Битка в небето: Дронове срещу антидрон технологии

Сигурност. Експерти говорят за урока от инцидента над летище София и бъдещето  на въздушната сигурност

Дона МИТЕВА

Дроновете само за забавление и снимки от въздуха ли са? До каква степен могат да бъдат заплаха, или пък улеснение за динамичния ни живот?  Трябва ли да се притесняваме от бъдещата им употреба? Тези и много други въпроси възникнаха след инцидента на софийското летище. Чуха се различни тълкования – част от които в сферата на конспиративните теории. Други разумни и точни: не сме готови за такова предизвикателство. Трябват спешни промени в законодателството.

Проект на Закон за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) бе публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията.

Той предлага на законово ниво да бъде въведена забрана за експлоатацията без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство в географските зони на безпилотни летателни системи, в които експлоатацията им е ограничена или забранена; в управляемите структури на въздушното пространство, активирани в съответствие с наредбата и охраняемите граници на летищата за обществено ползване.

С предложението се уреждат и последиците от нарушаване на забраната за експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство. За постигане на посочения резултат е предвидено също да се извърши промяна в Наказателния кодекс, като се създаде основание за наказателна отговорност на лицата, които експлоатират безпилотно въздухоплавателно средство без разрешение. Това пише на Портала за обществени консултации.

Предприетите мерки са след случая с дрона, който наруши въздушното пространство над летище София и възпрепятства графика на шест кацащи и излитащи самолета.

Констатациите на министъра на транспорта

„Става въпрос за дрон тип „крило“, който е от сравнително голям обем – над 30 кг, с около 1,5 метра размах на крилете. Обезпокоени сме. Такива дронове не се намират обикновено, те са специално изработени и могат да имат двойна употреба. Уменията да се управлява такъв дрон тип „малък самолет“ означава, че някой е със специална подготовка и такива възможности“, подчерта тогава министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.

По думите му „става дума за провокация или някой се опитва да тества системите за сигурност на летището“.

„Но така или иначе изводът е един – има пропуски и тези пропуски трябва да бъдат запълнени“, допълни още министърът по време на брифинга.

Министърът обясни, че ще се въведат две системи за защита от дронове – една, управлявана от оператора на летището, която да покрива самата аерогара, и друга, управлявана от държавата, която да засича дронове в радиус от около 20 км.

Въвеждането в експлоатация на системи за заглушаване на дронове ще се отнася не само за летището в София, а и за другите международни аеропортове в страната, каза Караджов след срещи с операторите им. Това включва и летището в Бургас, както и тези във Варна, Пловдив, Горна Оряховица.

Засега не се посочва в какъв срок ще се извърши това.

Конкретният дрон не е случаен

„Конкретният дрон е бил голям, щом е засечен от антените на РВД. Тоест няма как да е закупен от дете в супермаркет примерно, това е скъп дрон и пребиваването му толкова дълго време на пистата и в зоната на летището определено говори, че не е случаен. Добре е властите и разследващите да проверят кой произвежда или притежава такива дронове в България и да се търси отговор – какъв е интересът и на кого зад това нарушение и бих казал престъпление. Но решението е да се поставят антидрон системи и то работещи, а не корупционни схеми, които в този случай могат да доведат до сериозни инциденти и човешки жертви“, така разсъждава във връзка със случая Стайко Топалов. Той е международен експерт с дългогодишен опит в областта на клетъчната киберзащита и антидроновата сигурност в ключови сектори като отбрана, авиация, енергетика и финанси. Топалов консултира организации от публичния и частния сектор, институции, правителства, банки, корпоративни групи и обекти от критичната инфраструктура в Европа, Близкия изток, Азия и Африка.

 Демонстрация на антидрон защита

В многобройните си международни проекти, много от които иновативни, Топалов демонстрира своя богат опит и академично лидерство, като винаги предлага проактивни, точни и приложими решения, осигуряващи на клиентите му стратегическо предимство в сложните предизвикателства на глобалната икономика, заплахите и други критични ситуации.

Топалов консултира службите за сигурност и военните структури в борбата срещу електронната война и фалшивите новини.

Той има бакалавърска степен по бизнес администрация от Международното висше бизнес училище и магистърска степен по медицински мениджмънт от Медицинската академия в София. Живял е в пет държави и е базиран в България и Монако.

Топалов е член на Атлантическия клуб, съосновател на Водородната кооперация и съветник към Министерството на транспорта на България.

Летищата са само върхът на айсберга

Освен че темата със сигурността засяга всички международни летища у нас, питаме го как стои въпросът и с другите обекти от националната сигурност.

„Летищата са само върхът на айсберга. В последните години виждаме, че заплахите от дронове вече не са хипотетични – те са реалност. Освен летищата, критичната инфраструктура като атомни електроцентрали, военни бази, държавни институции и дори големи индустриални обекти са потенциални мишени.

За защита на тези обекти се използват различни антидрон решения в комбинация или поотделно, в зависимост от конкретните нужди. Например:

Сензорни системи – Радиочестотни (RF) сензори, акустични детектори, радари и камери със софтуер за разпознаване на дронове могат да откриват и идентифицират заплахата още преди тя да достигне обекта.

Заглушаване и смущаване – Специализирани системи могат да прекъснат комуникацията между дрона и оператора му, принуждавайки го да се приземи или върне обратно.

Физическо неутрализиране – Включва решения като дрон-прехващачи, които улавят враждебни дронове с мрежи, както и лазерни системи, които могат да ги неутрализират на място.

Има и киберметоди – При по-напредналите системи е възможно да се „хакне“ вражеският дрон, като се поеме контрол върху него и се неутрализира без физическа намеса.

В момента в България темата набира скорост, но има още доста работа – важно е не само да разполагаме с технологии, но и да има ясна регулация и стратегия за защита на ключови обекти“, обяснява експертът.

Забранените зони

По думите му информация за забранените зони има на няколко сайта в българското онлайн пространство и на голяма част от картите на самите приложения за управление на самите производители на дронове.

На сайта на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГВА) също има такава карта. Там е изписан и следният текст: „Всички пилоти и оператори на Безпилотни летателни системи (БЛС), са длъжни да се информират за условията за достъп в дадена зона преди всеки полет.

Преди всеки полет дистанционно управляващият пилот е длъжен да свали json файла с информацията за установените зони на БЛС и да го качи и/или актуализира посредством функция за геопространствено ориентиране, с която е оборудвана БЛС.

По време на полета всеки дистанционно управляващ пилот е длъжен да проверява на всеки 15 (петнадесет) минути има ли активирана зона, засягаща района, в който се провежда полета и при наличие на такава да прекрати полета с БЛС.“

Новата технология променя правилата на играта

Изхождайки от конкретния случай, който все пак е с щастлив край и не съвсем ясни изводи и последици, знаейки и това, че дроновете, разбира се, с по-малки мащаби, както изкуствения интелект навлизат все по-сериозно в употреба, логично се налага и въпрос: ще ставал ли дроновете с времето още по-сериозна заплаха?

Може ли да се  стигне до демонизирне на една нова технология, която има бъдеще заради подобни случаи. Някои медии си позволиха да развият и конспирационната теория, че това не е първият и единствен случай на навлизане на дрон във въздушното пространство на софийското летище.

„Краткият отговор – да, и то със сигурност. Дроновете стават все по-достъпни, по-умни и по-трудни за засичане. Ако преди време основната заплаха бяха любители, които случайно навлизат в забранени зони, днес говорим за целенасочени атаки, контрабанда през граници и разузнавателни операции с малки, почти незабележими дронове“, подчертава Топалов и допълва: „Технологията се развива много бързо – новите дронове могат да летят по-дълго, да носят по-големи товари и дори да работят автономно, без оператор. Това ги прави особено опасни за обекти с висока степен на сигурност. Виждаме вече случаи, в които дронове се използват за шпионаж, за саботажи и дори за военни атаки.

От друга страна, развиват се и антидрон технологиите, така че това е надпревара между щита и меча. Колкото по-напреднали стават дроновете, толкова по-иновативни трябва да бъдат и защитните решения.

Винаги, когато се появи нова технология, която променя правилата на играта, има риск тя да бъде демонизирана заради негативните примери. Но това не означава, че трябва да я заклеймим.

Дроновете са перфектен пример – да, има случаи, в които се използват за нелегални цели, но това не бива да засенчва огромния им положителен потенциал. Те революционизират индустрии като логистиката, земеделието, киното, спасителните операции и много други.

Важно е да подходим умно – вместо да ги забраняваме или да създаваме паника, трябва да изградим ясни правила и ефективни мерки за сигурност. Всяка технология може да бъде използвана както за добро, така и за зло – въпросът е в това как я управляваме.

Изоставаме при въвеждането на услуги с дронове

Стефан Христозов е главен асистент в Института по роботика към Българската академия на науките и секретар на JEDA (Joint European Drone Associations) – организация, обединяваща националните асоциации на безпилотната авиация в Европа. Основател е на компанията „Безпилотни системи България“, с която има амбицията да разгръща системи за управление на трафик от дронове, и участва като експертно лице в неформалната група за дронове към DG MOVE (Генерална дирекция за мобилност и транспорт към Европейската комисия).Той е категоричен, че страната ни изостава при въвеждането на услуги с дронове.

Стефан Христозов предупреждава, че са изпуснати дълги периоди от време за изграждане на компетенции

„Причина за това е кръговратът от неинициативни институции и като резултат – малко заявки за разрешителни на такива бизнеси. Регулаторната несигурност е причина за застоя в сектора. Безпилотните системи за бизнеса са все още далечен мираж. И според мен тук проблемът дори не е само регулаторен, а в създаването на способности.

От друга страна, има много потенциал в България, просто е пръснат. Иначе има какво да се работи и е достъпно и за отделни хора и за малки компании. Просто някак си трябва да стане стратегическа цел за държавата. Някакви перспективи да бъдат вкарани в най-елементарния документ – стратегия ли ще е, пътна карта ли ще е – просто трябва да е на високо ниво. И от там да се тръгне и надолу да работят всички останали, включително и университети“, казва той.

Намерен ли е собственикът на дрона нарушител

Пак във връзка с конкретния случай на дрон в зоната на софийското летище, не става ясно нищо за собственика на конкретния дрон, или друг имагинерен такъв вид нарушител. Властите разполагат ли с оборудване за целт?

„Честно казано, шансът да се намери собственикът на дрона в България е почти нулев. В момента нашите власти просто нямат необходимото оборудване и технологии, за да проведат такова разследване.

За да се идентифицира даден дрон и неговият оператор, са нужни специализирани системи, които да засекат радиосигнала, да определят типа на дрона и дори да локализират човека, който го управлява. В много страни вече има такива решения, но у нас на този етап липсват.

Реално, ако някой пусне дрон над забранена зона, единственото, което може да се направи, е да се разчита на късмет – например той да се разбие или някой да го заснеме с достатъчно детайли. Но систематичен начин за проследяване и залавяне на нарушителите в момента просто няма“, казва Топалов.

Цивилни и военни решения при антидрон защитата

Експертът обяснява, че антидрон защитата е комбинация от технологии, които засичат, идентифицират и неутрализират дронове, които навлизат в забранени или чувствителни зони. Технологията се развива изключително бързо и това означава, че подходът към защитата трябва да бъде разделен на цивилни и военни решения.

„Цивилните решения обикновено включват системи за откритие и мониторинг, които могат да се използват на летища, за защита на критична инфраструктура и дори на обществени събития. Тези системи трябва да са ефективни, но и да съобразяват безопасността на обектите и околната среда, като ограничават инцидентите с граждани.

Военните решения, от друга страна, често включват по-агресивни подходи за неутрализиране на дроновете, като заглушаване на сигнали, прехващане с други дронове или използване на лазери за сваляне на дронове в непосредствена близост.

Общият принцип е: Откриване – използват се радари, радиочестотни (RF) сензори, акустични детектори и камери с изкуствен интелект, за да се засече дронът още преди да стигне до обекта.

Идентификация – системата може да разпознае какъв модел е дронът, дали е част от разрешен трафик, или представлява потенциална заплаха.

Дроновете революционизират индустрии като логистиката, земеделието, киното, спасителните операции

Неутрализация – в зависимост от ситуацията, дронът може да бъде заглушен, принуден да се върне, хакнат или дори физически свален с мрежа, лазер или дрон-прехващач“, проследява стъпките Топалов и заключава: „Основната цел на антидрон защитата е не само да осигури безопасността на обекта, но и да може да се адаптира към различни заплахи – независимо дали става въпрос за ежедневен инцидент с любителски дрон, или за сериозна терористична заплаха“.

Липса на компетенции

Все още, чисто регулаторно, рамката, по която минават разрешителните за услуги с използване на дронове, се базира най-вече на оценка на рисковете, т.е. се оценяват рисковете на всяка мисия, като винаги остава зона за интервю, в която трябва да протече дебат между оператор и инспектор, обясняват специалистите.

„Последното обаче е на практика невъзможно заради липсата на компетенции. „Изпуснати са дълги периоди от време за изграждане на компетенции. За тези пет години, откакто регулациите са вече известни и в сила, някак не си създадохме процедури, не генерирахме една агностична точка, от която да може инспекторите да започват да работят с отделни клиенти“, казва Христозов.

Според него резултатът е, че в момента на много хора им е по-лесно просто да махнат с ръка и да кажат: „Като дойдат да ме глобят, тогава ще говорим“. По думите му голям брой фермери попадат именно в тази „Специфична“ категория (средната от трите според европейското законодателство, наред с най-масовата „Неограничена“ и най-тежката „Сертифицирана“), но не са си подавали изобщо заявление. А и да решат да го направят, ще се сблъскат с определени дефицити в ГВА.

Прогнозите

За повечето незапознати дроновете продължават да са играчки за правене на видеа и снимки или пък военни машини, разработвани във вече значителен брой страни.

Всъщност най-големият потенциал на безпилотната авиация е при услугите, от които занапред се очаква да се възползват бизнеси от най- различни сектори.

Според прогноза на SESAR (Single European Sky Air Traffic Management Research and Development) от 2016 г. се очаква пазарът на дронове в Европа да достигне 10 млрд. евро през 2035 г., като по същото време стойността на свързаните с тях услуги ще представляват около половината от тази сума.