Стефан Коларов, медиатор: Сред хората съм по-полезен

Мисия. Възрастните хора изискват внимание към физическите им нужди и емоционални състояния, а младежите – подход, който зачита тяхната независимост и социални реалности

Дона МИТЕВА

Работа или мисия е да си здравен медиатор? Да работиш на терен и да се бориш за доверието на всеки човек. Да се връщаш отново и отново там, където е трудно – за тези и още неща разговаряме със Стефан Коларов – млад и амбициозен човек. Той бе един от бургаските здравни медиатори, които получиха наскоро признание и отличие от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева за своя принос в развитието на професията и подобряването на достъпа на уязвимите хора до здравни грижи на територията на община Бургас. Грамотите им са в категорията „Най-ефективен и сплотен екип здравни медиатори и община“.

 Стефан признава, че

тази професия е по-скоро мисия,

защото целта ѝ е преодоляването на затруднения достъп на малцинствените групи до системата на здравните услуги, но не само това.

„Преди да стана здравен медиатор, бях старши специалист по изпълнения на бюджета в квартал „Рудник“. Но постоянно си излизах на терен. В крайна сметка, реших да оставя работата зад бюрото и си казах, че ако съм между хората, ще съм по-полезен“, разказва той. Основният принцип, който го води, е емпатията и културната чувствителност.

За своето семейство казва, че  родителите му са го възпитавали да бъде цивилизован. Научили са го колко важно е образованието, за да има по-добро бъдеще. Сага самият той вече е родител и предава наученото нататък:

„Имам съпруга, която ме подкрепя във всяко едно мое начинание, и две деца, които учат в СУ ,,Климент Охридски‘‘ квартал „Рудник“, в 1 и 5 клас, представя най-близкото си обкръжение Стефан.

При работата на терен

медиаторите са мост

между пациентите и здравните специалисти, като се съобразяват с културните, езиковите и социални различия на хората, с които работят.

„Възможността да разбереш и да уважиш гледната точка на пациента, а и да комуникираш ясно и безпристрастно с медицинския персонал е от съществено значение. Друг основен принцип е ангажиментът за справедливост и равенство в достъпа до здравни услуги. Здравният медиатор трябва да работи активно за премахване на бариерите пред достъпа на уязвимите групи до медицинска помощ. Да направи така, че техните права и нужди да са уважавани и те да не са дискриминирани поради социални или икономически обстоятелства“, обяснява младият бургазлия за своята мисия.

Той не може да каже, че една възрастова група е категорично по-трудна за комуникация от друга, но признава, че има специфични предизвикателства, които изискват различни подходи и стратегии за успешен контакт и подкрепа.

„Възрастните хора изискват внимание към физическите им нужди и емоционални състояния, а младежите и тийнейджърите – подход, който зачита тяхната независимост и социални реалности“, очертава чрез пример различните подходи Стефан и допълва: „Печеленето на доверие в общността изисква специален подход, основан на емпатия, уважение към техните традиции и култура, ангажираност и работа с местни лидери. Работата ни трябва да бъде честна, постоянна и адаптирана към нуждите на хората от уязвими групи, като същевременно демонстрираме искреност и безпристрастност“.

 Възрастните хора, които благодарение на разликата в годините, са по-недоверчиви, сочи социалният опит и това се знае от медиаторите. Те са наясно, че сред тях могат да получат уважение и авторитет, ако вземат предвид няколко ключови фактора: уважението, което задължително трябва да демонстрират, а също така и съобразяването с техните ценности и нужди.

Любопитно е да се разбере какъв е

 портретът на съвременния човек от уязвимите групи

– човек който работи в чужбина, или безработен, който кара на помощи – провокирам Стефан.

„Портретът на съвременния човек от уязвими групи, независимо дали емигрант, работещ в чужбина, или безработен, зависим от социални помощи, е на социална, икономическа и психологическа уязвимост. Тези хора са изправени пред редица предизвикателства, които изискват не само материална подкрепа, но и социални услуги, образование, здравеопазване и психологическа помощ. Обществото има нужда да създаде условия за социално включване и реинтеграция на тези групи, като им предостави възможности за развитие, стабилност и достоен живот“, казва Стефан и допълва: „Постигането на трайни резултати в общността, особено когато става въпрос за здравни и социални интервенции, изисква интегриран подход, който обединява усилията на различни заинтересовани страни, създава устойчиви практики и активно ангажира самата общност в процеса на промяна. Ключът към успеха е да се изгради доверие и партньорства и да се работи дългосрочно с общността, за да се създадат условия за устойчиво развитие“.

Наскоро излезе информация за 11-годишна от Бургаско, която е станала майка – насочвам разговора в тази посока – дали младежите от уязвими групи продължават да се подчиняват на

старите традиции за ранни бракове

 и трудно ли се говори за предпазване от бременност.

„Говоренето с момичетата и момчетата за ранните бракове и забременяването наистина може да бъде трудно, но е изключително важно. Подходът трябва да е внимателен, без осъждане и да цели не просто информираност, но и изграждане на доверие и отговорност. Възможността за диалог и подкрепа може да бъде решаваща за вземането на по-добри решения и осигуряване на по-добро бъдеще за младите хора. Благодарности на Българската асоциация за семейно планиране (БАСП) и д-р Рада Стаменкова за оказаното съдействие по тези теми“, обяснява медиаторът.

Той признава, че наистина има случаи на жени, които имат многобройни бременности и деца, без да могат да осигурят адекватни условия за тяхното възпитание и развитие, но допълва, че този модел на семейство вече не е характерен за всички жени.

„В съвременното общество, благодарение на информираност, социални услуги и подкрепа за семейно планиране, този модел постепенно изчезва, въпреки че все още има уязвими групи, които изпитват трудности. Можем да кажем, че такава практика е по-скоро отживелица, но все още присъства в някои социални слоеве и региони, където липсват адекватни ресурси и подкрепа за подобни проблеми“, подчертава Стефан и допълва, че „нормално“ семейство в една махала може да бъде различно в зависимост от спецификата на самата махала, нейните социални, икономически и културни особености.

Най- близката цел за Стефан

 е да завърши успешно висшето си образование и да бъде учител в своята общност.

„Искам като учител, да бъда модел за подражание и източник на мотивация за своите ученици. Да им покажа, че ученето не е просто задължение, а начин да открият своите таланти, да се справят с трудности и да постигат целите си“. Той учи в Бургаския свободен университет „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Въпреки че се е запътил с уверени крачки към професията на учителя, подчертава, че  винаги ще си остане и здравен медиатор, дори и да не работи тази професия.

В община Бургас има 6 здравни медиатори,

които работят за една и съща кауза. Освен Стефан, с когото разговаряме, това са Миглена Янакиева, Красимир Бръмбаров, Нигяр Гангърлак, Хамиде Коларова, Франческа Бръмбарова и Мария Динкова.

„Ние вече не сме колеги, а едно семейство, помагаме си и се подкрепяме във всичко. Не само в работно време сме заедно, но и извън това. Имаме голямата подкрепа и на Община Бургас. Осигурили са ни офис с всички удобства“, обяснява Стефан и с увлечение разказва за бащата на здравните медиатори у нас – проф. Ивайло Търнев, който е професор в Катедрата по неврология на Медицински университет София и в Катедрата по когнитивна наука и психология в НБУ. Той е познат в академичните и професионалните среди с експертизата си в различни сфери, свързани със здравеопазването, социалната работа и медиаторските практики, и се е утвърдил като активен участник в различни проекти, свързани с уязвими групи и социална интеграция. Проф. Търнев има принос в разработването на нови подходи за работа с маргинализираните общности и е активен в области като социалната работа, здравната политика и обучението на специалисти.