Микропластмасата е на фокуса на екипа на „Лабораторията по мониторинг на води“ от университет „Проф. д-р Асен Златаров“
Дона МИТЕВА
Всекидневието ни е пълно с пластмасови продукти – чашки за кафе и други напитки, сламки, най-различни видове бутилки и кофички, опаковки за храна, торбички, обзавеждане на жилища, интериор в колата, апаратура за всички сфери на човешката дейност. На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.
Този проблем е във фокуса на „Лабораторията по мониторинг на води“ към университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Тя е към центъра за „СИН РАСТЕЖ“, създадени по проект „Трансграничните региони сътрудничат за СИН РАСТЕЖ“ (BLUE GROWTH COLLABs.
Използването и производството на пластмаса се ускори главоломно. Тяхната ниска плътност, издръжливост, отлични свойства както и относително ниската цена прави полимерите идеални материали за широка гама от производство и приложения в бита. Повече от половината от всички полимерни изделия са произведени след 2005 г. като само през 2020 г. имаме производство на пластмаса около 500 милиона тона. Полезният живот на пластмасовите изделия е твърде кратък, за разлика от времето, необходимо за тяхното разграждане.
Това определя необходимостта от оползотворяване на отпадъците от полимерни продукти и включването им в кръгова икономика.
Замърсяването с микропластмаса е признато за сериозен антропогенен проблем,
който има неблагоприятни последици за околната среда. Най-засегнати са водните и прилежащите им екосистеми, в частност вътрешните морета. Голяма част от пластмасата в морето е концентрирана в крайбрежните зони, където големи и малки пластмасови предмети бавно и продължително циркулират, претърпявайки механична фрагментация, фото- и термоокислително разграждане, както и биоразграждане превръщайки се в частици, познати като микропластмаса с размери под 5 mm.
Микропластмасите могат да се натрупват в различни организми от морската хранителна верига като малки риби, миди и други организми, като се предават по хранителната верига.
„Чрез рибата
пластмасата може да навлезе и в човешкия организъм.
Това става заради процеса биоакумулация, при който химикалите, погълнати от рибата, остават активни и когато тя се превърне в човешка храна, те навлизат в нашия организъм и могат да представляват риск за здравето на човека. Поради всички тези условия популациите на морските видовете намаляват и морската храна става все по скъпа и дефицитна.
Поради всички тези факти и възможни екологични последици, предупреждават учените от „Лабораторията по мониторинг на води“ .
Екипът на лабораторията е с ръководител проф. д-р Севдалина Турманова, зам.-ректор по УД от катедра "Технологии, материали и материалознание" и тематични експерти: доц. д-р Веляна Георгиева, зам.-декан ФПН, катедра "Химия“; доц. д-р Благовеста Мидюрова, катедра „Екология и опазване на околната среда”; гл. ас. д-р Емилия Иванова, катедра "Екология и опазване на околната среда“ и гл. ас. д-р Пламена Атанасова, катедра "Технологии, материали и материалознание“.
Лабораторията разполага
със съвременна апаратура и извършва пробонабиране, пробоподготовка и анализ на основни физикохимични показатели на води: температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи (NH4-N, NO3-N, PO4), разтворен кислород, наситеност с кислород, БПК, и др. Изследва специфични замърсители – тежки метали, металоиди и микропластмаси.
В „Лабораторията по мониторинг на води“ се намира единствен в България
микроскоп с инфрачервена спектроскопия LUMOS II на Bruker
за анализ на микропластмаса.
Апаратът предоставя точна статистика за броя, размера и вида микропластмаси, открити в пробите.
До момента екипи на лабораторията са изследвали три водни екосистеми: река Караагач, Бургаски плаж и езеро Вая, като и в трите са намерени микрополимерни частици, както във водния стълб така и в седимента. Най-често срещаните замърсявания са от полиамид, полиетилен, полистирол, полиетилентерефталат, полипропилен и каучук.
В лабораторията се работи усилено върху изследване съдържанието на микрополимери в морски организми като бяла и черна мида, скариди и различни видове риба.
Резултатите от направените изследвания показват целогодишно наличие на замърсяване с микрополимери
в крайбрежната зона на Бургаския залив. Наблюдава се силно увеличение на замърсяването с частици с площ под 100 µm2 през отчетен период лято - есен, което може би се дължи на морските и атмосферни течения които транспортират микрополимери от различни източници.
Увеличението на микрополимерите през летните и есенни месеци може да се обясни със съчетание от фоторазграждане, терморазграждане и механично изветряване под влиянието на UV радиация.
Бъдещето от една страна е в намиране на приложение на продуктите, получени от черупки и водорасли, а от друга овладяване на замърсяването с микропластмаса. Защото Черно море е наше, но и на бъдещите поколения.
