Интервю на Дона МИТЕВА
Румяна Цвяткова е инженер-лесовъд. В системата на горите е вече 25 години. Започва работа като лесничей в Държавно лесничейство – с. Кипилово, от 2003 г. до 2008 г. се премества в Регионалното управление по горите – Сливен като главен специалист в отдел „Охрана на горите“.
От 2009 г. до създаването на 6 предприятия отново е в Регионалната дирекция по горите като главен експерт „Залесяване и борба с ерозията“ и там открива своето призвание – да създава гори.
След реформата в горския сектор се прехвърля в Югоизточно държавно предприятие – Сливен като експерт „Възобновяване на горите“.
А вече 6 г. е директор на Природен парк „Странджа“.
– Г-жо Цвяткова, чествате тридесет години от обявяването на най-голямата защитена територия у нас. Тридесет години за един природен парк много или малко са? Кои са уроците, които сте научили и преподавате на колегите си?
– Уроците, които ми е дала природата, предавам и на колегите, и на учениците. Но най-важното нещо за всеки, който работи в парка и сред гората, е да има сърце. Да обича тревичките, цветята, дърветата, храстчетата, животните, птичките, та дори и буболечките и влечугите. Да има сърце за красотата на природата, да милее, да я брани и да запалва искрицата на тази любов в младите, защото те са бъдещето и те ще продължат да я опазват.
Най-големият урок? – по-голямо, по-величествено от Природата няма и ние трябва да живеем според нейните правила и закони. В противен случай каквото сме ѝ сторили, тя ни го връща.
– Пет резервата има в границите на Природен парк „Странджа“. Можете ли да определите кратко всеки с по нещо характерно? Кой ви е любимият?
– Петте резервата на територията на ПП „Сранджа“ са обявени с цел опазването на представителни образци от естествени горски екосистеми, включително характерните за тях растителни и животински видове и техните местообитания.
Резерват „Силкосия“ (с площ 389.6 ха) е най-старият в границите на Природен парк „Странджа“ и същевременно първата защитена територия в България, като неговото обявяване през 1933 г. се счита за рождение на българската природозащита. Намира се между селата Българи и Кости. Главната причина за обявяването му е наличието в него на „особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологично гледище“.
По същество постъпленията за защита на горските територии в района на днешния резерват се инициират две години по-рано, когато съгласно друго Постановление на Министерския съвет от юли 1931 г. държавната гора в местност Горна Еленица-Силкосия близо до с. Българи и с. Кости се обявява за „предмет на горско стопанство“, докато околните ѝ гори подлежат в по-голямата си част на „изкореняване и превръщане в работни земи и пасища“.
Резерват „Узунбуджак” (с площ 2661.3 ха) е най-големият в границите на парка и шести по големина в страната. Намира се в землищата на с. Сливарово и с. Кости, непосредствено до границата с Турция. Територията му е обхваната от един от най-големите меандри на граничната река Резовска, от където и името му (от турски: „узун“ – дълъг и „буджак“ – завой на река, меандър). Обявен е с цел опазване на вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук с подлес от реликтни видове вечнозелени храсти като странджанска зеленика, чашковидна звъника, странджанско бясно дърво, колхидски джел и др.
През 1977 г. „Узунбуджак“ придобива статут на биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“, в частта по опазване на естествените екосистеми и съдържащия се в тях генетичен фонд. Този негов статус остава до 2017 г., когато на територията му и околните райони в границите на община Малко Търново е обявен биосферен резерват от нов тип (или още биосферен парк).
Строгият резерватен режим в биосферните паркове е съсредоточен само в тяхната т. нар. сърцевинна или корова зона, сформирана от съществуващите резервати, обявени по смисъла на Закона за защитените територии. В останалата част на биосферните паркове човешката дейност е разрешена, с насърчено устойчиво управление на ресурсите и опазване на природата.
Резерват „Витаново“ е втори по големина след „Узунбуджак“ – площта му е 1106.07 ха. Той е разположен на най-голяма надморска височина сред всичките 5 резервата в границите на парка – средно 400 – 600 м. Намиращ се на 6 км западно от Малко Търново и на 3 км южно от с. Бръшлян, резерват „Витаново“ е обявен за такъв на 3 декември 1981 г. Целта за обявяването му е запазването на типична за Странджа екосистема, за която е характерна т. нар. южночерноморска растителност, разпространена единствено по най-южните брегове на Черно море и прилежащите територии. Този тип растителност е най-добре представен в Кавказ, а в България, както и в целия ЕС, се среща само в Странджа и отчасти в Източна Стара планина. Характерни нейни представители, срещащи се в резервата, са източният бук и вечнозелените реликтни видове храсти странджанско бясно дърво, лавровишня и колхидски джел. За последния вид, само в резерват „Витаново“ е установена изключително рядката форма с жълти плодове, докато основният цвят на плодовете при вида е червен.
Резерват „Средока“ (с площ 598.67 ха) се намира на 3 км северно от гр. Малко Търново и на 2 км югоизточно от с. Стоилово.
Обявен е със Заповед от 1989 г., с цел съхраняването на характерни за Странджа планина горски екосистеми, редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Сред най-характерните от тях са колхидският джел, странджанското бясно дърво, чашковидната звъника, странджанската боровинка, лавровишнята и др. Горите в резервата са със средна възраст 77 години, съставени основно от източен бук, като голяма част от буковите дървета са над 100-годишни. Срещат се и дъбове, като източен горун, благун, цер и странджански дъб-лъжник, който, както подсказва името му, в целия свят се среща единствено в Странджа. Резерват „Тисовица“ (с площ 757.7 ха) е разположен близо до северната граница на Парка, в землището на с. Кондолово. Намира се в труднодостъпен район във водосбора на река Тисовица. Целта за обявяването му е запазване на естествени горски екосистеми от благун, източен горун, източен бук и зеленика, както и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Характерни представители на растенията тук са странджанската зеленика, колхидският джел, пухестото горянче, багрилната звъника, източният бук, различни видове дъб и др., а от животните – смок-мишкар, колхидски слепок, различни видове кълвачи и мухоловки.
Не мога да определя кой от петте резервата ми е любим, тъй като всеки е уникален и има своята неповторима красота и необикновен характер. Мога да кажа, че сантимент и най-голямо преклонение чувствам към първия резерват в България – „Силкосия“, който тази година ще навърши 92 години от своето обявяване.
– Знае ли се вече кога и къде ще бъде Фестивалът на зелениката тази година?
– Фестивалът на зелениката тази година ще бъде на 10 и 11 май (събота и неделя). И ще се проведе на територията на община Царево. Празникът ще премине под мотото „30 години ПП „Странджа“ и ще има мероприятия и през двата дни, в две селища от общината, но нека да останат засега като изненада за почитателите на Странджа планина.
– Разкажете за екипа на природния парк?
– Екипът на ПП „Странджа“ е малък, но сплотен. Тъй като Паркът е твърде голям, сме разделени – за Приморска Странджа се грижат двама служители, с които можете да се срещнете в Информационно-посетителския център в Ахтопол. В село Граматиково ще Ви посрещне и разкаже за ПП „Странджа“ Мария Филипова в ИПЦ „Горска Сбирка“. Останалите 8 служители се грижат за по-голямата част от парка от Малко Търново, където е и административното седалище на Дирекция ПП „Странджа“. Тук е и Информационно-посетителският ни център, в който посрещаме туристи, като наш експерт отговаря на въпросите им.
– Възможно ли е да се развива по-интензивен туризъм в парка? Има ли нещо, което пречи?
– Разбира се, че може да се развива по-интензивен туризъм и това трябва да стане особено във вътрешността на парка. Община Малко Търново трябва да привлича повече туристи, тъй като това ще доведе до повече работни места, а от там и повече млади хора ще намерят своето препитание.
Основните пречки, но те не се отнасят за Черноморието, са разположението на парка – далеч от столицата, граничен район, демографски проблем и лоша пътна инфраструктура от морето към Малко Търново.
– Местните хора как приемат действията и ограниченията, свързани с Парка?
– В миналото местните хора не са приемали добре ограниченията, които са наложени с режимите и Заповедта, с която е обявен парка. Това се дължи, според мен на оскъдните обяснения за ползите от това, че живеят на територията на ПП „Странджа“ и какви ползи могат да имат. С годините, мисля, всички разбраха какви са предимствата да живеят сред чиста и невероятна природа (особено по времето на пандемията).
– Често правите общи събития с ученици и деца от детски и учебни заведения – какво се опитвате да им внушите още от крехка възраст?
– Това е моята кауза – децата – „Да отворя сетивата им за красотата, да бъдат вдъхновени от изяществото и да усетят уникалната и вълшебна Странджа, да запаля в сърцата им обич към природата, за да я опазят и съхранят. Работата с децата, особено в детската градина, е удоволствие за мен и ми дава вяра, че те ще са още по-добри и по-големи защитници на уникалната природа на Странджа.
