От село Габър до Бургас и увереността, че този свят има нужда от повече добри дела
Дона МИТЕВА
Можем да променяме съдбите на младите хора и да им показваме нови възможности. Можем да променяме и себе си, променяйки другите, стига всичко да се прави с отворено сърце и с вяра, че ще се случи. Така смята Георги Атанасов, който е начален учител, медиатор, доброволец. Млад човек, зареден с оптимизъм и много енергия, която е готов да дарява в името на добра кауза. В момента той работи към Община Бургас и неговата цел е интегрирането на уязвими групи. В Международния младежки център ценят уменията, емоционалния заряд и идеите му.
„Всичко, което използвам от образованието, което имам, е основата и ключов фактор за интеграционните процеси. Но когато работя с младежи и деца извън класната стая, залагам на неформалните методи, които се оказват много ефективни. Те не само допринасят за развитието на учениците, но и им помагат да се интегрират по-добре в общността“, казма Георги.
Роден в село Габър, община Созопол, той поддържа силна връзката с родното си място.
„Виждам много повече причини да остана в село Габър, отколкото да се преместя в голям град.
Всеки може да отиде в града, да учи и да се образова, и аз направих това, но се върнах, за да приложа наученото и да бъда пример за ромската общност.
Много хора бягат от селото, но селата имат нужда от млади хора, които да развиват своите общности. Не мога да си представя да постигна върха на кариерата си без подкрепата и погледа на хората от родното ми място. Колкото и далеч да ме отведе работата,
село Габър винаги ще си остане домът ми,
защото там ме чакат и семейството ми, и спомените“, признава произхода си Георги, без да се притеснява, нито да противопоставя градът на селото.
Напористият млад човек мечтае от малък да бъде лидер и да се занимава с организационни процеси, да работи с хора – млади и стари, които да му вярват. Народните танци са другата му страст. И така – в един момент обединява двете в едно: води фолклорна група, където има възможност покрай танците, в почивките или при участия да разговаря с младите хора, да ги насочва към правилни възгледи и да им помага да се интегрират.
„Чрез много обучения и участия в лагери на младежки организации се развих като активист и доброволец. Това ми даде увереност и мотивация да поема инициативата да допринеса за интеграцията на ромите в моята среда.
Народните танци винаги са били моята страст,
а вече и на много млади хора. Чрез тях те не само усвояват културата, но се учат на отговорност и работа в екип, което ще им помогне значително в живота“, разказва за заниманието си с народни танци и сформираната група. Но неговите успехи не свършват само с танците:
„Извинявам се, но няма да бъда скромен – имам много постижения в образованието и личностното си развитие. Смятам, че като млад ром съм успял да се реализирам.
В работата - всяко постижение ме удовлетворява. Работя с младежи и им помагам, създавам инициативи без да получавам заплащане, а когато видя как те се развиват и знам, че съм допринесъл поне малко, това за мен е най-голямото удовлетворение.
Най-голямото ми постижение обаче е, че едно ромско момче от малкото село е успяло да влезе в общинско предприятие. Младежкият център ми дава вдъхновение и възможности да се развивам. Имаме страхотен екип с колеги, които ме подкрепят и работят за благото на младежите в Бургас“, споделя младият мъж.
Заговаряйки за колектива, в който работи, Георги излиза от рамките на личната си съдба, която може да бъде пример не само за младите хора от общността, но и за такива, „родени със сребърна лъжичка в устата“, които не знаят какво да правят с живота си, нямат цел, а се влачат по течението, отегчени от факта, че са материално
„Определено имам много хубави моменти в работата си, които никога няма да забравя.
Всеки ден ми носи нови предизвикателства и емоции.
Един от най-запомнящите се моменти беше, когато работих с група младежи по проект за социална интеграция и, след месеци на труд и усилия, те изразиха благодарност и споделиха как участието в инициативата е променило живота им. Това беше не само удовлетворение за мен, но и доказателство, че можем да променяме съдбите на младите хора и да им показваме нови възможности“, разказва Георги.
За дейността си като доброволец той е категоричен: „За мен доброволчеството е, в една дума, мисия – лична и благородна. То е не само отдаденост на кауза, но и шанс да дадеш част от себе си за по-добро бъдеще на другите, без да очакваш нещо в замяна“.
За профила на ромите и как те да бъдат разгадани и приети като част от съвременното общество Георги казва: „Най-важното, което трябва да се знае за тези хора, е, че те са много сърцати, топли и гостоприемни. Това е същността на нашата култура. Въпреки че може да изглеждат като буря от емоции, определено - не са лоши хора.
Не мога да отрека, че има такива, които не искат да се интегрират, но не съм сигурен дали са толкова много. За съжаление, медиите акцентират върху негативните примери, а забравят за многото образовани и заможни хора, които работят и се интегрират успешно. Те не попадат в светлината на прожекторите. Вътре в нашата общност няма разделени“.
В контекста на разговора за медиите Георги не пропуска да благодари на „Черноморки фар“ затова, че публикува новини, които не само информират, но и зареждат с положителна енергия. И споделя добрите примери не зависимо от това от каква етническа група са те.
„Това е рядкост в тези среди, където често акцентът пада върху негативните аспекти,
а позитивните истории остават в сянка.
Такъв подход е от изключителна важност не само за мен, а и за голяма част от нашия етнос, защото вдъхва надежда и подкрепа за общността и това се оценява“, натъртва той.
Зачекваме темата за ранните бракове, с които се славят ромите и Георги бърза да контрира: „Това е доста многостранен въпрос. Ако говорим за ромите, които вече са се интегрирали, не се толерират в никакъв случай ранни бракове.
Въпреки това, в част от общността все още се наблюдава практика, при която възрастните дават избор на децата си, но същевременно средата влияе негативно. Децата често смятат, че бракът е най-важното в живота им, защото това е ценност, която им се предава от обкръжаващата ги среда, а не от индивидуален избор“.
Връщам разговора към неговото семейство, моля Георги да разкаже за него.
„Имам прекрасно, голямо семейство, за което съм безкрайно благодарен. Родителите ми винаги са давали всичко от себе си, за да не повторя тяхната съдба и да имам по-добро бъдеще. Те ме научиха на ценността на труда и отдадеността.
В живота ми има и друга невероятна личност – моята съпруга Мария Атанасова. Без нея не бих виждал смисъл в много от нещата. Тя е моята мотивация и сила, защото знам, че зад всеки силен мъж стои една силна жена. Заедно гледаме в бъдещето с надежда и увереност, че ще можем да помагаме още повече на хората. Защото вярваме, че да помагаш е истинското доброволчество, и този свят има нужда от повече добри дела и взаимна подкрепа“, разказва с увлечение за най-близките си хора Георги.
Имайки опит в работа с НПО, младият ром вижда правата и задълженията на всеки един човек в социален аспект като основа за изграждане на по-справедливо общество.
„Правата трябва да осигуряват достъп до равни възможности за всички, независимо от социален статус, етнос или други различия. Задълженията от своя страна, са свързани с отговорността да се уважава и подкрепя човешкото достойнство, да се създават условия за социална интеграция и равенство. В контекста на работата ми с уязвими групи, вярвам, че е важно не само да се защитават правата на тези хора, но и да се насърчават активното им участие и поемането на отговорности за личното и общностно развитие“.
Съвсем скоро своите възгледи и опит за успяване Георги Атанасов ще може да изложи и сред учениците от Професионалната техническа гимназия в Бургас, където преобладават такива от уязвими групи. Те са будни, усмихнати и емоционални млади хора. Със сигурност двете страни ще си допаднат, защото емоциите и стремежът към по-добро бъдеще ще са основата за онези добри дела, които биха планирали и извършили заедно.
