Дона МИТЕВА
„Имало едно време един кмет, който искал да направи от Бургас университетски град…“. Така започва една съвременна приказка, в която има кукли, дипломна работа, преподаватели и студенти. Така едно талантливо бургаско момиче от първия випуск по арттерапия във филиала на НХА в Бургас – Даниела Власакиева, открива за себе си и тайната на майсторенето на кукли - portrait doll – портретни кукли, или персонализирани кукли.
Куклите за дипломната работа
„Дипломната ми работа бе нещо теоретично, да не кажа скучновато и аз реших да я разнообразя, като разкажа една приказка – съвременна приказка за създаването на филиала на Академията в Бургас. И да я разиграя тази приказка с кукли. Изработих 12 кукли. Когато започна моята защита – извадих първо куклата на кмета с първите думи. Залата зашумя леко. После добавих куклата на проф. Янков, ректорът на Художествената академия, шумът се усили. После дойде ред на преподавателите ни и на 6-те студенти, които учехме арттерапия. Като свърших с приказката, всички бяха около мен и играеха с куклите, разглеждаха ги. Когато любопитството на всички бе задоволено и всяко нещо се върна на мястото си, изпитващите бяха категорични, че моята защита ще се помни дълго“, разказва Даниела.
Кметът Николов - само 25 сантиметра висок
Всичките кукли, участвали в представянето на съвременната приказка, с изключение тази на кмета на Бургас – Димитър Николов, отдавна са при своите първообрази. Тази на кмета попадна при него в навечерието на 24 май. По време на организираното тържество за културните дейци във „Флората“. Тогава Даниела Власакиева бе сред наградените от градоначалника, а той самият също получи дар, който искрено го изненада.
Даниела бе наградена като ръководител на ателие за самоделия и арттерапия при НЧ „Изгрев1909“. Приносът й е във възпитаване на любов към българското изкуство у децата и развитие на въображението и творческото им мислене.
„Повече от две години не намирах повод, а и кураж да подаря на Димитър Николов куклата му. Беше ме срам. Сега, преди 24 май, дойде сгодният момент. По реакцията му съдя, че бе много изненадан и същевременно развеселен. Стана му смешно… няма как да не ти е забавно да видиш умалено свое копие“, припомня си неотдавнашната случка Даниела и допълва закачлив детайл: „Бях сложила на куклата очила, така, както бяхме свикнали да виждаме кмета Николов, но понеже в последно време е махнал очилата – пъхнах ги в джоба на сакото на копието му“.
Тайнството на плъстенето
В България няма друг човек, който да работи подобни кукли. Бургаската художничка е виждала виртуозни изпълнения на китаец, знае за канадка и американка, които работят такива персонализирани кукли. Даниела има изработени вече повече от 100. Сега ги прави ги от полимерна глина, тел, вълна и ги облича с плат.
Отначало започва с вълна. Правеното на кукли открива за себе си като занаят. Държи изпит и става член на Занаятчийската камара преди време. Захваща се с вълната и плъстенето. Разбира, че вълната е подходяща за изработката на лице. Така първите й кукли са с лица, изработени от вълна.
Героите от съвременната приказка
Първите й кукли са на Чаплин, Мадона, Бойко Борисов, Андрей Слабаков, Айнщайн. Известният радиоглас Петър Генчев, който е добър приятел на Даниела и съученик, също има своя кукла.
От по-късния етап, когато художничката започва да изработва лицата на куклите от полимерна глина, има кукла и на маестро Стефан Диомов, която му е подарена. Маестро Диомов, също като кмета, е бил много изненадан. Сега се шегува, че трябва да му подари куклата още веднъж, и то пред повече медии, та всички да видят колко много се забавлява.
„За всяка фигура, която ми се поръчва, искам да имам много, и то добри снимки, за да усетя образа и гледайки снимките, да го направя обемен“, обяснява Даниела. Досега два пъти й се е случвало да не успее да направи физиономия, и то на деца. Признава, че детските лица по-трудно се правят, а и по-рядко й биват поръчвани.
От уста на уста
Бургазлийката признава, че е скарана с рекламата, няма мениджърски усет и затова не популяризира онова, което прави. „Обикновено ми поръчват кукли за подарък на свои приятели хора, които по една или друга линия са видели вече такава изработена кукла. За мен онези, на които правя персонализирани кукли, в повечето случаи са непознати. Това е като все едно да се поръча карикатура или шарж. Разглеждам детайли от лицата на снимките. И после докато гледам снимката – ръцете ми сами правят образа, как точно става и аз самата не мога да кажа, нито да обясня. Все едно като три де принтер“, говори за начина на изработването на персонализираните кукли Даниела Власакиева.
Маестро Стефан Диомов с мъничкото пиано
Първите кукли, които изработва са на нейните роднини, прави такава дори на себе си. На единия си син е завършила отдавна куклата, на другия обаче стои още само глава. „Не й е дошло още времето на тази кукла“, усмихва се художничката.
Тя си дава сметка, не някой може да го превърне това в сериозен бизнес, но отсича, че няма да е тя.
Клиентите от „Талантино“
Най-добрите й клиенти са членовете на трупата „Талантино“. Тя самата за малко е била част от тази театрална трупа, но е осъзнала, че още не е дошло време да се заеме сериозно с театралното изкуство. „Когато ръководителят на трупата Станимир Карагьозов разбра, че аз съм изработила неговата персонална кукла, ме похвали, че много точно съм го уловила, щом в куклата се забелязва дори детайлът на схванатия му врат“, усмихва се художничката.
Пътят на изкуството
Преминала през професията на социален работник, Даниела признава, че винаги е знаела, че ще се занимава с изкуство, с рисуване. Започва като на шега – прави копия на две картини, за които спорят майка й и сестра й и имат у дома. Когато отива да ги постави в рамка, майсторът я кара да донесе и други нейни работи. Човекът не иска да повярва, че тя не рисува. Така той й дава тласък и от 2006 година Даниела започва да рисува и има зад гърба си шест изложби. Последната, от които през този април, заедно с децата от „Ателие за самоделия“, което тя ръководи към НЧ „Изгрев 1909“, е в галерия „Георги Баев“.
Награждаването
„Понякога срещам по улиците хора, които си мисля, че познавам, че са ми близки. Засилвам се към тях и се усещам, че всъщност ги познавам само от снимките, които техните приятели или близки са ми изпратили, за да им направя кукла. Не ги заговарям, защото е сложно да им обясня коя съм“, усмихва се художничката.
Куклите, които Даниела изработва, единствени по рода си у нас, носят своите послания. Те също предизвикват усмивки у онези, които изобразяват, у техните близки и приятели. Те са един необичаен начин да се каже на някого, че го обичаш, че държиш на него.
