Георги РУСИНОВ
На първо място не трябва да се подхожда към инвестирането като към хазарт – твърде голямата обещана възвръщаемост обикновено не вещае нищо добро. Това отговори за „Черноморски фар“ икономистът Стоян Панчев на въпрос какво би посъветвал хората, когато получават изкушаващи предложения за инвестиране с обещания за бързи печалби.
„На второ място всякакви мулти левъл маркетинг схеми трябва да се гледат с повишено внимание. Не че няма легитимни бизнеси, които функционират по такъв начин, но не са чак толкова много и повечето от тях са добре известни. И на трето място, когато участваме в някакво бизнес начинание, добре е да си зададем въпроса какво в крайна сметка продаваме на крайния клиент и съответно очакваме ли да има пазар за такъв продукт или услуга. Генерално, трябва да се инвестира в сериозни финансови активи през проверени посредници“, продължи икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Панчев посочи, че наблюдава света на потребителските финанси у нас и е чул за схемата около BETL преди нашумяването ѝ в медиите от последните дни.
„Много бързо обаче ми стана ясно, че покрива някои основни характеристики на пирамидална схема и загубих интерес към нея по същество. Сложих я в списъка на няколко други, които продължават да оперират у нас“, уточни той.
Икономистът е категоричен, че може да се направи директна аналогия между пирамидата на BETL и тези от 90-те години у нас.
„И двете разчитат на един и същи механизъм, за да работят. А именно за тях е важно да влизат все повече нови участници. За да се поддържа схемата, новите пари захранват печалбите на вече участващите. Пирамидата се срутва, когато притокът на нови участници спре и няма нови средства, които да захранят последните влезли“, коментира Панчев.
Питаме го и дали българинът наистина е толкова наивен, когато се отнася до инвестиции, или е съвсем наясно, че може да влезе в подобна схема, за да спечели бързи пари.
„Очевидно все още има достатъчно наивни българи, за да преповтаряме до безкрайност финансовите пирамиди, както казахте от 90-те години насам, сега подсилени от реклами през социалните мрежи и влиянието на инфлуенсъри. От друга страна, струва ми се, че у определена част от нашите сънародници не става дума толкова за наивност, колкото за алчност. Може би разбират, че участват в пирамида, но очакват да успеят да прехвърлят финалната тежест при рухването на схемата върху други хора. Финансовата грамотност у нас е на много ниско ниво, ние в ЕКИП направихме проучване на спестовните навици на българите преди няколко месеца и видяхме, че само 1/4 от нашите сънародници спестяват и от тях около 10-12% изобщо инвестират по някакъв начин. Изключителни ниски нива са това и трябва да се работи за промяна на тази култура“, обясни Панчев.
