Бургас стъпва на картата на евроградовете с дронове

Организации предлагат на града ни сътрудничество в областта на безпилотните системи

Дона МИТЕВА

Четири организации имат интерес от сътрудничество с община Бургас в областта на безпилотните летателни системи (дронове). „Безпилотни системи България“ ЕООД, Клъстер Аеро-космически технологии, изследвания и приложения (КАКТИП), СНЦ Българо-италиански център „Да Винчи“ и Асоциация на българската авиационна индустрия (АБАИ) оценяват потенциала на нашата община, както и възможностите, свързани с подготовка и изпълнение на тестови полети и сценарии с дронове в специфична категория и първи опити на U-space.

Когато говорим за специфична категория, трябва да имаме предвид, че това ще са мисиите с най-голяма добавена стойност – доставки, пръскане на площи, полети отвъд линията на пряка видимост и т.н.

„Безпилотните летателни системи (дронове) са неразделна част от авиационния бизнес и развитието на този сегмент ще намира все по-голямо приложение в различни области на нашия живот“, коментира Стефан Христозов, „Безпилотни системи България“ ЕООД.

„Ние виждаме потенциал Бургас да се превърне в авиационен център за разработването и тестването на иновативни полетни операции с дронове. Това ще постави Бургас на картата с градовете в Европейския съюз, които успешно работят в тази област“, допълни д-р Иво Барзов, Българо-италиански център „Да Винчи“. По покана на сдружението през 2019 г. в Бургас пристигна Чезаре Бай, пилот и консултант от аероклуб „Комо“ (Италия), който оцени отличните възможности за полетни операции с хидроплани на езерото Мандра. При това положение, защо да не се изпълняват и полетни операции с дронове.

Преди време Стефан Христозов, в интервю за „Черноморски фар“, на въпрос: Осъществима ли е идеята за водна площадка за дронове, както и езерото Мандра да се използва за тренировъчен полигон за развитието на системата за управление на трафика от дронове в Бургас? Какво е необходимо за това? - отговори:

- Разбира се. Един основен дефицит, който имаме в България е, че не дефинирахме полигон за изпитания не само за система за управление на трафика, но и на летателни системи, системи за противодействие на дронове и т.н.

Такива водни пространства като езерото, ниви, изоставени индустриални зони и летища биха били перфектни за подобен род изпитания.

Преди да започнем с това обаче, трябва да има разбиране (и държавничество) колко е важно това, как бизнесът и държавата/общината и всички други заинтересовани страни ще си взаимодействат и ще си помагат. Т.е. една много голяма кръгла маса с много мнения и хипотези на нея.

Бургас е и пристанищен град и това умножава полезността на такъв род изпитания. Бихме се включили в такава дискусия и проект“.

Това лято той е още по-мотивиран да лобира сред местната власт за развитието на града в тази посока. „Водните пространства около Бургас биха се превърнали в прекрасен полигон, защото рискът за хората е минимален“, категоричен е той.

Представителите на четирите организации подкрепят тезата, че навлизането на дроновете в живота на хората и тяхното ефективно използване в далеч по-сериозни сфери като спасяване на човешки живот, избягване на автомобилен трафик, доставка на стоки и т.н. е неминуемо. Те настояват България като цяло, а и отделни градове, прегърнали идеята за въвеждането на съвременни технологии за улеснение на своите граждани, да заявят своята готовност и стъпят на картата на градовете, които вече работят за създаването на градска въздушна мобилност.

Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз (ААБЕС - EASA) проведе в началото на 2021 г. проучване на общественото приемане от страна на гражданите на ЕС на операциите с UAM (градска въздушна мобилност).

Обявената цел беше да се оценят и разберат нагласите на обществото в различните региони в Европейския съюз, включително възприеманите ползи и опасения. Това проучване е първото по рода си. За съжаление България не участва в него.

Резултатите сочат, че като цяло, възприемането на UAM е положително: повечето - 83 процента - от респондентите са за въвеждане на UAM като цяло. В изследваните градове само 3 процента от анкетираните имат негативно мнение за Градска въздушна мобилност.

Резултатите показват, че голям дял от населението би използвало UAM услуги. 64 процента биха се възползвали от доставка с дрон, а 49 процента биха се возили на въздушно такси. А 43% биха използвали и двете. Само 29% не биха използвали нито една от тези услуги.

Това цялостно проучване е първото по рода си и обхват за измерване на общественото приемане на UAM в ЕС. Но видовете транспорт се появяват рядко, скорошен пример са автономните автомобили и тяхното широко приемане от обществото обикновено е свързано със серия от фактори. Те включват зрелостта на определени технологии и начина, по който те се възприемат условия на заплахи или ползи от обществеността. Случаят с автономните автомобили показа колко трудно е да се предвиди как точно една техническа иновация ще бъде възприета от потребителите и от обществото като цяло.

Следователно трябва да се има предвид, че това проучване измерва отношението на обществото на ЕС към UAM в даден момент, много преди бъдещото внедряване в градовете на ЕС, предвидено около 2024-2025 г.

На този етап информацията за UAM е предимно запазена за специализираната преса и медии. Следователно гражданите до голяма степен все още възприемат градската въздушна мобилност като „научна фантастика“ или „вълнуваща нова концепция“, но когато бъдат изложени на реални операции, ще могат да оценят от първа ръка предимствата на технологията.

Всяко начало е трудно, но в Бургас има всички предпоставки за подготовка и изпълнение на тестови полети и сценарии с дронове в специфична категория.