Увеличен улов. Разширяването на консервната индустрия влияе положително на развитието на рибарство
Д. Георгиева
Дирекция „Регионален държавен архив“ -
Бургас
През 1927 г. е създадена Районната инспекция по рибарство в Бургас със задача да контролира риболова в Черно море и Черноморските блата от трите сектора – държавен, кооперативен и частен. Преди създаването ѝ риболовът се е контролирал от бившите данъчни управления в крайбрежните градове.
До 1940 г. Районната инспекция по рибарство в Бургас администрира и контролира риболова в Черно море и черноморските блата от нос Емине до р. Резвая на турската граница.
След връщането на Южна Добруджа, към Инспекцията се предават и рибните тържища в Балчик, Каварна и Шабла с райони до румънската граница.
През 1945 г. се създава Районна инспекция по рибарство – Варна, на която се предава районът от нос Емине до румънската граница, а за Инспекцията в Бургас остава районът от нос Емине до р. Резвая. Освен този район, след влизане в сила на закона за рибарството от 1936 г., Районната инспекция по рибарство в Бургас контролира риболова и във вътрешните води на Бургаска, Старозагорска и Хасковска области и издава наказателни постановления за нарушаване на закона за рибарството в тези райони. С влизането в сила на новия Указ за рибарството от 1953 г., Бургаски окръг е определен за район на Инспекцията по рибарство.
Главните функции на инспекцията са да: контролира риболова от трите сектора – държавен, кооперативен и частен; отдава под наем обекти на кооперативния и частния сектори; разрешава всички спорове между риболовците от трите сектора; отчита постъпленията от риболовни такси, наеми, данъци и др.; задоволява нуждите на рибните тържища в Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Царево и Ахтопол; издава удостоверения за риболов; открива нови места за риболов и др.
Районната инспекция по рибарство в Бургас поддържа връзки с отдела по рибарство при Министерството на доставките, риболовните кооперации по крайбрежието, околийските пълномощничества на Министерството на доставките и частните стопани притежатели на риболовен инвентар.
Във фонда на Районната инспекция по рибарство – Бургас (Ф. 42К) са запазени месечни сведения за уловеното количество риба по видове и по уреди за периода от 1926 г. до 1943 г. Така например през 1931 г. е уловена 1 479 523 кг. риба, през 1932 г. – 3 448 765 кг, през периода от 1933 до 1938 г. уловът на риба се движи от 1 330 809 кг до 1 907 612 кг. През 1939 г. уловената риба е 2 745 028 кг, а през 1940 г. – 4 236 448 кг (1 717 686 кг – паламуд, 787 611 – скумрия, 496 141 кг – трицона, 425 274 – сафрид, 110882 кг. – карагьоз и 698 854 кг друга риба).
През 1940 г. в отчета на Районната инспекция по рибарство са посочени 27 действащи пролетни даляна, 12 опитни пролетни даляна, 11 малки пролетни даляна, 18 действащи есенни даляна, 10 опитни есенни даляна или общо 78 даляна, 62 гъргъра за есенния риболовен сезон, 72 гриба за двата сезона (пролетен и есенен) и различни мрежи – скумриени, карагьозени, калкански, кефалови и др. През 1941 г. даляните са 45, грибовете – 70 и около 120 километра калкански мрежи.
В своите отчети районният инспектор анализира дейността на Инспекцията и развитието на риболова. Според него предприетите стъпки от страна на Министерството на земеделието са довели до по-добри резултати. Доставката на безмитни мрежи и друг спомагателен инвентар увеличава възможностите на рибарите. От друга страна, освобождаването на солта от общински данък и акциз превръща дребната риба, особено трицоната, в риба от икономическо значение и през 40-те години тя заема трето място след паламуда и скумрията. Разширяването на консервната индустрия е също елемент, влияещ положително на развитието на рибарството и увеличаването на улова.
В един от отчетите си инспекторът подчертава, че „...сафридът, който в миналото се хвърляше от мрежите обратно в морето, намира широк пласмент в консервната индустрия. И така сафридът стана риба също от стопанско значение и в нашия риболов морски заема вече четвърто място.”
През октомври 1947 г. с ПМС се създава Държавно рибовъдно и риболовно стопанство с център Бургас към Министерство на горите, с което риболовът и преработката на риба се поставя на нови позиции. Задачите на държавното предприятие са: да организира и развие активен риболов в Черно море, край морските блата и езера, като приложи нови методи в работата и изгради големи държавни рибовъдни стопанства за произвеждане материал за изкуствено зарибяване на язовирите, рибовъдните стопанства на ТКЗС и общините; да управлява рибните тържища в главните риболовни обекти в Бургас и Варна, като организира превоза на рибата от риболовните обекти до тръжните центрове; първичната преработка и експедиция на уловената риба.
