На първа линия, но извън прожекторите и славата

Дона МИТЕВА

Има в живота на всеки човек едни тихи, незабележими герои, които се помнят цял живот. Те се появяват и изчезват дори не чакат благодарност. Но за такива хора Коледата е време, когато си спомняме. Такива са Румяна и Кирил - семейство от Созопол.

Малцина са тези, които не ги познават и не казват добра дума за тях в града и околните села. Тя е парамедик, а той е шофьор на линейка. Това скромно созополско семейство, свързано със здравеопазването и Спешния център на града, доби медийна популярност покрай нелеп инцидент през лятото, когато дете пострада на Централния плаж. И тогава, а и в множество други случаи от тяхното ежедневие те остават в сянка. Те са тихите герои, за които почти никой не се сеща. Но те са винаги на първа линия когато има катастрофа или човек се нуждае от помощ. Не се щадят, всеотдайни са.

Случаят от лятото, когато деветгодишно дете падна във фрезата на трактора за почистване на плажа, е само един от многото, които доказват колко са необходими специалистите, които влизат първи в контакт с пострадалите – лекари, лекарски асистенти или парамедици.

Семейство Вълчеви не са свикнали с популярността и тя по-скоро ги притеснява, но са категорични, че безкрайно обичат професиите си.

„Професията ни трябва да бъде защитена и да се ползва с необходимия авторитет. Да намери категорично своето място. Не защото аз съм парамедик, а защото хората от тази професия в повечето случаи са на предната линия“, категорична бе Румяна, когато разговаряхме през лятото. Тя отдаде дължимото и на съпруга си, който виртуозно управлява линейката, напук на онези, които не си дават сметка, че нечий живот виси на косъм, и не спират на звуковия и светлинен сигнал, подаден при нужда.

„Ние си обичаме професиите си и ги работим със сърце“, е лайтмотивът на Румяна и Кирил Вълчеви от Созопол.

Огорчават ги новините за бити, обиждани и псувани лекари или техни колеги, автомобилите, които пречат на движението на линейка и псуващите ги шофьори.

Останалото, свършено на терен, е тяхно ежедневие.