Морските отбори редовно мерят сили с топ куизъри от страната
Конкуренти се обединяват заедно в общ отбор от морето
Георги РУСИНОВ
Куиз-културата е един от последните феномени в обществото, който обединява всякакви хора с различни знания и интереси, от различни възрасти и професии. Много приятелства възникват в различните заведения, където в делничните дни се провеждат куизове. Куиз-културата помага на много заведения да запълнят своите маси в делнични вечери. Куизове се организират през седмицата, тъй като в петък, събота и неделя заведенията и без друго са пълни. Това се оказа печеливш начин за собствениците на заведения да привличат клиентела, като в същото време стотици хора обогатяват знанията си.
В големите градове София и Пловдив тази нова за Бургас култура е развита от вече повече от десет години. Големият интерес в морския град обаче доведе дотам тя да се развива със страшно бързи темпове и да привлича все повече участници в куизовете. Ако все още не знаете какво е куиз, то най-близкото обяснение, за което по-възрастните читатели ще се сетят, са викторините. Куизовете продължават между 2 и 3 часа, провеждат се 5, максимум 6 кръга, като всеки следващ става по-труден. Задължително има музикален кръг, както и кръг с картинки, в който участниците трябва да разпознаят даден актьор, но като дете; град, сниман с дрон; марка автомобил или екзотичен плод например.
Бургаските заведения намериха добра ниша за правене на оборот в делничните дни с провеждането на куизове
И като казваме, че куиз-културата набира огромна скорост в Бургас, това не са празни приказки. Имаме няколко изключително силни отбора, а два от тях скоро се изправиха и един срещу друг на финал в национално състезание с най-добрите отбори от страната. Наш репортер разговаря с двама от най-успешните куизъри в Бургас, които бихме могли да наречем конкуренти, но самите те не се определят като такива. Това са ПР специалистът в Община Бургас Стефан Минчев и заместник-директорът на Математическата гимназия Станимир Баев.
ТВ игрите на знанието и куизърите
Според Минчев изобщо не е изненада, че трите най-големи български телевизии имат в едно сравнително гледано време игри на знанието.
„Това според мен се дължи на една огромна фенска база, които имат тези игри, и тя е предимно от куиз играчи. Разликата между куизовете и телевизионните игри на знанието е, че там се явяваш сам срещу играта, а куизът е отборна игра. Там си с приятели на маса. В Бургас се провеждат в приятни заведения. В повечето от тях можеш да си поръчаш и нещо за ядене“, коментира Минчев.
Баев от своя страна добавя, че именно от телевизионните игри като „Минута е много“, „Стани богат“ и „Последният печели“ идват едни от най-добрите куизъри в страната като Мартин Иванов и Димитър Георгиев.
Във всеки един голям град на България има по няколко стотин души, които всяка седмица ходят с удоволствие на куиз. Бургас не е изключение и има игри на знанието във всеки делничен ден. Понеделник и вторник се провеждат в „Хаштаг“, отново вторник в „Ескобар“, сряда – доскорошният куиз в „Триа“-та се мести в „Джоли Роджър“, четвъртък – в „Пивоварната“, която временно не работи и петък – в „Караоке бар“. Младежкият международен център периодично организира и куизове за ученици.
Двамата бургазлии отпращат началото на куизовете в Бургас до „Хаштаг“, където се провежда първият такъв в морския град. Отбор „Ледените“, на който Станимир Баев е капитан, го печели. „Без паника“ с участието на Стефан Минчев са по-нов отбор и по това време още не съществуват, но впоследствие бързо се превръщат в един от най-добрите в града.
„Куиз-културата е нещо, което ти дава възможност да се отпуснеш след работа, да се отърсиш от скуката в живота, да намериш нови приятели и постоянно да се зареждаш с нови знания, както и да доказваш на себе си, че можеш и знаеш, което действа добре на самочувствието. Няма как да не познаеш някой въпрос. Като влезеш на куиз-състезание в Бургас и видиш приятните и умни хора наоколо, и ти става хубаво. Това е една разкошна атмосфера. Куизовете във вторник в „Ескобар“ и в петък в „Караоке бар“ са франчайзи на един пловдивски куиз-мастър – Стефан Лозанов. Той наскоро отбеляза 10-годишнина, откакто се правят куизове в Пловдив. По същата схема се играе и в двата бара в Бургас“, обяснява ПР специалистът.
Два вида куизове – тематични и за обща култура
Има два вида куизове. Едните са тематични и могат да бъдат за филми, сериали, музикални и спортни. Но вторият вид е по-предпочитаният и по-търсен от куиз-играчите в Бургас, а и като цяло, а именно куизовете за обща култура. Има и по-лесни и изцяло за забавление, какъвто е този, провеждащ се в петък, който е подходящ за хора на всякаква възраст.
Станимир Баев, който е сред ветераните куизъри в Бургас, участва в куизове още през 2010-а в столицата. Той говори и за началото на културата в България като цяло. Двамата със Стефан Минчев отчитат и големия плюс за заведенията, където се провеждат, особено след пандемията, тъй като тази част от бизнеса пострада сериозно заради противоепидемичните мерки.
Един от най-интересните тематични куизове в Бургас е за „Междузвездни войни“. Отбор от бургаски журналисти, сред които и наш репортер, завърши на второ място в първото издание в страната
„В големите градове, особено в София, куиз-културата е развита от доста години. Има си утвърдени отбори, утвърдени места, на които се провеждат. Понякога се правят куизове за определена аудитория. Има фирмени, свързани с тиймбилдинга. Регулярните куизове позволяват до 6 човека да участват в един отбор. Обикновено тези 6 човека са титуляри. Понякога към тях се присъединяват и допълнително играчи, които също стават титуляри впоследствие. Това важи за отборите с амбиции да са силни както на регионално, така и на национално ниво. Това, което популяризира куизовете, е интернет и по-специално Фейсбук. Създават се групи, има цели куиз-общества. Има няколко специализирани сайта. Началото на куиз културата идва преди 10-12 години. В момента има няколко центъра, в които хора се занимават почти професионално с изготвянето на куизовете. Един от най-големите такива е във Варна и е на Димитър Георгиев. Той е утвърден куиз-играч. Друг център е Пловдив. Там е Стефан Лозанов, който също добре се справя с подготовката на куиз-формати. От Стара Загора пък идва трета вълна куизъри, които са може би едни от първите. В началото идеята е била да се провеждат в съвсем тесен кръг, който след това се разделя в различни посоки и градове. Всеки се опитва да го развива и да се оформи като някакъв бизнес и популяризиране на тази култура. Куизовете стимулираха бизнеса на заведенията след пандемията, които пострадаха от мерките“, посочи заместник-директорът на Математическата гимназия.
Бургаски финал на национално състезание
Двамата събеседници на „Черноморски фар“ в този материал освен редовно в бургаските заведения, се изправят един срещу друг с отборите си и на финала на голямо национално състезание. В него взимат участие 32 от най-добрите отбори в страната.
„Тази година спечелихме ние, за което много се радвам, но „Ледените“ са по-титулуваният отбор. Те имат едно първо, едно второ и едно трето място“, обяснява Минчев.
„На нас ни липсваше второто място, вече имахме първо и трето от този турнир. „Без паника“ станаха първи тази година. Конкуренцията беше много силна. Във финалната фаза участваха 32 отбора от цялата страна“, заяви Баев за финала между двата тима.
Титулярният състав на „Без паника“ (вляво) и с гостуващия участник – журналистът Петър Генчев (вдясно)
„Ние ходим често на куизове с удоволствие и има някакво натрупване на знания при нас. Небезизвестните адвокати Христо Минчев и Калоян Кръстевич са в нашия отбор. Директорът на Спортното училище Янчо Стойчев - също. Имаме и много приятели, които гостуват в нашия отбор, когато някой отсъства. Стефан Цинцарски е играл с нас, журналистът Петър Генчев. Ако пропускам някого, да не се разсърди. Изобщо не смятаме, че сме най-добрият отбор. Имаме една много силна конкуренция, която всъщност ни дръпна напред и ни издигна. Това е отборът на „Ледените“, който е съставен основно от учители от бургаската Математическа гимназия. Продължаваме да се учим от тях. Има още няколко силни отбора в Бургас – „Канарчетата“, „Наказателен кодекс“, „Бахур“, „Евърласт“. Ние всички сме в добри отношения, няма някаква жестока конкуренция, напротив помагаме си, сътрудничим си. Ето сега се очертава да ходим на един национален куиз в Пловдив, където ще се комбинираме в един отбор с играчи и от „Ледените“, и от „Канарчетата“, за да представим заедно Бургас“, казва Минчев.
Колегата му куизър Баев също отчита силата на няколкото бургаски отбора.
„Аз участвам в два отбора – „Ледените“ и „Бахур“. За „Ледените“ интересното е, че е съставен предимно от учители от Математическата. Много често включваме и бивши ученици, такива които са доказали своите знания. Например имаме момче, което учи в Оксфорд, друг е в Самолетостроителния институт в Москва. Единственият участник при нас, който не е учител, е лекар. Това обаче, че сме учители не значи, че знаем повече от другите отбори, особено когато са въпроси, несвързани с науката. Голямата слабост на „Ледените“ са музикалните кръгове и лайфстайл въпросите. Не сме някакъв суперотбор, който постоянно да мачка. В Бургас има много добри отбори като „Без паника“, „Канарчетата“, нашият втори отбор „Бахур“, „Наказателен кодекс“, Евърласт“. Хубаво е да има силна конкуренция, защото е безполезно да лидерстваш, без да придобиваш представа къде се намираш спрямо другите. Така че се радваме на появата на „Без паника“, „Канарчетата“ пък са стар отбор. „Бахур“ е нов, но там не се преплитат нещата с „Ледените“, защото участваме в различни формати. Те са по-млади, образовани играчи, но са от този тип, които са изключително знаещи в областта на музиката и лайфстайла“, коментира капитанът на „Ледените“.
Единият от отборите на Станимир Баев – „Бахур“ (вдясно) и „Ледените“ (вляво) след поредна победа
Бургаските отбори редовно мерят сили и с другите тимове от страната по много интересен начин.
„Състезанието, което организира веригата Quiz this всяка сряда, си има други предимства. В него имаш възможността да се състезаваш с куиз-отбори от други градове. Тази верига предлага абсолютно едни и същи въпроси, по едно и също време, на отбори в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, а отскоро и Благоевград и Каварна. Състезанието започва по едно и също време. Класиранията са както по градове, така и национално. Авторите на въпросите за този куиз са всеки път различни. Част от тях са университетски преподаватели, с интереси в различни сфери на знанието. Въпросите никога не са еднакви. Всичко е за първи път. Всеки път могат да те изненадат с нови неща“, уточнява Минчев.
„Това се случва, когато целият цикъл е завъртян, така че куиз форматът на един организатор става верига. Включват се различни градове и играят по едно и също време, отговарят на едни и същи въпроси. В момента Бургас изживява, макар и малко по-късно от другите градове, бум на куизовете. От една страна може би заради пандемията, от друга - и заради интересните заведения, които успяват да привлекат доста сериозни участници. „Ескобар“ е едно от тях. Куизовете могат да са под различна форма, но с времето се наложи като най-популярно и безпроблемно, когато е включена мултимедия. Този формат на поднасяне, когато не само водещият чете въпроса, но и може да го видиш на екран и осмислиш, е по-добър. Основната цел след участие в куизовете е, когато човек иска да получи допълнителни знания, да проучи и да навлезе по-навътре в материята. За съжаление в България няма толкова много литература, която да е насочена към куизъри. Имаше издадена книжка на „Минута е много“ и юбилейна такава с всички задавани въпроси. Но това предаване не е в ефир повече от 10 години, а информацията през това време се увеличава. А често има въпроси от актуални събития, не само от далечното минало“, на свой ред коментира заместник-директорът на Математическата гимназия.
Тайната на добрия отбор
Тайната на добрия куиз отбор не е кой знае каква тайна. Важното е участниците в него да са с различни интереси и широк спектър от знания в различни области, за да се покрият максимално много от задаваните въпроси. И Баев, и Минчев се съгласяват с това твърдение.
„Добре е и да са на различна възраст, макар че според мен най-силните играчи са на около 50-годишна възраст. Имат много натрупани знания. Много от въпросите са и съвременни, а не само да те питат нещо за древен Рим или средновековна литература. Абсолютно всеки ще се почувства знаещ, ако отиде на куиз. Няма изпитване, няма отговаряне на глас. В куиз-играта водещ чете въпросите по микрофон, играчите се съвещават помежду си, избират верния според тях отговор и предават попълнени фишове след всеки кръг. Обикновено се играе в пет-шест кръга, като всеки следващ става по-труден. На притесняващите се, че ще се изложат, че ще им се смеят и т.н. да знаят – на куиз в Бургас ходят интелигентни, благородни хора. Никой на никого не се смее. Напротив, цари дух на взаимопомощ. Рядко съм виждал да прехвърчат някакви искри на злобна конкуренция. Има много смях и много споделено удоволствие“, споделя ПР специалистът.
Заместник-директорът на Математическата гимназия пък изтъква като много важно и разбирателството между съотборниците.
„За формирането на един отбор е много важно опознаването на участниците в отбора и взаимното доверие. Винаги в началото хората се притесняват да не се изложат. Има го момента, в който човек се притеснява. Нормално е, но човек не може да знае всичко, то не е и редно. Това е и част от чара на куизовете – постоянно да научаваш нови неща. Важно е всеки да подчини егото си пред общото благо. Да се знае, че няма грешно или вярно, защото дори и един да сбърка, ние сме 6 човека и някой може да коригира. Често има и въпроси, на които само един може да отговори. Ако има няколкото спорни отговора, най-добре е да се проведе гласуване и спечелилият мнозинство да бъде даден от отбора. Изключително правило е да вярваш на себе си и на останалите. След няколко куиза обикновено се случва. Също така екипът трябва да има един капитан, който да е лицето, изразяващо мнението на целия отбор. На „Ледените“ съм капитан, но на „Бахур“ - не. Важно също така е и да не се убива ентусиазмът на съотборниците с изтъкване и изказвания от сорта на: че ти примерно знаеш повече от мен, или че сте станали седми, защото ти не си участвал“, заяви Баев.
Той също така добави, че има много отбори, създадени от ученици от Математическата гимназия, и то такива, които специално са се записвали, за да играят срещу учителите си от отбор „Ледените“. Интересно явление е и отбор от младежи да се съревновава с отбор на родителите им.
Според него обаче за по-младите, събития отпреди 30 години и повече не ги вълнуват, докато пък по-възрастните се затрудняват с модерна музика, филми, сериали и т.н.
„Моето впечатление е, че сега възможността за намиране на информация за младите е по-голяма с ползването на интернет, гледането на филми, слушането на музика. Ние навремето трябваше да ходим до библиотеката, имахме Първа и Втора програма и каквото дадат там, това е“, посочи заместник-директорът.
За финал двамата споделиха, че се надяват интересът към куизовете в Бургас да продължава да расте и че ще се радват на появата на още силни участници.
