Магдалена Динева
Обичаят „Лазари“ бе представен в Етнографския музей в Бургас от самодейната група „Еркечко наследство“. Събитието е част от културната програма на Община Бургас по повод Великден и се организира със съдействието на Регионалния исторически музей.
„Еркечкото лазаруване е най-дългоочакваният празник в селото“, споделя Златка Стоянова – ръководител на групата.
Този древен обичай се отличава с това, че в Еркеч празникът се отбелязва не само в съботата преди Великден, но и в самата неделя. В събота се провежда „Малко Лазари“ – обредът на най-малките деца, които обикалят селото и пеят, като получават яйца за награда. Вечерта големите момичета се обличат в носии, но все още без перата и китките в косите. Те посещават къщите на роднини на „буенеца“ – момичето, което за първа година лазарува с големите и което ги води.
Неделята е кулминацията на празника – „Голямото Лазари“. Тогава всички лазарки са в пълния си празничен вид, с богато украсени носии и с характерните пера на главите. Те обикалят къщите на кумове, млади булки, семейства с деца и всички, които са ги поканили.
След обиколката празникът продължава на мегдана, а по-късно лазарското хоро се извежда към местността „Дольник“. Точно там се включват и момчетата – още една уникална черта на еркечкия обичай.
„Най-характерното за лазарските носии е окичването на главата. Слагат се пера – нагорешни и надолешни, като най-култувите са от петел, наречени „колуни“ “, обяснява още Златка Стоянова.
За първи път беше представен и начинът, по който се "кичат" еркечките лазарки – в каква последователност се слагат мънистените накити, как трябва да стоят перата, кои са особеностите на забраждането в Еркеч.
