Интервю на Дона МИТЕВА
Иван Костадинов е в „Подкрепа“ от 1992 година. Тръгнал е от председател на синдикална секция, след това е бил председател на строителния синдикат в областта, зам.-председател на регионалната организация, а в последните години е и неин председател.
- Г-н Костадинов, няма как да не започнем с политическите катаклизми – поредните за страната. От синдикална гледна точка, моля, коментирайте ставащото през последните седмици.
- Политиката е съществена част от живота ни, за съжаление, няма как да избягаме от нея. От 1989 година, след месец ноември съм по площадите и митингите и политиката е в кръвта ми, но не твърдя, че съм политик. Държа да подчертая, че аз преди всичко съм синдикалист и такъв си оставам.
Преди години бяха забранили на синдикатите да се занимават с политика. Не че някой е спазвал тази забрана. Мисля, че беше по времето на Жан Виденов. Това само го казвам като вметка.
Сега на въпроса. Това, което се случва в момента, е притеснително. Не съм си мислил, че 2022 година ще сме изправени пред такава огромна политическа криза, от която на този етап не виждам полезен ход. Последното нещо, от което имаме нужда, са нови избори. А реално вървим към тях. Макар един малък процент в мен да се надява да бъде съставено правителство, което за жалост, сигурно пак ще е с малък хоризонт. Виждам, че партиите в парламента правят всичко възможно да гласуват бюджета. Защото той не е само пенсии, а и социални плащания и много други неща. Но ситуацията е взривоопасна. Държавата е на автопилот.
- Здравословна ли е честата смяна на правителства за обикновения избирател и най-вече за бизнеса?
- Това не е волята на народа, а той е поставен пред свършен факт от политиците. Хората са изморени от избори и от всички скандали, които стават в публичното пространство. Ако имаме предвид, че миналата година имаше три пъти избори, и проследим активността - с всеки следващ избор активността намалява. Хората са апатични и не вярват на никого.
И за икономиката не е полезно. Ние не сме утвърдена демокрация като развитите западни страни. В една Италия имаха преди време почти на всеки шест месеца избори, но това не се отрази на икономиката им. Но за нас това не е възможно. Всичко започва да буксува.
- Сега да се обърнем към регионалните теми. Наскоро КТ „Подкрепа“ и Община Поморие подписаха първия колективен трудов договор в сферата на социалните услуги. Това прецедент ли е?
- Това е първият подобен договор в Община Поморие, от което се чувствам много горд, защото от първия ден на преговорите съм бил до синдикалната организация и съм им помагал с експертна и методическа помощ. По силата на този договор хората, работещи в сферата на социалните услуги, които обхващат седем обекта, добиха право на по-голяма отпуска, работно облекло и още други неща. Най-важното обаче е това, че се постави основата на един добър тристранен диалог, който се надявам да продължи и занапред.
- Държавните служители наистина ли са ощетени. „Мръсна дума“ ли е „държавен служител“?
- За съжаление в обществото наистина се наложи като „мръсна дума“. Не мога да отговоря защо стана така и дали някой има конкретен интерес да злепоставя държавните служители, но има наистина негативен ефект. Ние имаме синдикални организации в Бюрото по труда, в НОИ, в Здравната каса, в Инспекцията по труда и тези хора в никакъв случай не заслужават това отношение от страна на обществото. Всички ги нападат, защото има много сериозно непознаване работата на държавния служител. Със сигурност трябва да се направи нещо, и то на държавно ниво, за да се визуализира и оцени работата на тези хора.
- Стачкуваха полицаите, хората от НЗОК също – кой идва на дневен ред да изрази своето недоволство – транспортниците, земеделските стопани…
- В момента имат сериозни проблеми софийските транспортни работници, които за радост са далече от нас. Напрежение има и в системата на Агенцията за социално подпомагане. Там има подписка за евентуални ефективни стачни действия, ако не се съобразят с исканията им, които са основно финансови. В Бургас се подписаха 90% от работещите в Дирекция „Социално подпомагане“.
- Какво е състоянието на синдикалната организация „Подкрепа“ в Бургаски регион? Питам, провокирана от това, което казахте, че 90% от служителите са се подписали…
- В момента бургаската организация стои много стабилно. Имаме нови структури като тази в Поморие. А най-новата е в Училищно здравеопазване – Айтос.
Смятам, че се работи обективно и реално. Искам да допълня, че и в Община Несебър имаме цели три нови организации.
- Могат ли да пробиват в наше време синдикатите в частния сектор?
- Синдикатът е сдружение на свободни хора, решили чрез организацията да защитават своите и на колегите си трудови интереси.
Примерно в Карнобат в частно предприятие имаме около 800 души членове. Много е важно дали инвеститорът е от Изток, или от Запад. Няма забрана да има синдикат в частна фирма или дружество. Въпросът е дали хората искат да се сдружат в синдикат. Истината е, че в България по-трудно това се случва в частния сектор и това не е тайна. Има собственици на предприятия, които разбраха, че можем да им бъдем много полезни. Има и такива, които в лицето на синдиката виждат отявлен враг. Това пък е предизвикателство за нас, когато има хора да подхождат към нас с подозрение. Да убедиш такъв човек във взаимната полза е нещо страхотно.
- Каква есен ни очаква?
- Есента ще бъде много гореща, не заради температурите и метеорологичното време, а заради събитията, които се очаква да се случат. Това, което става по бензиностанциите, е показателно. Цените не падат не само там, въпреки че ни убеждават как всичко се прави за тяхното овладяване…
- Увеличава ли се броят на работещите бедни?
- Да, увеличава се. Въпреки предвиденото увеличение на минималната работна заплата. За съжаление голяма част от работещите получават точно минимална работна заплата.
Сега лятото, по Черноморието забелязвам и нещо друго, и то позитивно: недостигът на работна ръка доведе до увеличаване заплатите. Например има обяви за готвач, където заплатата е от 3-4 хиляди лева. Но, това е временно. Есента тези хора ще отидат на борсата, а някои от тях и вече са си изчерпали правото да бъдат подпомагани.
- След края на туристическия сезон, а и по време на него идват ли хора с жалби при вас в синдиката?
- Идват много хора, които са излъгани от своите работодатели. Обикновено жалбата е за това, че им е обещана по-голяма заплата. За радост последните години са по-малко тези оплаквания, но ги има. Идват и хора, които са излъгани, че имат трудов договор, но те впоследствие разбират, че няма такъв. Използвам случая, че говорим за нещата от сивата икономика и за нередностите, за да подчертая, че вратата на синдиката е отворена за консултации и съвети за всички. А на хората, които постъпват на работа, обяснявам, че трябва да има уведомление, че трудовият договор е регистриран в НОИ. Така всеки е спокоен. Хората трябва да са информирани за това.
Не са редки случаите, когато работодателите, водени от кризата у нас, злоупотребяват със страха на работниците си и ги манипулират. Затова винаги казвам, че хората трябва да са информирани, да търсят и защитават правата си.
- Кои са най-уязвимите групи от хора у нас? Не се ли противопоставят умишлено пенсионери на работещи, малограмотни на интелектуалци и т.н. с цел обществото да е разделено?
- Усещам го, виждам го, защото всички сме част от това общество, но както е казал Чърчил: „Демокрацията не е най-съвършената система, но не е измислено друго“. По тази логика сега и у нас има различия. Дали това не е донякъде „криворазбрана демокрация“ не се наемам да коментирам.