Ние трябва да обясним в стратегическа план тезата, че имаме обща история и общо минало и това е комуникационна задача
Европа отдавна не е онзи християнски съюз, за който си го представят някои, тя не е съюз на нациите, а е пространство на гражданите и поле, в което ценностите са мерило
Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
Илхан Кючюк е избран от ДПС и е член на „Обнови Европа“ в ЕП. Той е съпредседател на АЛДЕ, член на Комисия по външни работи, заместник на Комисията по транспорт и туризъм и член на Комисията по правни въпроси. Постоянен докладчик на ЕП за РСМ.
Разговаряме с него по горещата тема за Македония след френското предложение и одобрението на парламента на съседката ни.
Предложението на Европейския съюз бе прието в парламента на Република Северна Македония, а двустранният протокол бе подписан през седмицата във Външното ни министерство.
Българският интерес е защитен, това е успех и за двете дипломации.
Това каза Илхан Кючюк, евродепутат, постоянен докладчик на ЕП за РСМ и съпредседател на АЛДЕ.
„Не трябва да се търси кой е победител или кой е загубил в този много дълъг разговор.
Договорът от 2017 е успешен, като е поставил определени проблеми, но е и дал възможност да започне сложният разговор за миналото, който минава и през разговора за бъдещето.
Ние подписваме договорите спрямо конституцията на България и спрямо конституцията на Северна Македония.
Вероятно и под този протокол, под който са сложили подписите министрите, г-жа Генчовска, като български министър на външните работи, се е подписала под частта, която се казва „български език спрямо конституцията на Република България, и македонски език спрямо конституцията на Република Северна Македония“.
В 21-ви век да оспорваме идентичността и език на който и да е, ми се струва просто неевропейски, а е несъстоятелно“, допълни още Илхан Кючюк.
- Г-н Кючюк, какво предстои за РСМ от тук нататък?
- Важното е, че направихме първата крачка.
- Това означава ли еврочленство?
- Категорично не! Както се видя с РСМ, тя получи статут на кандидат-член през 2005 година, а 17 години не е започнала преговорен процес. ЕС ще има по-фокусирана политика км нея от тук нататък. Европа си взе поуки от две неща - от последното присъединяване на България и Румъния, където определени недъзи на процеса за приобщаване и обща политика за солидарност показаха своята неадекватност по отношение на върховните принципи на ЕС. Другият недъг е отношението на някои държави от Източна Европа като Полша и Унгария, там разговорът за солидарност, ценност срещу пари се задълбочи и беше много сложен и невъзможен. Това наложи да се активизира чл. 7 от договора с ЕС. Казано най-общо: Европа е загрижена за своите ценности, защото ако не успее да ги задържи вътре в Съюза, трудно може да бъде онази политически сила и морален фактор, за да ги прилага извън ЕС.
- Възможно ли е по темата с РСМ да се постигне компромис?
- Той предполага и двете страни да спечелят нещо или да загубят. Предполага се да се намери онова поле, където се прави така, че и двете страни да продължат по някакъв начин. Френското предложение е възможно най-доброто, по-добро от това не знам кой може да направи. Ако го пише македонската страна, ще е добро за нея, ако го подготвя българската - ще е добро за България.
Има нюанси от това, което се говори там и тук, политическата манипулация е различна в двете държави.
В Македония върви наративът, че тя е получила нещо от ЕС, за да може това да бъде добре продаваемо в македонското общество. На нас в България ни трябва наративът, че условията, които са поставени в целия този процес след 2017 година, ние сме успели да запазим основните стълбове в договора и фундамента в него.
Дава се възможност да се върнем на масата на разговорите и да си възстановим доверието, защото то е много загубено. България да не се счита в ЕС като проблемната страна, която спъва развитието на ЕС и да се върнем на полето на развитието, за да можем да провеждаме други важни политики и други важни теми, които съществуват за страна ни и по един или друг начин не сме успявали да ги реализираме до край.
Надявам се това да даде друга светлина на отношенията ни със Северна Македония и неизбежно за Албания, защото те са в пакет. Аз не поддържам тезата, че двете държави трябва да са разделени, първо - защото познаваме преговорния процес на България и Румъния, когато бяхме заедно, имаше съревнование. Второ, за мен ще бъде голяма грешка и необяснимо в бъдеще как България е дала зелена светлина на Албания, но не и на Северна Македония. Твърдим, че сме братя, а братята ни не получават развитие, а получава друг, който не ни е такъв. Така мисля аз през моя поглед на докладчик в Северна Македония.
Самият факт, че се започва наново е добър, но това не означава, че трябва да бъдат предприети други мерки за доизграждането на доверие и то преминава през общи проекти- през образование, култура и инфраструктура, дигитализация. Това не са празни думи. Моят опит показва, че двете страни се познават много малко, македонското общество познава повече Сърбия, Словения, Хърватска, Босна, по-лесно си говорят, отколкото България и затова си заслужава да бъдат положени усилия.
Ние се опитахме да направим няколко неща- български университет разкри филиал в РСМ, никога досега не е стъпвало висше учебно заведение там. Да, засега е само документален този процес. Освен това направихме проект между две училища, имаше медиен семинар между македонски и български журналисти на тема: „Как виждаме бъдещето на двете страни.“
-Повече историята ли е пречка в развитието между двете страни?
Разговорът за миналото не се развива докрай, човешките права и свободи са най-високата ценност в европейската йерархия. Ако трябва да обясним взаимоотношенията най-правилната точка са човешките права и свободи.
Политиката по разширяване определено загуби своя темп през годините заради вътрешни проблеми на Съюза и напускането му на Великобритания. Ние минахме през няколко кризи - мигрантска, пандемия, война. Европа трябва да въплъти в действие претенцията да е геополитически фактор.
- Как виждате бъдещето на Сърбия, има ли тя място в ЕС и ще бъде ли новата Полша или Унгария в него?
- Не мисля, че балканските държави имат различни ценности. Ако критериите са изпълнени, трябва да бъде едно и също, когато става въпрос за уважение между хора, за солидарност между тях.
Европа отдавна не е онзи християнски съюз, за който си го представят някои. Европа не е съюз на нациите, Европа е пространство на гражданите и поле, в което ценностите са мерило и въпросът е кой иска да бъде част от това пространство?
Тук идва проблемът със Сърбия, защото един от критериите е външната политика на държавата кандидат-членка да съблюдава политиката на ЕС поне на 80%. Сърбия се опитва да застане между Русия и ЕС. Ако Сърбия иска да е част от това семейство, се очаква да покрие определени норми, ценности.
Не може Вучич да казва: „Моят брат Владимир ще ми даде по-евтин газ, а в същото време да страдат други граждани на ЕС. Не може да получава маски от Китай и да ги дава на РСМ и да казва: “Ние ви даваме маски“. Позицията на Сърбия да е добре с Русия и Китай подкопава ЕС. Сърбия стои между няколко стола и се опитва да играе геополитическа роля, която не е присъща на ЕС и няма място в него.
В ЕС са важни човешки права и свободи и върховенство на правото.
Докато Орбан беше част от ЕНП, нямаше проблем с престоя си в Европа, когато отиде в крайно дясно - нещата с Унгария се промениха.
- Как ще бъдат гарантирани правата на българите в РСМ?
- Аз знам, че българите, ако бъдат записани в конституцията на РСМ, те ще имат проблеми, знам го от моята биография. Едно е нещо на хартия, друго е да се реализира. Изискват се обществени усилия, говорители, които да казват как да бъдат близки хората. Ако една група бъде дамгосвана, няма да има развитие.
Ще бъдат записани хървати, черногорци, българи, но как се развиват тези права е друг разговор и трябва да се създаде климат, защото мнозинството ще се налага над малцинството.
- Френското предложение бе изгорено в парламента, предхождано от протести, такива посрещнаха и Урсула фон дер Лайен.
- Радикали има и в двете общества. Има партии, които изградиха кариера само благодарение на този въпрос. Има фактори, които не искат България и РСМ да имат добри отношения, говорим за тях и пишем за тях.
В международните отношения ако има празно пространство, този вакуум се запълва. Трябва да се попитаме: Иска ли България да е ключов фактор на Западните Балкани и в Балканските държави и извън тях.
Не мисля, че ние сме в слаба позиция и сме правили отстъпки, този, който определя дневния ред, той е в силната позиция.
Ние живеем със стигмата, че имаме предателство в исторически план. Да гледаме обаче прагматично, кой е предател, въпросът може да бъде решен в прагматичен план, правата на българите ще бъдат наблюдавани от ЕК и ще се получава доклад от там. Една Германия и Полша 30 години говореха за техните исторически въпроси.
Преспанското споразумение, което беше еднакво оплювано и в Атина, и Скопие, има стратегическа задача. Гърците и македонците решиха да определят бъдещето чрез разделение и на тезата: настоящите македонци нямат нищо общо с онези - елинските. Тази македонска култура няма нищо с онази елинската.
Ние трябва да обясним в стратегическа план друга теза, че сме имали обща история и общо минало и това е комуникационна задача. Тяхната бе по-лесна да направят разграничение, нашата е много по-трудна - през историческото минало, как като сме го имали, имаме общо бъдеще и ще се намерят хора, които ще пречат на този процес. България трябва да се фокусира как да покаже влияние върху Западните Балкани.
С Македония не се познаваме, отдалечили сме се, не се познаваме, охладнели са ни отношенията. Тези хора имат право на по-добро бъдеще, различен въпрос е какво да направим, че държавите от Западните Балкани да гледат с по-добро око на нас. В 21 век можем да ги привличаме с по-добро образование, стандарти, ценности. Това ще направи България по-атрактивна.
- Голяма част от тях гледат на България чисто прагматично, като начин да получат европейско гражданство, а не че страната ни е атрактивна?
- Хората получават български паспорти, защото искат по-добър живот. Обезлюдяването там е необратим процес - 18 млн. души са Западните Балкани и се превръщат в територия, изсмукана от капацитет и потенциал. Винаги ще се намесят други сили, които ще искат да завладеят тази територия и интелектуално и по-агресивно.
- Мислите ли, че имаше смисъл авиовръзката София - Скопие?
- Не бе логична. Три часа е пътят от София до Скопие, нямаше смисъл. Кирил Петков заради непознаване на темата или защото се остави да бъде подведен - нанесе най-големите щети на българо-македонските отношения.
- Защо мислите така?
- Не се познава проблемът. Не виждаше какво са направили предишните политици, историята си има своите поуки. Той не стъпи на това, не познаваше политически играчи в РСМ, не направи опит за обединение в собствената си коалиция, говореха два гласа - единият на Министерски съвет, другият на Външно министерство и това се виждаше и в Македония. Ще дам пример как е работил Зоран Заев когато са се водили преговорите с Гърция. Той казваше: „След всеки разговор с Ципрас говорех по телефона с Мицковски, докато казусът беше решен“. Изключването на опозицията и президента е грешна стъпка.
- Вие говорите ли си с българските политици?
- Когато германски политик е на важна позиция - собствената му държава го търси. Най-добра връзка поддържах със Светлан Стоев. Имахме диалог и с последния външен министър сме имали няколко разговора. Ние нямаме механизъм за изработване на БГ външна политика, изкована от родните ни институции и тя да защитава на външно ниво. Не сме добри в координацията.
Ще дам и друг пример с „Пакета мобилност“. Той дойде, имаше натиск от бизнеса и работници и се очакваше ние, 17 евродепутати, да го решим.
Ще ви кажа какво правят останалите държави. Първо имат представителства на браншовите организации в Брюксел, второ, те работят с евродепутати, с посланици, с комисари.
България има своите служители в евроинституциите, имаме 300 души, които работят в тях. Тези хора са щит за националния интерес. Хората, които обаче са издигнати, не ги виждаме като национален капитал, това е огромна грешка.
