Ганка Ангелова, преподавател в ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“: Карвингът е като шиене на гоблен

Дона МИТЕВА

Нейно хоби е карвингът, а професията – пряко свързана с храната. Ганка Ангелова е дългогодишен преподавател по професионална подготовка в ПГТ "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас. Тя е старши учител и преподава технология на храната. Води учебни и производствени практики. Във връзка с 24 май - празника на българската просвета и култура и на славянската книжовност, бе удостоена от министъра на образованието, академик Николай Денков, с почетна грамота "Неофит Рилски" за дългогодишна професионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование.

За своя принос в професионалното образование и за издигане престижа на гимназията тя бе отличена и с почетна грамота от кмета на Бургас Димитър Николов.

Карвингът като хоби

Разговорът ни тръгва от хобито, за което Ангелова признава, че й носи удовлетворение, успокоява я. „Карвингът за мене е като шиенето на гоблен. Има случаи, когато ставам през нощта и започвам да работя. Обикновено правя неща по определен повод и после ги подарявам“, разказва учителката.

От увлекателния й разказ разбирам, че у нас има едно име – Веселина Славчева, която също е бургазлийка. По нейни думи тя единствена е завършила курс по карвинг в школата в Тайланд. Научавам също, че има и руска школа в карвинга. Той не е само декорация, а е като консумация и дизайн на маси, на ястия. „Това е зеленчукорезба“, дава нестандартно определение учителката и споделя, че има подарено длето от Славчева, с която се познава и учи от нея.

„Иска ми се карвингът да бъде методична единица. А имаме в дванадесети клас само една тема свързана с него. Преди две години в „Моят час“ имахме допълнителни часове и групи ученици, които да се занимават“, прави мост между работата и хобито си Ангелова, очертавайки пряка връзка между карвинга, кетъринга и бутика за храна.

Вече има хора и в Бургас, които са приели карвинга за своя професия. „В Слънчев бряг, Дюни, а и в Созопол има заведения, където блок масите са със задължителна декорация. Затова се наема специален човек. Смятам, че в следващите години това ще се наложи като професия“, обяснява Ангелова.

Сега повечето хора, които правят украси от плодове и зеленчуци, са самоуки, като нея. Вече има частни школи, като тези на Веселина Славчева и на Юрий Дима.

„При мен карвингът се подчинява на повода. Той е скъпо и малотрайно удоволствие. Изработката отнема часове да се направи. Обичам да подарявам на мои приятели по различни поводи изработените от мен фигури“, говори учителката, докато показва изящна фруктиера, изработена от тиква, разчупвайки стереотипа, че съдът за плодове трябва да е стъклен или кристален.

По повод на дуалното обучение – за изложба в професионалната гимназия сръчната бургазлийка е изработила мида, от която излизат бисери. „Има много голяма символика в това – училището – това е мидата, а учениците са нашите бисери. Те се пръскат и заживяват свой собствен живот, но носят в себе си богатството – наученото тук, при нас“, обяснява замисъла.

Мечтата на Ангелова е да се оформи такава професия, защото ще става все по-търсена в следващите години.

Всяко лято Ганка получава предложения за работа от изискани хотели и ресторанти, но отказва, с ясната мисъл - да се съхрани за следващата учебна година за учениците, на които иска да предаде не само своите знания, а и заряд на обич към храната, към красивото.

Фруктиерата за плодове не е задължително да е от стъкло или кристал… Може и от тиква

По нейна преценка хората със златни ръце, които в душите си са художници и резбари, но са се отдали на прагматичното – да разкрасяват храната и масите, трябва да получават и добра заплата – поне три хиляди лева. „Големите вериги класни хотели предлагат подобно възнаграждение. Една част от учениците ни знаят това и се интересуват от карвинга. Обикновено това са деца, които умеят да рисуват, творчески натури“, обяснява Ангелова.

Провокирам я, да ми разкаже по-нестандартни работи, които е правила. Показва ми снимка на стрела и глава на овен. „Това бяха зодиите на двамата младоженци. Стрелата бе насочена към овена. С две думи момичето бе вече в плен на момчето“.

Ганка си спомня и за нестандартното желание на други младоженци, които са поискали от нея да им изработи „Най-грозното пиле за кръстник“.

„Явно бе нещо свързано с Хелоуин и личността на техния кръстник. Много мислих и накрая им направих пиле – Баба Яга. Това ми е най-грозният карвинг досега“, разказва с усмивка бургазлийката. А в турския град Лозенград, по повод рекламна кампания на български алкохол, тя изработва голяма уста, от езика на която, през скрита тръбичка тече високоградусовата напитка.

Учителката си е поставила за цел да внуши на своите ученици, че преди всичко „очите са тези, които се хранят“. Подчертава, че има строги правила при оформянето и дизайна на ястията, които приготвя с бъдещите готвачи.

Необикновеният клас

С голяма гордост Ганка Ангелова говори за своя необикновен клас от осем деца със специални образователни потребности, които води четири години и отваря пред тях множество тайни врати. „Те бяха основно глухонеми, но всяко си имаше и своите придружаващи проблеми. Беше ни трудно и на двете страни, но успяхме. За жалост голяма част от тях работят, но не у нас, а в чужбина. Социализацията тук не се случва в пълния смисъл на думата. Работодателите не ги наемат“, с болка в очите признава учителката и изброява: „Ваня и Станчо са в Германия. Димитър – в Италия…“

Птицата феникс – подарък за „необикновения клас“

Връщайки се в спомените си за тези четири години, Ангелова подчертава, че това е бил съвместен проект със Софийския университет и бургаските учители са били обучени от тамошни специалисти за работа с деца със СОП. „Създадохме и помагало за ресурсните учители - електронен учебник по специалностите, който като чукнеш на думата, ти излиза и жестомимичният превод“, подчертава учителката.

Професионалната гимназия

Насочвам разговора към нормалните ученици, тези, които докато си говорим, на тумби излизат от гимназията за поредното междучасие.

„Смятам, че в една професионална гимназия трябва да идват ученици с изразено желание да изучават определена специалност. За жалост това не е така. 60% от тези, които влизат при нас, идват, защото не са приети другаде. Нашата професионална гимназия е била едно от поредните желания, изброени просто така.

Едно дете трябва да започне да се мотивира за професията, която ще избере, още от детската градина. Да има психолози, които да откриват талантите и уменията от ранна възраст и да насочват в последващия избор на децата и техните родители“, излага своето виждане старши учителката.

Учениците от ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас са били винаги в топ 10 при националните състезания по различните професии. Това е добра визитка за преподавателите по специалните предмети, каквато е и Ангелова. Но за нея най-големият успех се корени другаде: „Нормално е да имаме победители в състезанията, затова работим. За мен най-големият успех е да спечеля любовта на учениците. Да ги мотивирам да обичат това, което учат, това, което правят“.

Мидата – символ на училището

Макар да не обича да ходи по заведения, учителката си признава, че често усмихнати физиономии притичват от кафенета и ресторанти, за да й кажат поне едно „Здравейте, госпожо!“.

А по повод поздравленията за полученото признание на 24 май, с усмивка казва: „Разбирам, че не едно, а две поколения вече съм обучила. Майки ми пишат поздрави в социалната мрежа и ми казват, че и децата им са в нашето училище“.

Ганка Ангелова допълва още: „Благодаря на колегите, които гласуваха на педагогическия съвет и ме подкрепиха да получа наградата. Без тях това нямаше как да се случи“. А за директорката Фотинка Въргова казва, че е човек, който разбира из основи философията на професионалното образование и го подкрепя безрезервно.

Пътешествието от карвинга, през нестандартните деца до професионалното образование завършва бързо с такъв сладкодумец като Ганка Ангелова. Бургазлийката е още едно доказателство за скрития енергиен заряд, който градът ни има, но и забелязва.