Тази година се проведе 49-то преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България (от 16 до 19 януари). В рамките на 4 дни, 43 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 300 влажни зони у нас.
Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са били птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е била с високо ниво и са липсвали т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-студеното време голяма част от малките язовири и рибарници са били замръзнали.
Установената численост на зимуващите водолюбиви видове птици, при обобщени резултати от над 95% от водоемите, е по-ниска спрямо данните от миналогодишното преброяване – 90 вида с обща численост 249 958 индивида. За сравнение през миналата година са били регистрирани 97 вида с обща численост от 280 956 индивида. Все пак числеността е по-висока спрямо данните от 2023 г. (88 вида с обща численост 206 239 индивида) и 2022 г. (90 вида с обща численост 206 688 индивида). Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди.
И тази година се запази тенденцията за ниска численост на зимуващите диви гъски в страната. Екипите са успели да наблюдават и преброят общо 7562 големи белочели и 66 сиви гъски, като световно застрашената червеногуша гъска не е била регистрирана. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато са били установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: зеленоглавата патица (40 533 инд.), обикновената лиска (39 881 инд.) и големият корморан (18 853 инд.). От световно застрашените видове са установени 16 281 кафявоглави потапници, 2 кадифени потапници в морето при гр. Созопол, 762 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и язовир Мандра, 5 ушати гмуреца по Южното Черноморие и 5 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие. Сред интересните наблюдения са още и: 3 планински потапници в язовир Пясъчник, 1 белобуза гъска при язовир Абланица, 99 белооки потапници, 3 мандаринки, 4 големи водни бика, 153 звънарки, 1453 неми, 492 пойни, 353 тундрови и 3 черни лебеда, 1723 черногуши и 3 червеногуши гмуркача, 3 сиви жерава при Драгоманското блато, 33 морски орли, 12 големи черноглави чайки в района на Бургас, 1 голяма черногърба чайка в язовир Тръстиково, 22 големи, 223 средни и 10 малки ниреца, 881 къдроглави и 20 розови пеликана, 18 479 малки и 1061 качулати корморана, 2907 розово фламинго, 1 обикновена гага при Поморийско езеро, 325 червени и 3237 бели ангъча, 3070 големи, 9 червеноврати и 2850 черноврати гмуреца, 1083 саблеклюна и др. Наблюдаван беше и 1 голям креслив орел.
Освен това са били наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 1 белокрила рибарка в Дуранкулашко езеро, 2 малки бели чапли в Пловдивско, 36 нощни чапли, 38 бели лопатарки, 2 бели щъркела в Южна България, 2 летни бърнета при река Арда, 4 речни дъждосвиреца при язовир Церетелово.
Тази година почти всички екипи са използвали мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което бяха събрани близо 10 000 записа и което е спомогнало изключително много за бързото обобщаване на резултатите.
