Интервю на Дона МИТЕВА
Спас Узунов е завършил екология – екологично моделиране и експертизи в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Работи в Българска фондация Биоразнообразие като консервационен експерт и експерт природни местообитания. Той е с повече от 20-годишен стаж в сферата на опазване на биологичното разнообразие, защитени територии и промишлена екология. Преподавател в Пловдивски университет.
- Г-н Узунов, всяка есен от доста години се вдига шум около правенето на диги по плажовете от хората, които ги стопанисват – оправдани ли са тревогите на гражданите, които пускат в социалните мрежи видеа и снимки на диги и направата им?
- За мен като еколог това е силно притеснително. Подобна дейност на такова място има отрицателно влияние върху екосистемата. Границата между морето и сушата (нарича се екотон), е една от най-важните и чувствителни части на морската среда и намесите в нея могат да бъдат пагубни. От една страна, се разрушават местообитанията на много видове, които обитават екотона. От друга, се възпрепятства естествената динамика на пясъците – променя се водното течение и посоката и силата на вятъра. А това е в основата на образуването на плажовете, на зараждането на дюните и тяхното развитие. Това са процесите, които правят брега устойчив. Все пак плажовете са образувани и запазени до днес от природата, а не с багери.
- Концесионерите искат ясни правила – какво означава това от гледната точка на един еколог?
- Съгласен съм, че трябва да има ясни правила – къде, какво, колко, кога и от кого да се прави. При всички случаи тази дейност трябва да се извършва много внимателно и на базата на технически проекти. При това специфични за конкретните плажове, отразяващи специфичните условия в тях. Така могат да бъдат избегнати заплахите от увреждане на морето и плажовете и да се намали конфликтът между собствениците и природата.
- Казвате, че плажът е „чувствителна зона“ – вреди ли събирането на пясъка и на кого?
- Това е директна промяна на характеристики на морското дъно. И се отразява на всички организми, обитаващи зоната на прибоя, независимо дали са пряко засегнати, или не. Неслучайно подобна дейност е изрично забранена в плажове, попадащи в защитени територии, защитени зони и дюни. Последствията, макар и невидими за нас, могат да бъдат проследени далеч от мястото на въздействието. Например като пясъците от плажа не могат да бъдат отнесени от вятъра към вътрешността на плажа, където да се натрупат и укрепят.
- Не смятате ли, че обявявайки се против дигите – еколозите по някакъв начин проявяват консерватизъм...
- Екологията е консервативна наука. Самата дума консервация – опазване, запазване - е основен постулат в нея. И това трябва да е така, защото една от целите й е да осигури устойчивост и запазване на екологичните процеси, за да могат екосистемите да функционират и изпълняват природните процеси.
Но всъщност какво опазват тези диги? Наивно е да смятаме, че ще опазят пясъка, защото морето ги разрушава бързо и се опитва да възстанови баланса. Основната им функция е да защитава строежите по пясъчната ивица. Нашите плажове са натъпкани с всякакви бараки, коптори, чудеса на архитектурната мисъл, сътворени, за да отговарят на термина „преместваеми обекти“. Така че за мен основният въпрос е не дали трябва да изграждаме диги, а дали мястото на цялото това строителство е на плажовете. Защото сега голяма част от този най-ограничен морски ресурс е заета от заведения и не изпълнява природната и туристическата функция на плаж.
- Багер на плажа – колко притеснително е това? Защото на всички е ясно, че с лопата не може да се събере пясъка на един голям плаж.
- Както казах, морето винаги се опитва да възстанови баланса. До този момент няма случаи на спечелени от човека войни с природата. Човешките победи винаги имат мимолетен успех. Така и с багерите. Естествено, че такова чуждо тяло е недопустимо върху плажовете. То е и забранено, ако не ме лъже паметта.
- Какво смятате за идеята плажовете да се стопанисват от общините, така частната инициатива на концесионерите да остане на заден план.
- Концесионери нямат място на плажовете. Цялата система с допускането на частен интерес върху изключителна държавна собственост е бягство на държавата от собствените й отговорности. Интересът на концесионера е частен и той винаги ще се стреми да го защитава. Това е в противоречие с обществената функция на плажовете – както екологичната, така и туристическата. Това го наблюдаваме по всички плажове у нас. Сега те нито опазват природата, нито предлагат висококачествен продукт, нито носят икономическа полза при възмездяването на обществото от експлоатацията на обществения ресурс.
Със сигурност има много по-добри модели за стопанисване на плажове. И те да дават както по-добра защита на природата, така и по-висока стойност на предлагания продукт. Въпрос на дискусия и мъдро решение е. И наистина се надявам новото правителство да има воля за преосмисляне на този квазиикономически модел на управление на плажовете.
- Прехвърлят ли си топката отделните институции като стане дума за събиране на пясъка в диги? Кой трябва да има водеща роля?
- В момента отговорност за процедурите по отдаването на плажовете, контрола и управлението им имат точно 4 министерства и поне 5 регионални администрации. Плюс концесионера. Това със сигурност размива отговорностите и всички ние сме свидетели ежегодно, и то не само с дигите, а и с всички други безумия, които се случват по плажовете ни. Във всеки един случай се назначават безкрайни проверки, сформират се комисии, посещения на място, прегледи на стотици документи. Резултатите обичайно са едни и същи – няма нарушения или ако има, не е ясно от кого са извършени и кой е отговорен за контрола.
Тъй като касае изключително ограничен природен ресурс, според мен, водеща роля трябва да има МОСВ. И водещите критерии в управлението да бъдат как да опазим този ресурс, а не икономическата полза на частните субекти.
Не може, а и не трябва Министерство на туризма да се занимава с въпроси по околна среда, Министерство на регионалното развитие да определя къде има дюни, а МОСВ да липсва от целия процес.
- Има ли места, имам предвид там, където морето наистина през зимата изяжда голяма част от плажа, дигата да е спасение, компромисен вариант.
- Споменах, че ако тези структури е необходимо да се изпълняват - това трябва да стане на базата на технически проект, който да отразява спецификите на конкретния плаж. И понеже тази дейност по съществото си представлява брегоукрепване, а по изпълнение – строителство, т.е. попада в обхвата на Закон за опазване на околната среда (ЗООС), Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Закон за биологичното разнообразие (ЗБР). Ето защо, както всички подобни проекти, и тези трябва да преминават през екологични оценки – ОВОС и/или оценка за съвместимост, за да не се допуска увреждане на природната среда. Така ще може да има и ясна отговорност от концесионерите от една страна, и осъществяване на контрол от компетентните органи – от друга.
- Шефът на РИОСВ Павел Маринов обясни, че на практика няма нарушение, стига за това институцията да е уведомена и да са спазени предписанията им. Така ли е?
- Вярвам, че директорът на РИОСВ вече е успял да осъзнае високата обществената значимост на поста, на който е назначен, и отговорността, пред обществото, която носят действията и решенията му. Защото тази позиция изисква от него да прилага стриктно екологичното и природозащитното законодателство в полза на природата и хората, а не да се явява адвокат на инвеститорите.
Лично аз до момента не съм видял решения на РИОСВ по тези случаи, още по-малко да има предписания по тях, а още по-малко – да е осъществен контрол по изпълнението им. Напротив – свидетели сме вече на скандални решения, изцяло продиктувани от инвеститорски интерес, които са опасни не само за околната среда и биоразнообразието, но са основание за стартиране на наказателни процедури от ЕК спрямо България.
