Дона МИТЕВА
След километричните опашки по бензиностанциите и зареждането на автомобилите догоре, сега фокусът се насочи към олиото. Въпреки уверението на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова: „Има олио да залеем цялата страна. Няма нужда от презапасяване. Създава се изкуствена паника. Повишеното изкупуване води до увеличение на цената", мъж почина в събота в битка за този продукт.
Не се знае кой ще е другият продукт, към който ще се насочи вниманието на потребителите и ще започне да се купува с хистерична настървеност.
Противно на всички вярвания, не само българите се презапасяват. И в Норвегия, и във Франция е така.
Йоана Демирева работи и с българи, които живеят в чужбина, и от тях получава информация за презапасяване и там.
Като куриозен случай споделя това, че жена се е запасила с жито за посяване, за всеки случай, ако пропадне реколтата.
Започваме разговора с Йоана Демирева по-отдалеч, макар целта да е да обясни на какво се дължи това неистово презапасяване на хората не само сега, когато цяла Европа е настръхнала около конфликта Русия - Украйна, а и при началото на пандемията.
Доброволчеството
Започваме от доброволчеството и огромната вълна на съпричастност от страна не само на хората, които живеят по Българското Черноморие, където като начало се насочи голяма част от бежанската вълна, а и от цялата страна.
„Доброволчеството е едно особено състояние и не трябва да бъде похабено, а насочено по правилния начин. Голяма част от хората, които сега помагат, ще дойде един момент, в който ще бъдат излъгани в очакванията си. Тези хора, които приютяват в домовете си бедстващите, след месец, да не съм лош орисник, но голяма част от тях ще гръмнат. Не говоря за финансово, говоря чисто психически. Защото ще се чувстват неоценени и употребени. Това ме притеснява най-много. Един народ, който без това му е трудно и не се е отърсил още от ковид кризите и сега това с бежанците – наистина е сериозно изпитание, от чисто психологическа гледна точка.
Затова смятам, че бежанците трябва да се поемат от професионалисти и да се насочват от държавата.
Човек така е устроен, че когато му дават – взема. Не говоря за това, че тези хора са украинци, говоря за същността. Така че когато на бедстващите се предлагат апартаменти – ще ги вземат, храна, дрехи, топло без да плащат – ще го вземат. Просто защото може.
Дброволчеството тряба да не бъде похабено
И като се отиде в прекрачването на границата на разумното доброволчество, много българи ще бъдат неудовлетворени”, обяснява Йоана Демирева, която живее в Свети Влас и наблюдава процесите и насищането с украински бежанци отблизо.
Китайската дума (и символ) за криза, означава едновременно „опасност“, но и „възможност“. Доколко това е реализирана възможност и в каква посока, както за хората, които бягат от военните действия, така и за тези, които ги приютяват, е трудно да се каже. Това е така не само за нас, а и за цяла Европа.
„Рестрикциите към банковата система на руснаците ще рефлектират върху онези държави, където руснаци имат закупени жилища. Сега те няма да могат да си платят данъците на имотите, заради наложената изолация”, дава друга посока на случващото се и как конфликтът резонира не само в двете спорещи страни, а и в Европа Демирева.
Презапасяването
Разделението на нацията ни продължава да се задълбочава. „Освен на ваксъри и антиваксъри, сега вече се делим и на хора за Украйна и такива за Русия. Така или иначе на доста хора психиката е много крехка край ковид пандемията и сега става още по-зле. Тук, във Влас, още от миналата седмица хората се питат къде има бомбоубежища”, коментира психоложката.
Като цяло българинът обича да е презапасен. Затова вари лятото лютеница, затваря буркани със зимнина, трупа вещи. Но сега - на преден план излиза точно тази черта от народопсихологията, която не е най-добрата.
„Смятам, че хората се страхуват не толкова от събитията в Украйна, а се страхуват от това дали ще могат да си позволят да си купят това нещо в даден момент. Въпреки че често голяма част от запасите отиват в казана.
Презапасяването е характерно за хора, които имат много висок контрол и виждат как всичко в света и Европа се изплъзва от контрол. Те имат нужда да упражняват контрола и насочват енергията си в запасяване. Това в никакъв случай не са хора със силни характери, защото презапасяването е нездрав контрол. Силен контролиращ характер означава толкова да вярваш в себе си, че можеш да се справиш, че да не ти се налага да се презапасяваш.
Болшинството обаче се пуска по онази парадигма на контрола, който е нездрав: „Ако ми нападнат къщата – да знам къде е бомбоубежището, ако олиото изчезне от пазара – да има запаси в килера, ако, ако…”, обяснява психоложката.
Опашките за олио
Демирева не се притеснява да сподели своя горчив опит в началото на пандемията, когато са заредили провизии за над 600 лева за трите семейства, които живеят в една къща и на по-късен етап са изхвърлили голяма част от провизиите, струващи поне половината от вложените средства.
Това, което изненадва психоложката е, че голяма част от хората приемат ставащото между Украйна и Русия като първата война след Втората световна. „До миналата година имаше война в Сирия, а тя е на 1500 - 1600 километра от България. Но това малцина признават за факт. Защо е така – аз лично нямам обяснение”, казва Демирева.
Кой се презапасява
Най-презапасяващи са хора на 30-50 години. Защото по-възрастните са преминали през редица кризи и по-трудно се плашат. Макар както винаги, правилото да си има и изключения, защото пък възрастните пенсионери, заради ниските пенсии да се редят на всякакви опашки, не толкова, за да се презапасят, колкото да си купят нещо на по-ниска цена.
„Младите хора, под 30 години, са уверени и глобално насочени, онези, които работят, разбира се, защото има и такива, които чакат на родителите си. На работещите в тази възраст всякакъв вид презапасяване им звучи несветско. Те работят в богати компании, няма недостиг на средства. Тук е здравият контрол. Убедени са, че могат да си позволят да си купят необходимото във всеки един момент.
Докато тези между 30 и 50 години, вярно че в последните години имат опита на две сериозни кризи – тази от 2009 година и сега ковид пандемията, но се плашат повече. Докато възрастните са по-подготвени на базата на преживяното и са по-здраво стъпили на краката си”, обяснява психоложката и допълва, че тя лично работи с фокус група от хора точно между 30 и 50 годи. „Искам да кажа, че всеки един от тях е в паниката на нездравия контрол и презапасяването. Част от тях имат малки деца и ги е страх, че няма да могат да ги изхранват добре и да ги обгрижат”, споделя Демирева.
