„Категорично трябва да се отделят повече средства за смислена култура, която да е насочена към повдигане на духа, запазване на паметта“, казва бургазлията
„Писмата му много ми помогнаха да се подготвя за ролята“, споделя още той
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Деян, невероятно превъплъщение в ролята на Ботев! Какво по-специфично направи, за да влезеш в обувките на великия ни революционер?
- Най-специфичното нещо, на което наблегнах и което според мен много ми помогна, е да чета стиховете му. Той там е себе си. Но аз и иначе обичам да го чета и си го чета редовно. По-различното, на което наблегнах обаче, са писмата му. Той там говори, както би разговарял с приятел. Няма редакция, няма притеснения. Тези писма, препрочитайки ги, видях наистина един друг Ботев. Такъв какъвто е бил с приятелите си. Възхитително е да прочете в писмо човек, че той се обръща към свой приятел с „драгинко Пеев“. Така, че те много ми помогнаха да го видя в една човешка светлина.
- Как се реши да се явиш на кастинг за ролята?
- Стана някак си, да не казвам случайно, защото въпреки че съм на 26, нещо ми подсказва, че случайности няма. Да не казвам въобще. Един мой близък приятел и колега, с когото сме играли в представление заедно, на едно негово участие Максим е бил сред зрителите, а след това е станало въпрос дали има подходящи актьори за ролята на Ботев. Той му е дал номера ми, самият Максим ми звънна. Предложи ми кастинг, явих се и - така. Ето ни днес.
- Притесняваше ли те това, че си сравнително непознат за публиката и това как ще те приемат като големия Христо Ботев?
- Не, не съм се притеснявал, понеже аз още като кандидатствах в НАТФИЗ започнах да се влюбвам в тази професия. С годините и с опита, който събирам, започвам да си давам сметка, че това е хазартна професия и човек трябва да подходи сериозно, да даде всичко от себе си, а от там нататък е важно да приеме критиката и хвалбите равнодушно и да ги използва, за да се развива. Мисля, че творецът не трябва никога да е доволен. Разбира се, това не означава да е подтиснат, депресиран и постоянно да ругае. Трябва постоянно да се търсят пробойните и да се работи върху тях. Така че мен не ме притесни фактът, че съм непознат за публиката.
- Какво представлява за теб лично Христо Ботев?
- За мен това е идеал, кумир, титан, брат, баща, съмишленик! С ръка на сърцето казвам, че винаги, когато ми е трудно, тежко, когато съм унил и не виждам изход, взимам и чета Ботев и той ми дава такава сила. Този човек е жив. Наистина, който падне в бой за свобода, той не умира. Не умира! Жив е!
- Филмът бе заснет предимно със средства от дарения на хората. Много доброволци се включиха в снимките. Означава ли това, че българинът е зажаднял за все повече исторически филми?
- Да, според мен хората са зажаднели. Много често чуваме определението „Това е българска работа“, когато става дума за нещо лошо. Мен това ме влудява. Ако погледнем историята, ако видим какво са постигнали една шепа хора, колко векове наред сме запазили и езика си, запазили сме духа и културата си, ще видим, че не е редно да се използва този израз само за лоши неща. Според мен у българина има едно огънче, което не тлее, не угасва. То е добро, то е потомък на Ботев, на Левски, то е живо. Ако се загледаме, навсякъде около нас има откровено добри хора. И да, зажаднели са хората да си припомнят всичко това за нас като народ. Както Паисий Хилендарски навремето им е припомнил да не се срамуваме. Имали сме царе, герои. Трябва да сме спокойни и да вървим гордо изправени.
- В такъв смисъл трябва ли според теб държавата да отделя повече средства за историческо кино?
- Разбира се! Категорично трябва да се отделят повече средства за смислена култура, която да е насочена към повдигане на духа, запазване на паметта. Ако човек се загледа, постоянно се одобряват проекти, които не носят нищо на България.
- Коя черта на Ботев днес липсва у българина?
- Според мен, въпреки това, което казах по-рано, ние днес не сме хората, които са били по времето на Ботев. Както казах, това пламъче е живо някъде в нас, но спи. Боли ме, че спи, но вярвам, че е живо. Може при мен и теб да не се прояви, но това пламъче при децата и внуците ни ще стане бушуващ огън и тогава да внимават тираните. Мисля, че нещото, което много пречи на съвременния живот е, че сега тиранията и робството са заровени в купища документи. Не е така явно, както при Ботев. Тогава са се виждали нагледно нередностите – в побоя над сиромах пред теб, в кражбата пред очите ти. А сега – тук документ, там документ. Ама той изчезва и не го виждаш. И точно, защото не го виждаш – това те обезоръжава.
- С кой от колегите ти актьори си паснахте по време на снимките?
- Понеже филмът е за Ботев, всички подходиха с огромно уважение. С всички беше лесно да се работи, точно защото си бяха поставили за цел да стане добър филм. Беше удоволствие за мен и както и по-рано споменах, имаше моменти, в които виждах всички тези доброволци, които са дошли и не получават нищо в замяна, това наистина ме изпълваше с възторг и ми даваше огромна надежда.
- Коя друга историческа личност би изиграл?
- Честно казано след години, понеже сега съм прекалено млад, бих изиграл Княз Борис I. Много го харесвам и уважавам като наш владетел. Там има много интересна част в историята. Ще видим. Живот и здраве, нека да доживея до тия години.
- За финал – какво ще кажеш на родния Бургас?
- На родния Бургас ще кажа, че това е най-добрият град, много си го обичам, обичам и хората тук. Безкрайно радостен съм, че успях да присъствам и да видя бургазлии как реагират на филма.
