Миналата година Фейсбук има по-голям приход от целия вътрешен продукт на България
Закон в Щатите позволява да се публикува всичко онлайн, без последствия
Георги РУСИНОВ
Изключително интересна лекция изнесе американският разследващ журналист Матю Бруневасер. Тя бе на тема фалшиви новини, медии и социални медии и се състоя в Регионална библиотека „Пейо Яворов“. Присъстващи бяха предимно млади хора (ученици и студенти) и журналисти.
Бруневасер от известно време пребивава в България, където работи към организацията за проверка на факти – Factcheck.bg. Интерес към страната ни у него се поражда след 1989-а, когато Желязната завеса пада и Западът най-накрая може да надникне зад нея.
Той е сътрудник „Разследващи репортажи“ в Калифорнийския университет и в Училището по журналистика в Бъркли през 2014 г. Живял е и работил в Истанбул. Негови репортажи са публикувани и излъчвани в различни медии. Някои от тях са International Herald Tribune, New York Times and the World, „Британска телевизионна корпорация / Public Radio International копродукция“, излъчвана по американските обществени радиостанции в цялата страна. Той е предоставял журналистически материали от 30 страни в Европа, Близкия изток, Африка и Азия за над 40 печатни медии.
Колкото повече ровите из Фейсбук, толкова повече пари печелят от вас
Американският журналист открехна вратата към социалните мрежи и целта им на съществуване. А тя е – правенето на пари, разбира се. Според него, макар и да има различни начини за приходи, основният, от който печелят социалните мрежи като Фейсбук, е продаването на личната информация на потребителите му.
„Целта на Фейсбук е да те държи във Фейсбук, колкото се може по-дълго. Не мисля, че целта му е да вярвате на дезинформацията, а само да сте по-дълго онлайн. И дали ще го правят със сладки видеа на котки или лява пропаганда, слухове или известни личности, за тях няма значение. Колкото повече ровите из Фейсбук, толкова повече пари правят. На база на това, което гледате, харесвате, или местата, които посещавате, получавате такава информация във Фейсбук. Така, че ако гледате повече видеа с кучета например, отколкото с котки, ще ви показват повече видеа с кучета, защото ще спечелят повече по този начин“, обясни Бруневасер.
Закон в Щатите пък прави всичко това възможно. Става въпрос за Article 230, който гласи, че онлайн издателите не носят отговорност за публикуваното в Интернет.
„Затова онлайн медиите могат да публикуват повече глупости, отколкото телевизията, радиото или вестника. Неща, които не бихте казали по телевизията, спокойно може да публикувате във Фейсбук. За съжаление мисля, че целият свят е засегнат от такива практики. Въпросът е защо? Ами защото работи! Хората искат да се ядосват, да се делят, да влизат в политически спорове, да се мразят. А на компаниите не им пука за вашите вярвания. Те просто искат да прекарвате повече време, разглеждайки продуктите им“, уточни още журналистът.
Оставяме на вас, читателите, да прецените колко успешно е това като ви запознаем с факта, че за миналата година Фейсбук е имал повече приходи отколкото целия вътрешен продукт на България.
Три са видовете информационна замърсеност
Като своеобразна екосистема определи медиите Бруневасер.
„В социалните медии има много различни източници, много различна по вид информация. Хората споделят снимки, говорят за личния си живот, споделят статии на вестници, истории, които са чули. И както в океана има акули, китове, планктон, така има и много различни уебсайтове, телевизии, радио и вестници. Информацията наистина е навсякъде, а тя е много важна за демократичните общества, защото как ще направиш избора си, зависи от информацията, която имаш. Затова мисля, че е важно да се отчете, че има много невярна информация, по най-различни причини“, заяви той.
За фалшивите новини или замърсяването на информацията има най-различни примери. Матю Бруневасер посочи такъв от България.
„В пътуванията си из България срещнах монах в Странджа, който е бил сам 20 години – без телефон, без компютър, без интернет. С него разговарях за настоящи събития и разбрах, че информация той черпи от вестник „Шок“. Първоначално ми беше смешно, но впоследствие се замислих, че единствената информация, която той получава, е от този източник и това формира виждането му за заобикалящия го свят. Медиите са много важни за формиране на мнение у хората, защото ако не си изложен на никаква информация, няма как да научиш такава и да я интерпретираш по свой начин. За много хора днес информацията идва от социалните мрежи – Фейсбук, Тик-ток и други“, сподели журналистът.
Три вида информационна замърсеност присъстват в медиите и социалните мрежи. Разследващият журналист отличи всяка една от друга и даде пример коя какво представлява, за да знаят младите читатели как по-добре да отсяват информацията.
„Дезинформацията се определя като нарочно представена грешна информация. Това се нарича още лъжа. Какви според вас биха били причините някой да споделя такава информация? Може би за политически причини, икономически, за да се продаде нещо? Дезинформацията нарочно търси да навреди на политически опоненти и е успешна, защото много хора не знаят какво е истина и си правят изводи на база на грешна информация. Това оказва голямо влияние на обществото по време на избори например“, поясни Бруневасер.
Пример малко по-късно той даде и с изказване на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
„В организацията за проверяване на факти в България, в която работя, имахме интересен случай с изказване на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Той беше заявил, че в Украйна фашистите сменяли насила имената на българите. Та ние проверихме това твърдение и се оказа, че за да получиш лична карта в Украйна, името трябва да е изписано с украински букви. По същия начин на моята лична карта в България, името ми е изписано на български. Това означава ли, че американците са принудени да си побългаряват имената?“, попита той, без да има нужда от отговор и продължи:
„Често срещано е политиците да си измислят неща или да променят факти, защото очевидно не всеки има време да проверява достоверността на твърденията. Нашата организация също е споменавана от политици, които твърдят, че получаваме пари от Джордж Сорос. Това не е вярно, разбира се. Публикували сме всички наши източници на финансиране на сайта ни. Ще ми се да получаваме пари от Джордж Сорос“, допълни с усмивка Бруневасер.
Войната в Украйна и ковид пандемията подтикнали българина към проверката на факти. Данните са на Factcheck.bg.
Мисинформацията е другата информационна замърсеност. Тя е по-невинна и касае основно грешна информация, но не умишлено представена така.
„Журналист съм, обичам си професията, но понякога можем да сме много немарливи и да свършим лоша работа. Допускат се грешки, защото не сме били внимателни, не ни се е занимавало, бързали сме и т.н. Затова мисинформацията в медиите присъства значително и трябва винаги да се проверява. Пример за мисинформация е и когато журналистът предаде нещо грешно, представено му като факт от източник“, каза американецът.
Третият вид е най-опасна и най-коварна. Малинформацията.
„Това е информация, базирана на верни факти, но използвани за да навредят на нечия репутация. Да речем, че хаквате на някого телефона и взимате негови лични снимки, които после използвате, за да го злепоставите. Използването на информация извън контекста може да е много опасно нещо“, предупреди журналистът.
Като пример за малинформация той даде сръбски вестник, който е получил достъп до лични снимки на друг журналист и ги е публикувал на първа страница с твърдения, че е шпионин.
„Гласът на Господ“ или липсата на източник в информацията
Бруневасер попита публиката как преценяват, че една информация е вярна. Жена посочи, че търси автори, които са й познати като достоверни. Мъж добави, че проверява дали има посочени източници. Американецът на свой ред добави, че е важно да се обръща внимание на това дали журналистът вкарва свое мнение в информацията. Дали се опитва да предизвика у нас емоции.
„Има добри източници, лоши източници и никакви източници. Доста от статиите на медии са без никакви източници. В САЩ казваме на такъв източник „Гласът на Господ“, защото трябва да повярваш на журналиста, че това е така, без да е ясно откъде е дошла информацията“, обясни Бруневасер термина, по-познат у нас като „Една жена каза“.
Предразсъдъците и пристрастието също са важни неща, на които читателят трябва да обръща внимание. Американецът заяви, че по дефиниция журналистите трябва да са обективни.
„Аз имам проблем с това, защото и ние сме хора, знаем определени неща, имаме своите вярвания, вкусове и предпочитания. Винаги ще правим решения на база на това кои сме като хора и какво харесваме или не харесваме. Всеки ден всеки от нас прави различни предположения. Но мисля, че е важно журналистите да сме нащрек срещу предразсъдъците. Ако имаш определени политически пристрастия и пишеш материал за тях, мисля, че ти трябва да си длъжен да намериш и другата гледна точка. Най-добрите журналисти ще разкажат и двете страни на една история, или на всички, ако са повече. Моят ментор ми казваше, че не е важно само да проверяваш фактите по твоята история, но още по-важно е да проверяваш фактите, които са срещу теб, защото ако наистина искаш историята да е солидна, то ти трябва да си проверил всяка възможност и да си сигурен, че не си сгрешил. Това е и единственият начин да имаш много добър материал“, уточни Бруневасер и във връзка с това продължи:
„Клеър Адлер казва: „Новините не са неутрална субстанция. Те не са въздух, вода или нещо друго. Очевидно е, че не трябва да се замърсяват, но и трябва да се запомни, че новините са драма. Ние сме хора и имаме нужда от драма. Няма да обръщаме внимание на нещо, което не ни интригува, докосва и ядосва“.
И е така. Новините никога не са неутрални, освен ако не говорим за финансови операции, акции на борсата и т.н. Новините са нашите ценности, това което смятаме за важно, нашите предразсъдъци и пристрастия“.
САЩ и Европа и разликите в традиционната журналистика
Една от основните разлики е, че в САЩ новините са отделени от коментара и редакторската страница. В Европа това не е така.
„Във Франция например консервативните четат La Figaro, а либералите Liberacion. Хората искат политическите им пристрастия да са отразени заедно с новините. Редакторската страница е нещо друго. В САЩ четеш Wall Street Journal, ако искаш да знаеш гледните точки на десните, или New York Times на левите. Но задължително не трябва да се смесват с новините. Очевидно не е перфектно, тъй като журналистите също имат своите мнения. Трябва ли отразяващите да са обективни? Мисля, че може със сигурност да си честен. Например, когато си мислиш, че това ти е историята, да разкажеш и другата гледна точка. Това е минимумът за добрия журналист. Когато обаче CNN използва термина „обективната истина“ трябва да сте леко скептични, защото и те са хора, и те решават кое е новина и кое не“, посочи журналистът.
Новите медии промениха работата на журналиста
Не на последно място в лекцията си Бруневасер намери време да направи и анализ на сблъсъка между новите медии и класическите медии и начина, по който журналистите са работели преди и сега.
„Започнах работа през 90-те години. Помня, че пишех материал за британския Daily Telegraph. Звъня по телефона, а отсреща английска дама в стая с още английски дами на пишещи машини. Това е преди да използваме електронни пощи. Тогава звъниш, а милата английска дама насреща ти набира материала на машина. Разликата между, да ги наречем медиите от завета и сега е, че журналистът беше много отделен от историята и читателя. Трябваше да сме такива. А сега трябва да си бърз, да си емоционално привързан към историята. Но това означава, че нямаш време за проверка на фактите, оперативки, да ходиш до библиотеката и т.н.“, уточни той.
Американецът се допита до присъстващи журналисти в залата какво е положението с младите репортери. Трябва ли да знаят нещо преди да започнат работа, или биват обучавани след това?
Отговорът бе, че е добре да имат някакви основни знания, но така или иначе бързо се учат поради естеството на работа. В подкрепа на теорията му за новите и класическите медии, Бруневасер с интерес научи, че в България много млади репортери биват „хвърляни в огъня“ от доста рано, просто защото динамиката е голяма. Липсата на кадри също оказва влияние. Според бургаските журналисти, до голяма степен мотивацията и възможностите за развитие на младите репортери зависят от самите тях и от търсенето на начини за това.
