Киро Проданов
ПЪРВИЯТ СЛЕД БОГА –
или защо приканвам всички приятели: прочетете тази книга на Неда Антонова за любовта и смъртта на Апостола Васил Левски.
Романът по новому поднася факти и събития чрез художествения разказ на двама от основните герои – Евгения Боярова и Михаил Въглев. Цялото повествование, описанията и разсъжденията са от името на самите герои в романа. Интересно поднесени истини и факти, които уж знаем от историята, но и до днес пораждат въпроси без отговори. И любознателност да знаем повече за онова минало.
Най-важният от всички тях – защо за Левски има смъртна присъда без съд в нарушение на турския Наказателен закон? Разказът на героите, включително интригуващите спомени на Иванчо х. Пенчович недвусмислено сочат руската политика в лицето на посланика й в Цариград ген. Игнатиев (граф Лъжко). С делото си Левски се изправя между двете империи - османската и руската. „Ние сме рибя кост в гърлата на двете империи…ни могат да ни преглътнат, ни могат да ни изплюят…а само да ни владеят. И не свобода ни чака, а ново заробване, ако речем да се поведем по акъла на някои платени руски шпиони и вестникари“ - думи на Апостола, предадени от Евгения на поредно комитетско събрание. „За да не изглежда в очите на Европа като поробител, Русия трябва да има пред себе си покорен и благодарен народ“ – така простичко Левски разяснява защо не трябва да чакаме свободата като дар от „по-големия брат“.
И за това са толкова искрени и тъжни думите на един от слушателите му: „Ти ли си дошъл твърде рано при нас, Дяконе, или ние сме закъснели за тебе,брате Левски?!“ Като отговори на този философски въпрос идват сюжетите в романа за разрушителната роля на Димитър Николов(Общи), натрапен на Апостола от БРЦК, а и на хората около него . „Рони се доверието в Дякона, организацията се подкопава отвътре, тялото се превзема от болестите на алчността и жаждата за власт“ – говори с болка отец Матей Преображенски, един от най-доверените хора на Апостола.
В сюжета около провала с обира на пощата в Арабоконашкия проход и действията на героите в романа по време на заседанията на следствената комисия много ярко се открояват силата и влиянието на Левски. Въпреки предателствата на всички около него, той не предава никого. И макар така да не помага на следствената комисия, буди възхищението и респекта на членовете й към самообладанието, с което брани делото на тайната организация. Думи на Али Саиб паша – председателят на комисията: „Защо, о Аллах, си струпал на едно място толкова сила, хубост и кураж и защо тъкмо мене си турил да ги осъждам…“ А Мазхар паша няма да се посвени да каже: „За нашата Велика империя е чест да има за враг този мъж“.
В едно свое интервю за книгата писателката Неда Антонова кратко и ясно обобщава какви сме ние българите – „дребнави в дребното и велики във великото. С гибелта си Левски обръща кармата на България“. Чрез един от героите си - д-р Елизар- авторката убедително внушава, че и нашият народ като редица други е получил Левски като Божи дар,“ образ на времето, което ще дойде. И затуй непонятен и заплашителен. Но пък във всичко истински“. Какво по-истинско от това поколения след поколения в българската земя да израстват мъже на своето време, носещи в душата и сърцето си делото и заветите на Васил Левски!?
Едно от малките истински неща достигнали до нас е любимата му песен „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“. Текстът изцяло е предаден в книгата и когато влюбената в него Евгения Боярова слуша как Той пее, усеща „топлата бистра сълза на плачещия мълком“. Поднасяме я тук за всички читатели в изпълнение на тримата с народната певица Милка Андреева и гъдуларя Георги Русев. Отправям благодарности към тях двамата и специално към Руслан Карагьозов, осъществил записа на песента напълно безвъзмездно – нашият музикален венец в памет на Апостола.
И с благодарност към авторката на книгата. Ще я очакваме на среща с читателите в новата библиотека на Бургас през месец април. Ето и линк към песента:
Слушайки я, у мнозина може да повдигне плач, мълком, като у Него.
Сполай ти, брате, Левски! И нека Бог прости греховете към Тебе на всички, които ги признават. За да не петнят името и обичта ти към народа български.
Защото загадъчното „Народе????“ всъщност e твоето
