Магдалена Динева
„Лулите в експозицията "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" са оригинали и не са показвани до сега. Те са направени от глина и датират от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век. Намерени са в Бургаски регион – по-голямата част и по-запазените са от Акве Калиде, а другите са от Созопол, Несебър, Поморие“. Това сподели пред репортер на „Черноморски фар“ екскурзоводът на Археологическия музей в Бургас Гергана Данабашева.
И допълни, че от музея се надяват да покажат и още лули, тъй като такива има. „Имаме редовни посетители, които ще видят нещо ново, освен летните ни изложби. Наистина има интерес към лулите. Даже сутринта ме спираха по улиците и ме питаха за тях“, с усмивка каза екскурзоводът.
Ранната употреба на керамични лули в територията на съвременна България може да се постави в началото на 17. век, когато пушенето на тютюн навлиза в Османската империя. Първите лули имат права форма и са силно повлияни от западноевропейските аналози. Чашката, в която се поставя тютюнът, има форма на пресечен конус. В долната си част тя постепенно изтънява, като под прав или тъп ъгъл плавно преминава в дълга тръбичка. Обикновено тези лули, след изпичане, имат бял цвят. За употребата им не е било необходимо допълнително приспособление.
Производството на богато декорирани лули в територията на съвременна България започва от началото на 18. век. Гергана Данабашева сподели, че лулите имат негативна и позитивна украса. Негативната украса се оформя преди изпичане на глината с помощта на зъбчато колело, щампи с различни форми, инструменти с остър връх, тънко влакно или тел. Този тип украса се нанася предимно върху чашката на лулата, чиито по-голям обем дава възможност за оформянето на орнаментални мотиви и композиции. Най-популярни са изображенията на геометрични линии, фигури и стилизирани растителни мотиви, които в различни комбинации покриват основата на чашката.
От друга страна, позитивната украса се изработва при формуването на лулата в калъп или чрез допълнително прибавяне на пластични орнаменти, преди изсъхване и изпичане на глината. Тя се разполага предимно върху накрайниците на тръбичките, чиито по-малки размери затрудняват оформянето на мотиви и комбинации с врязана украса. Върху части или по целите тръбички се изобразяват стилизирани флорални мотиви, допълнително обогатена с врязана украса.
Доста често има и малък печат (щампа/сигнатура), посочващ центъра и/или името на производителя. Това не е украса, но се полага за представяне и „реклама“ на производствения център – вид „търговска марка“.
Почти до последната четвърт и/или самия край на 19. век лулите активно се използват в територията на съвременна България. В по-късните години този занаят постепенно замира.
Заедно с лулите изложбата представя и историята на тютюна. „Актът на пушене на тютюн търпи динамика. Първоначално тютюнът се е дъвчел и смъркал. На по-късен етап се е пушел с лули и наргилета. Последният етап на употреба е пушенето на папируси и пури“, разказа екскурзоводът.
Експозицията ще бъде налична до края на летния сезон.
