Интервю на Дона МИТЕВА
Златина Караджова се занимава с теория и практика на туризма. Дала си е дума, че ще създаде школа от свои последователи в туризма, които не само ще учат, но и ще преподават и работят в туристическия бранш. Вече има такива – това са дипломантите й, една част от които са учители в професионалните гимназии по туризъм. Има и петимата докторанти, от които всички вече са с последната образователна и първа научна степен „доктор“, изнасящи лекции в различни български университети. „Ние заедно работим, преподаваме и пак заедно сме част от българския туризъм“, казва доц. д-р Караджова.
- Доц. д-р Караджова, в момента светът не е това, което беше. В контекста на промените обичайните дейности и бизнеси търпят развитие. Какво се случва с туризма като цяло – погледнато от Ваша гледна точка на експерт, който преподава и работи в тази сфера?
- Туризмът e най-пострадалият от пандемията отрасъл. COVID-19 има опустошаващ ефект върху нашия бранш. Затворени и фалирали бизнеси във всички подсистеми на системата „Туризъм“, а именно: хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска, транспортна, аниматорска и сферата на допълнителните услуги. Намалени доходи, а някъде тотална липса на такива. Пълен отлив на желаещите да работят в бранша, преориентиране на квалифицирани кадри, емиграция в чужбина, включително спадащ интерес сред младите хора да изучават специалността… Но въпреки всичко аз съм оптимист. Работейки в бранша повече от 25 години, съм виждала и други кризи, през които системата на туризма е преминала, и от личен опит ще ви кажа, че туризмът е индустрията, която най-бързо се възстановява, просто защото ние, хората, сме устроени така, че пътуванията и развлеченията, които си доставяме, сменяйки постоянното си местоживеене, са иманентна част от начина на живот на съвременния човек.
- Моля очертайте облика на днешния турист – българин и чужденец?
- Не мисля, че националността е водеща за нас. Всеки турист е добре дошъл в България, без значение от раса, религия, нация или етнос.
Но както монетата има две страни, така и пандемията допринесе за това България да бъде преоткрита от българските туристи като дестинация, можеща да удовлетворява и най-големите им изисквания. Или с други думи казано - българинът спаси родния туризъм по време на пандемията.
По отношение на чуждестранните туристи, основните ни емитивни пазари – Великобритания, Русия и Германия, отстъпиха място през последните две години на туристите от Румъния, Полша, Чехия.
Но… във фокуса на съвременния турист, без значение дали е вътрешен или международен, са приключения, преживявания и спа в екологично чиста среда при възможно най-добро обслужване.
- На фона на ставащото вече се заговори активно за алтернативни форми на туризъм. От известно време това не са ордите чужденци, които се настаняват в огромните хотели през лятото на морето и които ползват само плаж и храна. Какви са новите тенденции?
- Алтернативните видове туризъм винаги са имали своите привърженици. И да, факт е, че е налице промяна на потребителското поведение. Голяма част от съвременните масови туристи се преориентират от резервиране на големи олинклузивни комплекси към бутикови такива, където всеки гост вече не е част от масата, а отделен индивид с различни изисквания и предпочитания, за чието задоволяване се грижат всички служители.
Но не забравяйте, че това от своя страна е свързано и с по-голям разход на средства, а с намаляването на покупателната способност в световен мащаб, то потребители на масовите морски и планински туризъм, винаги ще има.
Сред водещите в България алтернативни видове туризъм са културният и здравният, според мен. Културният туризъм е в основата на нашето национално самочувствие, но е и част от един печеливш бизнес, който продължаваме да подценяваме, въпреки че имаме уникално културно-историческо наследство. Културата и туризмът са не само фактори, пряко генериращи богатства. Те могат да постигнат и редица непреки резултати. По-конкретно културният туризъм може да активира взаимодействия между различни икономически отрасли, като например: туризъм и човешки ресурси; туризъм и транспорт; туризъм и занаятчийство; туризъм и индустрия; туризъм и селско стопанство; туризъм и търговия; туризъм и природа; туризъм и образование; туризъм и услуги. Той насърчава местното население да опазва своята култура и пробужда в него осъзнаването и гордостта от историческите корени.
Местният и международен туризъм продължава да е най-приложимото средство за културен обмен. Той дава достъп не само до традициите и атмосферата на миналото, а и до ценностите и особеностите в съвременния бит на тези общества.
- Здравният туризъм - какво е неговото бъдеще?
- След ковид и последиците от него смятам, че това е алтернативният вид туризъм, който ще се развие в най-голяма степен в световен мащаб. По целия свят се утвърждава разбирането, че човек може да достигне до старини в добро здраве и самочувствие само чрез собствена инициатива и отговорност. Това довежда и до значително увеличаване на отделяните средства и време не просто за почивка, а за рекреация, в резултат на която човек не само възстановява своите психически и физически сили, но и профилактира своето здраве.
- Издадохте наскоро книга „Мениджмънт на здравния туризъм“ - какво е най-същественото, което Ви накара да работите в тази посока?
- В развитите индустриални страни здравният туризъм вече се утвърждава като един от приоритетите на туристическата индустрия. В България съществуват обективни предпоставки за развитието му - природни и антропогенни дадености. Наред с това обаче, българският здравен туризъм се развива в сериозна конкурентна среда. Така например през последните години Франция усилено модернизира базата си за здравен туризъм, германските курорти, които са утвърдени от десетилетия, предлагат комплексни програми за профилактика, възстановяване и спорт. В Испания по тези места наблягат на създаването на навици за здравословен живот. В Унгария разполагат със значителна база за здравен туризъм и имат силна национална рекламна политика. Разнообразни допълващи програми на базата на богатото и културно, и историческо наследство предлагат в Италия заедно с класическия лечебен туризъм. Всичко това налага изследване на възможностите за развитие на здравния туризъм у нас като ефективен начин за привличане на туристи и създаване на по-висок стандарт на българското население. Създаване на специфични, типични за дестинацията спа/уелнес продукти ще привлекат не само международни туристи, но ще създадат интерес сред индивидуалните и корпоративни клиенти към съхраняване на здравето, повишаване работоспособността и управление на стреса.
Наличието на висококвалифицирани специалисти в областта на медицината и стоматологията и здравни заведения с адекватно оборудване при съответна сертификация е предпоставка за интегрирани международни медицински с туристически услуги.
Адекватна акредитация на някои профилирани болници би създала позитивен имидж на страната и е предпоставка за навлизане на международния медицински пазар. Реконструкция на здравни заведения с благоприятна географска локализация би дало възможност за предоставяне пансионни грижи на международни гериатрични клиенти.
Създаване на партньорство между медицинските и туристически организации би улеснило създаване на обща маркетингова стратегия за развитие на здравния туризъм в България. Нашата страна определено е привлекателна дестинация за здравен туризъм, тъй като у нас цените са много по-ниски и същевременно качеството е високо, и най-важното – не се чака с месеци за преглед при висококвалифициран специалист и за извършване на сложни изследвания.
Населението, особено европейското, застарява и в бъдеще може да се очаква сериозно нарастване на нуждата от здравните услуги, така че това е още един стимул към здравния туризъм да се насочат усилия и инвестиции. Това със сигурност е бизнес еднакво печеливш и за държавата, и за населението.
- Заговори се упорито за използването на Странджа и населените места там за здравен туризъм и по-конкретно за лечение след ковид – добра кауза ли е това? Има ли бъдеще?
- Работя активно по проекти, както национални, така и международни. Следващият проект с голям потенциал е „Изследване на възможностите за климато- и балнеолечение в Югоизточен Черноморски регион и оферирането им в един комплексен продукт на вътрешния и международен туристически пазар“, с резултатите от който ще ви запозная, живот и здраве, догодина.
- Познава ли българинът морето като лечебно място – имам предвид луга, кал… Използва ли го?
- Най-хубавото е, че не само българинът го познава, наблюдавам все повече чуждестранни туристи, които се възползват от лечебните свойства на природните дадености на Българското Южно Черноморие.
- Вие сте и екскурзовод (доколкото знам, с френски), смятате ли, че вашите колеги са поставени до стената. На доста срещи с управляващите от гилдията на екскурзоводите поставят въпроса за това, че не получават никаква подкрепа от държавата във връзка с ковида?
- Да, аз съм лицензиран екскурзовод. Ползвам френски и английски език. И да, все още екскурзоводите не са получили никаква помощ от държавата. 80% от колегите се пренасочиха към други сфери. Проблем е не само че това са кадрите, които ще са най-липсващи в следващите години, (като цяло се очертава тотална криза за кадри от всякакво естество, на всички позиции). Още по-голям проблем е, че у младите хора, т.е. студентите ми, няма желаещи да упражняват професията. Знаещите на добро ниво чужди езици предпочитат или да работят в чужбина, или да упражняват трудова дейност в колцентрове.
- Като преподавател в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ какво казвате на младите хора, които в тези тежки условия се готвят да се посветят на туризма?
- „Уважаеми колеги, туризъм е имало, има и винаги ще има! Туризмът е страст, начин на живот и призвание!“ – това казвам.
- Няма как да не задам въпрос и в посока на конфликта Русия – Украйна. Как това ще се отрази на летния ни туризъм?
- Предвид усложнената обстановка към настоящия момент не се наемам да правя прогнози за предстоящия сезон, но силно се надявам в най-скоро време да бъдат преустановени военните действия. Не ни ли стигаше на нас, хората, COVID-19, та сега и война? Как не се научихме, че различията могат да се преодоляват с цивилизован диалог, как не се разбра, че човешкият живот е безценен?
Преодолее ли се конфликтната ситуация Русия – Украйна скоро, очаквам това да бъде сезонът бум на задържаното в последните две години туристическо търсене и реализирани чакащи предплатени и/или планирани пътувания. Все пак надеждата умира последна…
- В световен мащаб „тъмният“ туризъм набира популярност, презадоволеното ни общество започва да търси трагедии и болка… Усещате ли такава тенденция…
- Много Ви благодаря за интересния въпрос. Освен на специалност „Туризъм“ във факултет „Обществени науки“, аз преподавам и във Факултет по обществено здраве и здравни грижи. Именно с медиците от магистърска програма „Здравен мениджмънт“ миналата седмица обсъдихме спецификите на т. нар. dark туризъм. Заедно стигнахме до извода, че въпреки адреналина, който този алтернативен вид туризъм доставя на търсещите подобен род приключения, то неговият дял е прекалено малък и със сигурност общонормалните, човешки ценности и начини за рекреация, развлечения и приключения се споделят и ще продължават да се практикуват от всички здравомислещи хора.
