Жест. Министърът на енергетиката Жечо Станков със специален поздрав за единствената жена ел. диспечер в България
Дона МИТЕВА
Веселина, или както всички я знаят – Веса Григорова, е мъжко момиче: енергична, с характер и с бистър ум. Цял живот е работила със силния пол и твърди, че може да превъзпитава онези, които се смятат за твърди характери. Компромиси трудно прави. Има железни принципи. Още се разказва в средите на енергетиците от нейното време култова случка от соца с другаря Николай Жишев, първи секретар на БКП в Бургас, смятан за най-влиятелния мъж в цялата Бургаска област.
На 90-ия си рожден ден тя получи две торти, специални поздравления от колегите, приятелите, музикантите и дори от министъра на енергетиката Жечо Станков – бранш, на който е отдала целия си трудов живот.
Веса Григорова остава
единствената жена ел. диспечер в историята на българската електроенергийна система.
Това е оперативно управление на кризи, командване на подстанции и какво ли още не. Изисква се бърз ум и светкавични решения.
Крехка, усмихната, приветлива, любопитна, тя с удоволствие разказва за своята кариера, за работата на смени, за всичко онова, през което е минала в трудовия си път.
Веселина Григорова, диспечер в Командна зала на „Електроснабдяване“ – Бургас
„Завършила съм Механотехникума – със специалност „Електротехник – силни токове“. Бяхме по три момичета във всеки випуск. Водеше се средно специално образование и учехме пет години. Имаше разпределение тогава. Като завърших, ме разпределиха в Ямбол в текстила. Звъня аз там и питам важи ли разпределението ми, а те ми отговарят, че нямат нужда от мене. Ами сега… чудя се аз къде ще започвам работа. От една позната, завършила преди мене техникума, разбрах, че търсели хора за ТЕЦ „В. Коларов“ в мина „Черно море“, на който се дължи електрифицирането на Бургас и региона. Отивам там – те готови още на другия ден да започна работа“, разказва Веса за началото на трудовия си път. Става дежурна на главно табло, където вече работят момичета от предходни випуски на Механото.
Намират се със съпруга си – Стоян Янков, също възпитаник на Механотехникума в ТЕЦ „В. Коларов“. Работят в една и съща смяна.
След години работа се мести в ТЕЦ-а на „Нефтохим“, където изкарва десет години като началник-смяна.
И от там – в окръжното предприятие „Енергоснабдяване“ – в командната зала като електродиспечер в електроразпределителната мрежа – цели 20 години.
Друга любопитна подробност, освен това, че е единствената жена в цяла България на тази позиция, е и фактът, че тя и колегите ѝ са пряко подчинени на Националната диспечерска служба и на министъра на енергетиката. Работи само с мъже, те са ѝ подчинени.
„Не е лесно да се работи с мъже,
но с годините и с опита разбрах, че може и да бъдат превъзпитавани. Сигурно съм им досаждала, като съм изисквала грамотно попълване на журналите“, разказва Веса, обяснявайки за оперативния дневник, където тя по собствена инициатива оптимизира начина на воденето и архивирането на оперативната информация.
Обяснява и как е правила месечния енергиен баланс без днешните комуникации…
Вероятно този вид „самодеен контрол“ понякога е досаждал на колегите ѝ, дава си сметка за това жената, но пък е убедена, че това е било правилно и така е трябвало да се случват нещата – подредено и грамотно. Защото работата е екипна, тежка и отговорна.
Веса в компанията на съпруга си и колеги
„В тази екипна работа имаше не само партньорство, но и приятелство, уважение. Това го доказа и моят деветдесети рожден ден, на който дойдоха много мои бивши колеги, за да уважат личния ми празник.
Няма как да не се иска всичко да е точно, защото от нашата работа, от точността и акуратността често зависеше животът на колеги, с които работя на терен.
23 подстанции и още три тягови, които са на железниците, са под наше управление. И както неведнъж се подчертаваше: „личности с мудност на психическата реакция не могат да я работят тази работа“, обяснява за естеството на задълженията си единствената жена сред работещите на тази позиция.
Опираме до
времето в соца, когато имаше режим на тока – два часа свети, два не свети
Градове и села бяха като цветомузика.
„Получавала съм много заплахи, обаждаха се по телефоните в дежурната с псувни, особено пък като чуеха гласа на жена… Казвали са ми, че ще ме убият. А аз какво съм виновна. Изпълнявам разпореждане. Режимът кога и къде ще има ток и кога и къде няма да има е обявен предварително. Случват се и критични ситуации – някой заседнал в асансьора, друг болен трябва да бъде свален с носилка… какво ли не“, разказва за онова трудно време Веса.
И се сеща за една случка, която без малко да ѝ коства работното място: Тя е дежурна – спира тока в района на бургаската стоматология. Но точно в този момент на зъболекарския стол бил другарят Николай Жишев. Звъни медицинската сестра на зъболекаря: така и така, трябва да пуснете тока на стоматологията, защото другарят Жишев е на стола и стоматологът трябва да си свърши работата.
„Изобщо не се притесних. Отговорих така както отговарям на останалите граждани: „Когато дойде моментът по график, ще възобновим ел. захранването на района”, споделя случката с усмивка възрастната дама.
Естествено, над главата ѝ е надвиснало наказание за това как е дръзнала да не удовлетвори желанието на първия мъж в Бургас.
„Тогава шеф на Енергото беше Вили Димитров – и той не позволи да ме накажат“, довършва разказа си Веса.
Нейните принципи през целия трудов път са били:
„Направи си сам работата“, „Търси златното сечение“, „Работата да бъде по канап“. Води се и от двата правилника, които и до ден днешен знае като „Отче наш“ – правилника за техническа безопасност и този за техническа експлоатация.
По онова, старото време, е награждавана. За петдесетата си годишнина става „Отличник на Министерството на енергетиката“.
Но си признава, че
поздравлението на сегашния министър на енергетиката Жечо Станков я радва повече
Тя си го носи в раницата и с удоволствие го показва.
В него се казва: „Уважаема госпожо Григорова,
Поздравявам Ви със забележителната 90-годишнина с пожелания за здраве и нови жизнени сили. Вие сте чудесен пример за поколения енергетици, защото целият Ви трудов път е бил изцяло в служба на нашия отрасъл – в производството на електрическа енергия, електроснабдяването, изграждането на националната ел. мрежа, при текущи ремонти и отстраняване на аварии, включително в тежките години на кризи и режим на тока.
Това е живот на битки с изпитания и предизвикателства, който действително е посветен на българската енергетика, и аз използвам тържествения повод, за да Ви благодаря сърдечно за тази всеотдайност.
Още веднъж Ви поздравявам и Ви желая здраве, бодрост и дълголетие. Нека удовлетвореността от добре свършената работа бъде пътеводно начало за Вашите последователи и наследници“, завършва поздравлението от министър Станков.
Даниела Божинова,
която бе народен представител 49 НС от Бургас (ПП-ДБ), доктор на политическите науки, арабист, американист, е дъщеря на Веса Григорова.
Тя признава, че в детския ѝ свят има думи и изрази като „прекъсвачи“, „турбини“, „работа в паралел“, които не са съвсем като за момиче. Казва, че е повече гледана от баби и прабаба, заради работата на смени на двамата родители. На шега споделя, че и тя малко е работила в енергетиката. Понеже е завършила арабистика и решава да си усъвършенства езика – отива като преводач в Либия, където сърби строят енергиен обект, а българската страна е контрол по строежа. Така все пак доближава и своето битие до това на двамата си родители, макар и за малко.
Веселина Григорова с дъщеря си Даниела Божинова пред Европейския парламент
От миналото и работата на Веса Григорова прехвърляме разговора към настоящето:
„Сбъркаха, много сбъркаха за това, че нашите не построиха „Белене“. Ако имахме втора атомна централа, щяхме да продаваме ток на комшиите“, категорична е тя. Тук дъщеря ѝ Даниела Божинова не сдържа своето несъгласие – като зелен политик, тя е против изграждането на нови ядрени мощности и смята радиоактивните отпадъци за един от големите проблеми на това производство на електроенергия.
Веса не е жена, която
ще седне в апартамента и ще стои мирна.
Всеки четвъртък тя посещава „Социално кафене“. Там също е създала ред и организация.
„Нашата общност си има химн. Химн на група „Надежда“. Аз съм диригент на хора, който го изпълнява. Знам много стихотворения наизуст. Рецитирам ги. Така подемат и другите. Правим си интересни сбирки, емоционални“, обяснява за сегашните си занимания дамата.
Често се шегува, че шейсет- и седемдесетгодишните са младежи и девойки за нея.
С внучките
Само че който я познава, със сигурност си мисли, че голяма част дори и от тридесетгодишните могат да изглеждат като престарели пенсионери, ако бъдат сравнени с мъжкото момиче Веса Григорова.
Тя може още да мечтае, да рецитира и да иска нови предизвикателства от живота.
Засега е обещала на приятели и близки, че и догодина, нищо че не е кръгла годишнина – пак ще се съберат всички за да отпразнуват рождения ѝ ден.
