Почитаме паметта на св. Софроний Врачански

Днес Църквата чества паметта на Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, който по-късно става Врачански епископ. Макар и прочут възрожденец, малко са българите, които знаят, че е канонизиран за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964, две години след канонизацията на св. Паисий Хилендарски.

Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия и е шивач на дрехи от дебелия вълнен плат аба, но е устремен към духовни занимания.

През 1762 година, когато е написана „История славянобългарская“, Софроний е ръкоположен за духовник. Започва работа като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със св. Паисий Хилендарски през 1765 г. Отец Паисий му показва своята история, на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Повлиян от идеите на Паисий, поп Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история.

При първия препис от 1765, който се приема за най-точен, заглавието е изписано „История славнобългарская“, а впоследствие се е превърнало в „славяноболгарская“. Преписвачите от по-късния период тълкуват Паисиевото заглавие по посока на историческата епоха, в която са живели. Думата славянска не е позната към тогавашното време.

Останал вдовец, поп Стойко е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний на 17 септември 1794 година, а врачани посрещат с трепет, радост и надежда първия врачански архиерей, който е българин. Той е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност.