

Една от инвестиционните политики на ЕС е именно политиката на сближаване и към нея е насочена 1/3 от бюджета. Тези средства трябва да бъдат използвани така, че реално да засилят икономическата мощ на регионите и на Европа като цяло. Тепърва предстоят дебатите за това какъв точно ще бъде дизайнът на новата политика на сближаване. Инвестициите са приоритетът на приоритетите в политическите насоки за новия мандат: ще подкрепяме повече малките и средни предприятия – у нас те създават 75% от заетостта и 65% от добавената стойност в икономиката. Ще имаме и пътна карта за качествени работни места, условия на труд и справедливо заплащане. Вече се работи за нова визия за селското стопанство и план за адаптиране към изменението на климата. Ще се работи за по-устойчива мобилност и туризъм, който да свърже различните части на Европа. Усилия ще бъдат насочени и да се гарантира, че рибарският сектор става по-устойчив и конкурентоспособен на световния пазар. Силен акцент и фокус ще бъде поставен и върху развитието на устойчивата синя икономика. Всички тези мерки трябва да повлияят положително и на страната ни, и на хората в Бургас.