Дона МИТЕВА
Както при бизнеса, при училищата, така и при църквите сметките за ток са ужасяващи. Това не скрива архиерейският наместник отец Севастиян. Сметките, както на всички останали, така и на храмовете са увеличени между два и три пъти.
Църквите с Булстат
„Виждате какво се случва навсякъде. Бургаска духовна околия не прави изключение от ставащото в страната. Опитваме се да сме твърде обрани при харченето на ток.
Всички храмове и всички манастири сме на промишлен ток. В нито един храм няма битов ток, тъй като за да бъдем припознати от държавата, имаме булстати, с които се легитимираме пред обществото. А при сключване на договор с който и да е доставчик, при условие че имаме Булстат, автоматично ни приравняват на фирми и токът, който ни се доставя, е промишлен“, обяснява свещеникът.
Като ползващи промишлен ток, църквите са на свободния пазар за електроенергия. По-голяма част от храмовете от Бургаска духовна околия имат сключен договор с EVN.
„Потреблението на електроенергия във всеки един храм е почти винаги еднакво. Но при новите цени сметките са два-три пъти по-високи. Опитваме се да намалим потреблението. Ако досега отоплението е било пускано, условно казано, по пет или шест часа на ден, сега се пуска много по-малко. Пускаме го единствено и само когато имаме боголужение. За да може поне за християните, които идват в храма, да се създаде някакъв комфорт“, обяснява отец Севастиян и си дава ясната сметка, че не може да се пести до безкрайност. А сметките показват, че повече от 20% от обичайното потребление няма как да се спести.
Жените, обслужващи храмовете, студуват
Възрастните жени, които обслужват бургаските храмове например и по цял ден стоят там, са навлечени с дебели дрехи и студуват, защото храмовете не се отопляват достатъчно.
Няма и как да се премине на твърдо гориво. Отдавна печките на дърва не са алтернатива за отопление на божиите домове. „Отдавна вече има и монтирани отдушници над местата, където се палят свещите. На други места пък просто са изнесени извън самия храм, за да се пазят иконите и стенописите“, обяснява отецът.
Въпросът с високите сметки за ток е обсъждан в Сливенска митрополия, и то дори още преди да шокират последните фактури. Повод за разговора е бил проблемът с манастира около Ямбол, този в Кабиле, откъдето са изревали от високите сметки.
“Около 6 хиляди лева им беше последната сметка“, казва отец Севастиян и допълва: „Имаме разговор с Митрополията – евентуално да напишем писмо с молба към EVN да предоговорим цените или направо да минем на битов ток. В крайна сметка ние не сме стопански субекти или пък търговски дружества. Ние сме храмове“.
Продаването на свещи не помага
По думите на отеца продаването на свещи, което за повечето миряни е едва ли не рогът на изобилието, вече не стига, за да се покрива стопанисването на храмовете.
„Това е монополна стока, с която стопанисваме храмовете. А манастирите, ако не продават свещи – няма с какво да се издържат реално. Т.е. въртим се в един омагьосан кръг - с продажбата на църковна монополна стока можем да посрещаме вътрешните си нужди – да плащаме битовите разходи и евентуално да правим някакви малки ремонти. А сега излиза, че не можем да покриваме разходите си“, обяснява архиерейският наместник.
В миналото се знае, че църквите са били едни от най-богатите земевладелци. Щедри миряни са дарявали ниви за слава на Бога, от които дадената църква да се издържа. И до наши дни има такива храмове, които притежават земеделска земя, която отдават на селски стопани и получават от нея рента. Но това са по-скоро изключения, отколкото преобладаваща практика.
„В публичното пространство наистина се говори за богати църкви, но реално погледнато нещата не стоят точно така. Да, има храмове, които притежават земя, но това не може да се каже, че важи за всички. И че благодарение на земите църквата може да се издържа. Много е спицифично това, защото например новите храмове, които са построени в последните 50 години, не притежават такава земеделска земя. Единственото нещо, което такива храмове имат като собственост, е земята, върху която са построени. Така че те нямат каквито и да било средства от наеми“, развенчава мита за богатата църква отец Севастиян.
Закъсало със сметките е и манастирчето „Рождество Богородично“
Със сметките е закъсало и малкото манастирче до „Меден рудник“ – „Рождество Богородично“. Там от есента се извършват ремонтни дейности. Когато сестра Ксения е назначена миналото лято за нова игуменка сградният фонд, който намира, е под всякаква критика.
„В края на миналата година се наложи да пригодим няколко помещения за живеене, защото те бяха в окаяно състояние. Заради вътрешностроителните дейности, които обновиха стаи за спане, битови стаи, бани, тоалетни, и сметките за ток бяха много големи. При условие че там още не се живее в момента. Ако не се лъжа, последната фактура за миналата година за ток беше 400 – 500 лева. Ако има постоянно присъствие там, сигурно токът тогава ще бъде много повече“ казва архиерейският наместник.
На този етап още не е коментирано разсрочване на сметките с доставчика на ток, нито това дали ще се търсят спомоществователи. Но ако шоковите цени продължат и занапред, в рамките на пет-шест месеца или година ще се търсят наред с големите ограничения и други пътища. Реална е опасността да се служи на студено.
„Богослужението няма как да го прекъснем. Това е основното задължение на всеки един свещеник – утриното, вечерното богослужение, светата литургия на празника. Студът няма как да спре това. Да не говорим, че има свещеници в по-малките храмове по селата, там свещениците служат в неделния ден на студено. Рядко се отоплява. Ние сме като войници – привикнали сме на всякакви ситуации. Важното за нас е да има богослужение“, категоричен е отец Севастиян. Той си спомня едни времена, които за по-младите хора звучат като кошмарен сън, когато имаше режим на тока в нашата татковина. И в тези години богослужението не е преставало. Божиите служители не мислят и сега за себе си, а по-скоро за миряните, които прекрачват прага на църквите и манастирите.
В Бургаска духовна околия има над 100 храма, които се обслужват от общо 43 свещеници.
Църквата е бутната на заден план
Обществото гледа с недоверие към свещеника – не са свикнали с неговото присъствие. Такава е констатацията на архиерейския наместник. Съди по това, че през последните години отново има едно отдалечаване от вярата и от църквата. „Докато преди няколко години винаги присъствахме на светски мероприятия като начало на учебната година, откриване на офиси и т.н., сега църквата е бутната на заден план“ – отчита промяната бургаският свещеник.
Принципно българинът като цяло е бил и си остава до голяма степен безбожник. Явно и модната вълна от събития да присъства духовник отминава. Вярата на българина опира повече до това да пали свещички, от колкото истински да се моли.
„Сигурно и свещениците имаме вина за отлива, защото в годините – условията са такива, че се опитват да ни сбутат в един ъгъл. Различни са условията. Не искам да се оправдавам, но трудно е да се преподава религия в училищата, например. Все пак тук в Бургас ние сме привилегировани. С Община Бургас си партнираме много добре, но има още неща, които могат да се направят“, заключава свещеникът.
Божиите служители се надяват искрено, че няма да се стигне до онова предишно време, когато в храмовете се е служило само под светлината на свещите, макар и на това да са готови.
