Няма по-благодарни очи от това на животно от улицата
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-н Шопов, с колегата Ви Асен Мутафчиев не можахте да присъствате на кампанията в помощ на кучета от общинския приют в Бургас. Тя се оказа доста успешна. Трябва ли да има повече такива мероприятия?
- Да, и аз се чух с организатора Дария Хулка и разбрах, че доста успешно е преминала. Може би дори над очакванията. Дано да има повече хора като нея и да има кой да им помага, защото това не е работа за сам човек. Иначе да, разбира се, че има нужда от повече такива кампании и повече хора да ги организират. Животните на улицата не са се появили сами там. Всичко тръгва от безотговорността на хората. Затова е много добре да чуваме за такива кампании, вместо непрекъснато да чуваме по репортажи за простреляни и тормозени кучета. Трябва да се помисли в тази насока. То и сега не е ок. Могат да бъдат преследвани законово такива извършители, но това просто не се случва.
- Разбирам, че Вие самият сте осиновявал кучета от улицата?
- Да, два пъти ми се е случвало да прибирам куче от улицата, макар и винаги да съм имал друго куче – породисто. Или е било българска овчарка, или немска овчарка. Аз обаче не смятам, че породата е най-важното нещо. Тези кучета, от улицата, те са изключително благодарни. Няма такава благодарност. Тези, породистите, по някакъв начин си мислят, че си им длъжен нещо (смее се). Държат се малко по-специално. Явно си дават сметка, че са породисти. Докато другите просто искат да се борят за любовта ти. Няма по-благодарни очи. Два пъти съм го правил. Едното кученце си отиде преди 3-4 години. Преди две години се появи в един съседен двор едно куче, което на нищо не приличаше. В изключително окаян вид беше горкото. Затова много бързо решихме да го приберем. Това е едно момиче, което всеки един миг демонстрира любовта и благодарността си.
- Предполагам видяхте - тези дни колегата Ви Жан-Клод Ван Дам се намеси в спасяването на бебе чихуахуа?
- Да, видях и прочетох толкова тъпи и иронични коментари. Защо той? Защо това чихуахуа? Ама това ли е най-важното нещо? Ами, да! Това е едно от важните неща. Ако това е наред, много други неща също ще са наред.
- В такъв случай смятате ли, че българинът е узрял за осиновяване на бездомни? За грижата към животните?
- Аз мисля, че има осиновявания, които, разбира се, не са достатъчно. Много кучета заминават за чужбина. Там някак си хората са по-отворени към осиновявания. Там като извеждат на разходка куче не им е най-важното то да е расово. Докато при нас някак си малко повече надделява това. Да се изфукаш с породистото си куче и с новата си кола. Тук това е по-важното. Но иначе имам наблюдения, че не е достатъчно осиновяването у нас и това по някакъв начин трябва да се стимулира. Кастрираните кучета пък са бонус, защото за тях не се плаща и данък, което не е малко.
- Кога да Ви очакваме в Бургас с Асен Мутафчиев за отмененото представление?
- Много съжаляваме с Асен, че се отложи представлението. Има нова дата, която е за 25 ноември. Да се надяваме, че ако не затворят държавата дотогава (смее се) ще се видим с Бургас и бургаската публика за отложения спектакъл. Много обичам града и хората му и се надявам наистина скоро да се видим.
