Интервю на Георги РУСИНОВ
-Г-н Иванов, как ще коментирате случващото се с „Нефтохимик“?
-Какво да ви кажа? Аз още май месец си подадох оставката. Така че аз съм бил далеч от клуба. Водил съм документите, защото нямаше друг. Изцяло г-жа Златкова и Маринов си управляваха клуба. След това организирах събранието на 24 септември, но така или иначе то до този момент не е вписано. Закона ми позволява да се отпиша сам и аз го направих преди около 15 дни.
-Вече не сте част от клуба?
-Аз имах лично мое мнение още тогава. Дойдох да оздравя клуба. Тя сама казва какво е било направено по мое време. От там нататък какво и защо, аз ги знам нещата, но не искам да коментирам. Водих се само по документи, разписвах всички договори на футболисти. Всеки месец съм тичал да събирам документи на доброволни начала, за да ги подавам в лицензионната комисия, защото знаете, че клубът беше под мониторинг. Държа да подчертая нещо, защото гледам, че има разни коментари. Аз го обявих още при подаване на оставката, че до момента, в който не ме освободят и отпишат от Търговския регистър, ако ми се начисляват пари, аз се отказвам. До този момент заявявам, че пари от клуба не съм получавал. Всичко, което е начислено за тези 8 месеца заплати по 2 000 лева, аз съм се отказал от тях в полза на клуба. Направил съм го заради тежкото финансово състояние. Казах си, че 3-4 месеца ще ги преглътна. По-нататък всичко съм го правил от морална гледна точка. Ако бях казал, че нищо няма да подписвам и да се занимавам с каквото и да е, нищо нямаше да се случи, защото знаете, че ролята на изпълнителния директор е много важна. Аз ако съм бил злонамерен отборът можеше и да не започне първенството.
-Поддържахте ли контакт с г-жа Златкова през това време?
-Да, разбира се. Аз й казах, че това нещо няма как да продължава. Още повече след като напуснаха и доста футболисти. Направих всичко възможно да се играе мачът със „Своге“. Това не го казвам като плюс, защото за мен това не е начинът. Гостите да се преобличат по автобусите. В професионалния футбол това не трябва да се случва. Така или иначе обаче се случи. После с „Монтана“ бяха останали осем футболисти в отбора – петима чужденци и трима българи. Другите бяха юноши на по 16-17 години играещи за пръв път при мъжете. На мен ми беше ясно какво ще се случи в Монтана, защото техният отбор е окомплектован. Няма как 16-17 годишни деца да се борят с тях. Това даже беше излишно. Затова коментирахме, че е най-добре тя да излезе и да даде едно изявление, а вече какви причини ще посочва отговорността си е нейна.
-Г-жа Златкова обяви, че ще връща акциите на общината, но това не е толкова лесно.
-Аз бях мениджър, а по образование съм юрист. Акции могат да се предлагат на всяко физическо и юридическо лице, но отсреща трябва да има желание да се приемат. По този повод не съм говорил една година, за да не нагнетявам напрежение. Така или иначе за мен колкото е виновна г-жа Златкова, толкова е виновна и общината. Говоря като бизнесмен и юрист. Общината след като намира в нейно лице човек, който да поеме клуба със задължения към ноември 2020-а в размер на около 720 хиляди лева и да й прехвърли акциите без пари, за мен означава, че гледа да се освободи от тази фирма, която й е в тежест, тъй като нейното тежко състояние влошава това на общината. Обещаха, че ще помагат, но това не се случи. От там нататък клуба отива по дяволите.
-Общината помага със средства както на клуба, така и на ДЮШ.
-Няма тайни. Много сериозни са разходите за ДЮШ. Огромна е тежестта трите стадиона, които са дадени под наем на „Нефтохимик“. Едното игрище е „Изгрев“, където на месец се фактурират от община между 5 и 7 хиляди лева. Второто е в Българово – там са около 4-5 хиляди лева, а там никой не играе. Третото е в „Долно Езерово“, където теренът и базата са в безобразно състояние. Само тези три обекта утежняват финансовото състояние на клуба с 10-15 хиляди лева на месец. Това е, когато футболният клуб няма собственост откъм бази. Да се допусне това е било абсолютното самоубийство на „Нефтохимик“
-Договорът за спонсорство с „Ефбет“ предизвика доста полемики. Какво стана там?
Договорът е за 520 хиляди лева, които „Ефбет“ си превежда редовно. Обаче 360 хиляди от тях остават за собственика на стадиона – г-н Митко Събев. Остават 160 хиляди. С тях „Нефтохимик“ се задължава да брандира определен брой спирки и автобуси с логото на „Ефбет“. Остават някакви 60-70 хиляди, които са похарчени още преди 2 години. Отделно от договора на нас всеки месец ни се фактурираха суми от по 8-10 хиляди лева за поддръжка на стадиона. Проверявал съм, няма как да има такива разходи, след като имаме 2 домакински мача в месеца. Не ни дадоха да засечем електромерите. Дори и по 1000 лева на мач да имаме разходи. Това са 2000 лева за два мача. Къде са 2, къде са 8? Най-отвратителното нещо беше, че имахме право на една единствена тренировка на месец на стадиона и дори и за нея не ни допускаха. В същото време разбрах, че на управителят на стадиона синът тренира в ДЮШ на „Черноморец“, която тренира на помощния терен и ползва осветление. Излиза, че ние сме плащали сметките, но не искам да хвърлям вина върху никой. Това за мен обаче допълнително убиваше „Нефтохимик“.
-Г-жа Златкова уверяваше, че ще намери спонсори и няма да има нужда от допълнително финансиране, поради което и Общински съвет – Бургас гласува да й се прехвърлят акциите. Намери ли достатъчно спонсори г-жа Златкова?
-Откровено трябва да ви кажа, че това, което видях за тези 8 месеца е, че тя имаше изключителен хъс този клуб да го има. Дали обаче този хъс беше насочен в правилната посока? Визирам вътрешното управление, даване на правомощия в клуба, моето отстраняване и недопускане до някои дейности. Не мога да кажа със сигурност нищо, само това, че наистина търсеше начин. Само, че при тези задължения и при нежеланието на много хора да дойдат да работят в клуба заради слуховете, че виновна е изцяло тя, още преди да вземе акциите, повлия доста негативно на опитите й да оздрави клуба.
-Имаше доста слухове и приказки за уредени мачове.
-По този въпрос имам мое мнение и ако има такова нещо, бих се изказал по следния начин: „Господ гледа!“. Това е много трудно доказуемо, но така или иначе всички сме хора, всичко е възможно, но не можеш да упрекнеш някой за такова нещо. Не смятам, че в тази насока трябва да се търсят някакви причини и предпоставки, свързващи уредени мачове с финансовото състояние на клуба. За мен начинът на управление и невъзможността да се намерят достатъчно финанси да се намерят достатъчно финанси погуби клуба.
-Какво ще се случи сега след като клубът загуби и лиценза си?
-Вчера, когато бях при нея и я убедих, че няма накъде да продължава, няма полезен ход след този шах и мат, аз се разплаках. За мен е кощунство, без значение кой е виновен, в този град и този клуб да не съществува, не да изпадне в по-долна дивизия, а да не съществува. От юридическа гледна точка при отнемането на лиценза, този клуб ще може да играе през сезон 2022-2023 в „А“ Окръжна група. Само, че няма да може да играе, защото дори и да се събере цялото население на Бургас и да съберат пари, за да погасяват задълженията, няма как да се случи, защото фирма, която не функционира, а тя няма да може да функционира до септември 2022-а. До тогава трябва да се вадят само пари и да се погасяват задължения – основно към НАП, футболисти и треньори, доставчици, които водят дела срещу „Нефтохимик“. Няма здрав разум, който да извади такива пари и след като изчисти сметките да започне от нулата. Но това ще е и под нулата. ДЮШ е към СНЦ, но са картотекирани към професионалния футболен клуб, който пък играе под егидата на БФС. В момента, в който се отнеме лиценза, децата остават на улицата. Ще отидат в други школи и отбори, защото удоволствието на всеки юноша, а и на мъж е да играе. Към август-септември „Нефтохимик“ няма да съществува. Това е тъжното. Свалям шапка на привържениците за позицията им. Аз ги разбирам и подкрепям и не го казвам от куртоазия. Те доста пъти ме увещаваха да не подавам оставка. Каквито и усилия да положат обаче, всичко приключи. С тези активи трябваше да се намери начин клубът да е жив – спонсори. И за да съществуваше клубът перфектно, трябва и селекцията да е перфектна. Имаше други фактори за това. Иначе лично по мое мнение с този отбор, тази година, без усилия можеше да сме между 8 и 10 място. С отнемането на лиценза обаче става сложно вече. Абрамович да каже утре, че идва и купува клуба, погасява задълженията и какво? Получава един надпис ПФК „Нефтохимик“ 1962 АД и с това приключва. Пак трябва да чака догодина, за да почне от най-ниското ниво.
-Какво следват, ако не се погасят задълженията?
-Ако никой не извади пари ви казвам, че до 1 месец първо НАП като държавна институция събираща данъците, ще каже, че пристъпва към обявяване на несъстоятелност. Има дела, които са заведение, никой няма да чака. Има такива, които са на финала и ще се предявяват претенции. Догодина дори и да почна в „А“ Окръжна, с тези финансови показатели ще има евентуално прокурист. Той ли ще се занимава да събира футболисти? Колкото и гадно да звучи трябва някой луд да изкара едни сериозни пари и да чака догодина и да намери начин да задържи и децата. Който и да иска да се занимава с клуба трябва да знае, че и проблемът с липсата на стадион и база е сериозен. От там идва липсата на спонсори, защото няма капитал. Но надеждата умира последна! От сърце поздравявам всички, които през тези 10 месеца ги виждах на стадиона и милеят за футбола и „Нефтохимик“.
Очаквайте мненията и на председателя и зам.-председателя на Спортната комисия към Общински съвет - Бургас!
